Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по частната жалба на „КРИСТОН КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 206691847, представлявано от управителя С. Н. Н., чрез пълномощника адв. П. Пейчинов, против Определение № 9223/28.07.2026 г. по адм. д. № 1921/2026 г. по описа на Административен съд /АС/ – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Указание с изх. № ЗР-К3-06-01-06335#63/05.06.2026 г. на главния секретар на Агенцията по заетостта /АЗ/, адресирано до директора на Дирекция „Бюро по труда“ /ДБТ/ - Асеновград, в частта относно отказа да му бъдат верифицирани и възстановени разходите за наетото лице Д. Д. И. по подадените искания за плащане № 1, № 2, № 3 и № 4 по административен договор № ЗР-К3-06-01-06335#10/26.03.2025 г. "Подкрепа за работещите в засегнатите сектори чрез обучения за квалификация и преквалификация" и е прекратено производството по делото.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост. Изразява се несъгласие с извода на съда, че на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК обжалваното Указание с изх. № ЗР-К3-06-01-06335#63/05.06.2026 г. на главния секретар на Агенцията по заетостта, в частта относно отказа да бъдат възстановени разходите за лицето Д. Д. И., не носи белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, има само уведомителен характер, не е адресиран до жалбоподателя и поради това за дружеството липсва пряк и непосредствен интерес от оспорване. Твърди се, че вътрешнослужебният характер на акта не е критерий за изключването му от съдебен контрол, както и че наличието на последващ акт не санира оспорения акт и не отнема правния интерес. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Агенцията по заетостта, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Е. Мухчева, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, след като съобрази доводите на страните и извърши проверка на обжалваното определение, приема от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на „КРИСТОН КОНСУЛТ“ ЕООД, представлявано от управителя С. Н. Н., против Указание с изх. № ЗР-К3-06-01-06335#63/05.06.2026 г. на главния секретар на Агенцията по заетостта, адресирано до директора на Дирекция „Бюро по труда“ - Асеновград, в частта относно отказа да му бъдат верифицирани и възстановени разходите за наетото лице Д. Д. И. по подадените искания за плащане № 1, № 2, № 3 и № 4 по административен договор № ЗР-К3-06-01-06335#10/26.03.2025 г. "Подкрепа за работещите в засегнатите сектори чрез обучения за квалификация и преквалификация", като недопустима и е прекратил образуваното съдебно производство.
За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че подадената жалба е недопустима поради липса на предмет и на правен интерес от оспорването й. Приел е, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на оспорване пред съд, тъй като в него не се съдържа властническо волеизявление и същото има само уведомителен характер. В тази връзка е преценил, че оспореното писмо няма белезите на такъв акт, който да обективира плащане или отказ за плащане и като междинен акт не съдържа властническо волеизявление, което да го определи като индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Изложил е аргументи, че дружеството – жалбоподател не е адресат на обжалваното писмо, следователно липсва пряк и непосредствен интерес за оспорването му. Извел е извод, че правният интерес трябва да е налице независимо дали се оспорва материалната законосъобразност на акта или неговата валидност.
Определението на АС – Пловдив е валидно, допустимо и правилно.
Обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд за липсата на изискуемите процесуални предпоставки за възникване и упражняване на правото на жалба, обуславящи процесуалната допустимост на съдебното производство – чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК.
След преценка на съдържанието му първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното пред административния съд писмо на главния секретар на Агенцията по заетостта няма белезите на административен акт, годен за обжалване по съдебен ред. По своя характер то има вътрешноорганизационен и вътрешнослужебен характер, представлява вътрешен координационен документ – указание, издадено от Централната администрация на Агенцията по заетостта и Дирекция „Бюро по труда“ - Асеновград във връзка с обработването на исканията за плащане по сключения Договор № ЗР-К3-06-01-06335#63/05.06.2026 г. В писмото не се съдържа изричен отказ за плащане, то не представлява краен акт, а е само част от процедурата по издаването на такъв. С него не се засягат пряко и непосредствено права, свободи или законни интереси и не се създават или прекратяват права и задължения на външни за администрацията субекти, какъвто е жалбоподателят.
В подкрепа на изложеното е и съобразеното от първоинстанционния съд обстоятелство, станало му служебно известно, че е образувано дело № 2077/2026 по описа на АС – Пловдив с предмет писмо на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Пловдив, с което е отказано да бъдат верифицирани и възстановени на „КРИСТОН КОНСУЛТ“ ЕООД разходите за наетото лице Д. Д. И. по подадените искания за плащане № 1, № 2, № 3 и № 4 по административен договор № ЗР-К3-06-01-06335#10/26.03.2025 г. в тази връзка, обоснован е изводът на съда, че именно последното е краен акт и процесното писмо, предмет на разглеждане по адм. д. № 1921/2026 г. по описа на АС – Пловдив е част от процедурата по издаването на краен акт, поради което и не подлежи на обжалване.
Правилна е и преценката на съда, че съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на Върховния административен съд, при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност, правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. За да се приеме допустимост на оспорването, то жалбоподателят следва да има правен интерес. В случая тази предпоставка не е налице. Оспореното писмо има указателен характер и не е адресирано до жалбоподателя, а е част от кореспонденцията между Агенция по заетостта и Дирекция „Бюро по труда“ – Асеновград. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че без значение е дали в случая актът се оспорва като нищожен или незаконосъобразен, тъй като правният интерес е необходимо да е налице както при атакуване на нищожен, така и на унищожаем акт. Въпросът относно нищожността като порок на акта, която може да се претендира без ограничение във времето, както и относно унищожаемостта, е въпрос по съществото на спора, който подлежи на обсъждане при допустимо оспорване, каквото в случая не е налице.
По изложените съображения, като е констатирал липсата на абсолютните положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване на правото на съдебно оспорване, предвидено в чл.159, т.1 и т.4 от АПК, АС – Пловдив правилно е оставил без разглеждане недопустимата жалба и е прекратил образуваното по нея съдебно производство.
При този изход на спора в полза на Агенция по заетостта следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 40,90 евро по чл. 25а от Наредбата за заплащането на правната помощ, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл. 236 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 235 ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 9223/28.07.2026 г. по адм. д. № 1921/2026 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА „КРИСТОН КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 206691847, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, [адрес], да заплати на Агенция по заетостта сумата 40,90 (четиридесет евро и деветдесет цента) евро за юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция.