Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „МА-БС инвест“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат Д. Проданов, срещу решение № 1903 от 16.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1719/2025 г. по описа на Административен съд Варна, в частта с която е отхвърлена жалбата му против изменението в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ), извършено от началника на Служба по геодезия картография и кадастър (СГКК) Варна, без издаване на заповед, в частта относно записването на Р. Д. Я. като собственик на имот с [идентификатор].

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че мотивите за издаването на акта се съдържат в съпроводителното писмо с което преписката е изпратена на съда, тъй като в тях се сочи, че изменението е извършено на основание чл. 53а, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) - в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, но такова няма по преписката. Счита, че единственият титул за собственост в полза на Р. Я. е нотариалният акт от 2007 г., но в имотния регистър след издаването му са вписани поредица от документи, според които той е загубил правата си върху имота, а съдебното решение на Окръжен съд Варна не признава негови вещни права. Оспорва и идентичността на имота. Моли за отмяна на съдебното решение в оспорената част. Претедира присъждане на разноски за двете инстанции.

С нарочна молба по чл. 176а, ал. 4 АПК прави искане за изменение на решението в частта на разноските, като възразява срещу размера на присъденото възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на заинтересованата страна.

Ответникът - началник на СГКК Варна, не изразява становище по касационната жалба и не прави искания.

Ответникът - Р. Д. Я., чрез пълномощника си адвокат Б. Жеков, в представени писмен отговор и молба, оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира оспорената част от съдебното решение да бъде оставена в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила катко правилно.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваната част от решението с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заявление вх. № 01-348390/05.05.2025 г. и допълнително писмено пояснение, Р. Я. поискал от СГКК Варна промяна е в КРНИ, на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, изразяващо се във вписването му като собственик на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], в гр. Варна, район Одесос, [улица, ет. 1 , ап.]. Съгласно пояснението и представените документи, Я. придобил имота чрез покупко-продажба по приложен нотариален акт през 2007 г. С постановление за възлагане от 2013 г. имотът бил възложен на В. Б. Н. за изплащане на парично задължение на Я. въз основа на съдебно решение. По-късно съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист в полза на В. Н. срещу Я., е отменено и искът й е отхвърлен с влязло в сила решение № 28 от 13.03.2018 г., поправено с решение № 48 от 23.04.2018 г., двете по в. гр. д. № 434/2016 г. на Апелативен съд Варна. В полза на Р. Я. през 2019 г. е издаден обратен изпълнителен лист по гр. д. № 2840/2015 г. на Окръжен съд Варна, срещу В. Н., съгласно който тя е осъдена да му предаде владението върху имота. През 2024 г. Я. е въведен във владение, като в момента на въвода в имота е установено „МА-БС инвест“ ЕООД, което е отстранено от съдебния изпълнител. Срещу въвода е подадена жалба от дружеството, която е отхвърлена от Окръжен съд Варна с решение № 76 от 27.01.2025 г. по гр. д. № 2062/2024 г. Към момента на подаването на заявлението от Я., процесният имот бил вписан в КРНИ като собственост на „МА-БС инвест“ ЕООД по силата на постановление от 2023 г. на Окръжен съд Бургас, произнесено в производство по несъстоятелност на длъжника ЕТ „Орион В. Н.“, с което имотът му бил възложен и то е обявено за негов купувач.

Изменението е извършено при условията на чл. 53а, т. 1 ЗКИР без издаването на нарочна заповед, като съгласно изпратеното уведомление до заявителя и „МА-БС инвест“ ЕООД, като собственик на имота в КРНИ бил вписан само Р. Я., а дружеството било заличено на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР - поради отпадане на основанието за извършено записване.

С частично обжалваното съдебно решение е прието, че от представените от заявителя документи се установява дублиране на носителите на правото на собственост върху процесния имот - на Р. Я. и на „МА-БС инвест“ ЕООД, тъй като разрешеният по съдебен ред правен спор на Я. не е с това дружество, а с В. Н.. „МА-БС инвест“ ЕООД не придобило имота от Н., а в хода на производството по несъстоятелност. Поради това съдът е намерил, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР за записване данните на двамата в КРНИ, като е неприложима чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, тъй като дружеството също се легитимира - с постановлението за възлагане от производството по несъстоятелност. Посочено е, че едва след разрешаване на спора за материално право между Я. и „МА-БС инвест“ ЕООД следва да остане вписан като собственик единият от тях, а другият - да бъде заличен. Преценено е също, че решение № 76 от 27.01.2025 г. по гр. д. № 2062/2024 г. не дава основание за това, защото в производството по обжалване на въвод във владение не се разрешава спор за собственост. При тези мотиви съдът е отменил изменението на КРНИ, в частта на заличаването в КРНИ на „МА-БС инвест“ ЕООД за имота и е отхвърлил жалбата на дружеството по отношение записването и на Р. Я. като негов собственик по силата на нотариалния акт от 2007 г. и решение № 76 от 27.01.2025 г.

Решението е валидно, допустимо и правилно в оспорената му част. Решаващите мотиви при които е постановено, напълно се споделят от настоящата касационна инстанция, в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, поради което не следва да се преповтарят в пълнота.

В случая е приложима хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, съгласно която при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Записването на Р. Я. е извършено въз основа на нотариалния акт от 2007 г. и съдебните решения по силата на които е възстановено владението върху имота, а вписването на „МА-БС инвест“ ЕООД - на основание постановление за възлагане от производството по несъстоятелност. И двата документа удостоверяват по надлежен начин правото на собственост върху процесния имот, поради което правилно първоинстанционният съд е преценил, че в КРНИ следва да бъдат записани и двата субекта.

По повод възраженията на касатора, че записването на Я. не се основа на съдебно решение и такова няма по преписката, именно представените горецитирани съдебни решения го легитимират за собственик, който не е загубил правата си върху имота, притежавани от него по силата на нотариалния акт от 2007 г. С тези решения няколко съдебни инстанции са установили, че той го притежава и е бил въведен във владение на имота. Действително, с решение № 76 от 27.01.2025 г. по гр. д. № 2062/2024 г. не са отречени изцяло правата на „МА-БС инвест“ ЕООД, тъй като то касае само въвода във владение, но това обстоятелство е неотносимо в случая, след като дружеството не е заличено от кадастралния регистър. Същевременно, съдебното решение е следвало да бъде съобразено от административния орган, който е бил длъжен при дублиране на носителите на право на собственост на нанесен в кадастъра имот, да впише в регистъра всички лица - собственици на имота по различните титули за собственост. Органът е допуснал грешка със заличаването на „МА-БС инвест“ ЕООД, но тая е била поправена от първоинстанционния съд. Наличието на спор за материално право не е пречка да се извърши процесното вписване, доколкото същото се извършва на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Такъв спор би бил пречка да се измени кадастъра само когато производството е за отстраняване на непълнота или грешка, каквото процесното безспорно не е - чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

По отношение възражението за липса на идентичност между имота на Р. Я. и вписания на името на „МА-БС инвест“ ЕООД, по делото не е установена такава. Напротив, индивидуализацията на имота в постановлението за възлагане от производството по несъстоятелност, отговаря на тази по решение № 76 от 27.01.2025 г. по гр. д. № 2062/2024 г., постановено във връзка с отстраняването му от имота. Промяната в идентификацията след издаването на нотариалния акт от 2007 г. се обуславя с одобряването на кадастралната карта на гр. Варна през 2008 г., след което имотът във всички съдебни решения, постановления за въвод, изпълнителни листи и др. е с една и съща идентификация.

При липсата на визираните от касатора основания за отмяна на атакуваната част на съдебното решение по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде оставено в сила.

При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна Р. Я. на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, доколкото се отхвърля оспорването на касатора, което е благоприятно за него. Поради това и с оглед направеното своевременно искане за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) от процесуалния представител на този ответник - адвокат Б. Жеков, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА и чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По искането на „МА-БС инвест“ ЕООД за изменение решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, същото е допустимо, но е неоснователно, защото съдът от първата инстанция е определил адвокатското възнаграждение за оказана на Р. Я. от адвокат Б. Жеков безплатна адвокатска помощ за първоинстанционното производство в размер на 319,56 евро, т. е. половината от размера определен от настоящата инстанция, което е правилно предвид частичната неоснователност на жалбата. Я. е имал право на разноски на основание чл. 143, ал. 3 АПК, като заинтересована страна, за която актът е благоприятен в релевантната част на отхвърлянето на жалбата срещу неговото вписване в КРНИ. Присъденият размер съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема предоставена защита, поради което липсва основание за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1903 от 16.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1719/2025 г. по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА „МА-БС инвест“ ЕООД, ЕИК 148087539, да заплати на адвокат Б. Жеков, [ЕГН], сумата от 639 (шестстотин тридесет и девет) евро, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „МА-БС инвест“ ЕООД, с правно основание чл. 176а, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, за изменение на решение № 1903 от 16.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1719/2025 г. по описа на Административен съд Варна, в частта за разноските.