Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба от „Транс Логистика“ ЕАД, чрез процесуалния представител адв. Р. Николов, против Решение № 15414/22.04.2026 г., постановено по адм. д. № 12738/2024 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № P-22002223006914-091-001/27.06.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) София, в потвърдената част с Решение № 1334/01.10.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП и дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати разноски в размер на 5 000 евро.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът развива съображения за пропуски при оценката на фактическата обстановка и събраните доказателства от първоинстанционния съд. Твърди че са игнорирани напълно представените доказателства, удостоверяващи изпълнението на процесните доставки, предаването и използването на строителната механизация за последващи облагаеми доставки. Съдът не е обсъдил по същество и приетата без оспорване съдебно-счетоводнa експертиза (ССЕ). Отправя искане за отмяна на атакуваното решение.
Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция ОДОП София, чрез юрк. Минкова, оспорва основателността ѝ в о.с.з и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество е частично основателна.
Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е бил РА № Р-22002223006914-091-001/27.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 1334/01.10.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на „Транс Логистика“ ЕАД (с предходно наименование „Транс Логистика“ ЕООД) не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 600 048,10 лв. по фактури, издадени от „Ник Транс строй” ЕООД и са начислени лихви за просрочие в размер на 225 803,52 лв., в т.ч. в размер на 668,77 лв. във връзка с упражнено право на приспадане на данъчен кредит по 2 фактури, издадени от „Инфраструктурно Строителство“ АД.
По фактите решаващият съд е установил, че ревизията на дружеството-жалбоподател е при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК във връзка с Решение № 1638/16.11.2023 г. на ДД ОДОП София. Производството е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22002223006914-020-001/24.11.2023 г., издадена от началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново.
Основната стопанска дейност на „Транс Логистика“ ЕАД е свързана с разработване, прилагане на геодeзични, кадастрални, регулационни, земеустройствени, комасационни и строителни планове, строителство на други съоръжения, некласифицирани другаде. Относими към дейността на дружеството за процесните данъчни периоди са подписаните договор от 31.10.2019 г. с възложител ДЗЗД „Костенец – Септември 2018”, за дейностите по проект „Модернизация на железопътен участък Костенец – Септември”, както и договор за наем от 08.02.2021 г., сключен с „Ник Транс строй” ЕООД, с предмет временно и възмездно ползване строителен инвентар, оборудване и техника заедно със съответните екипи, за същия обект. В констативната част на решението са посочени документите във връзка с договорите и приложенията към тях, фактури, кредитни известия, актове, протоколи, справки за персонала, извлечения от банкови сметки, амортизационни планове, счетоводни регистри и др. С оглед на извършените процесуални действия от органите по приходите, вкл. присъединените документи от предходната ревизия, с РА на „Транс Логистика“ ЕАД не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 25 и чл. 9 ЗДДС, по 5 от фактурите, издадени от „Ник Транс строй” ЕООД.
По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Заключението на вещото лице Манчева е приобщено към доказателствата в с.з. на 27.01.2026 г., с уточняващи въпроси и възражение от юрк. Станчева по отношение на съпоставката на активите.
При проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е формирал извод за издаването на акта от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, валидност на положените електронни подписи и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По същество решаващият съд е достигнал до заключение за правилно приложение на материалния закон с обжалвания РА. В това отношение са взети предвид изискванията на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според които необходимо условие за възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит е получателят по доставката да разполага с фактура и тя да е реално осъществена. За да се признае спорното право, според съдебните мотиви, е необходимо да се установи наличието на предходна облагаема доставка. В конкретния случай представените доказателства формално биха могли да породят право на данъчен кредит, като същевременно е налице друга група от доказателства в обратен смисъл. Така по делото не се установява доставчикът-наемодател да е притежавал необходимата кадрова и материална обезпеченост за изпълнение на работите. Въпреки изричното изискване на доказателства в тази насока, от жалбоподателя не е удостоверено, че отдаваната под наем техника съвпада по индивидуализиращи белези с техниката, описана в приложенията № 1 към договора за наем. Съдът е намерил за неоснователни възраженията във връзка със справката на данъчните органи в КАТ и ОД „Земеделие“. Цитирал е данни от деловодната система на АССГ по отношение на РА на „Строй Къмпани Комерс“ ЕООД („Вила Пирин“ ЕООД) и „Ник Транс строй” ЕООД. Споделил е твърдението на ответника, че процесните доставки са осъществени, но от друг доставчик на ревизираното лице - „Ес Ви Ди Груп“ ЕООД. Поради това реалното изпълнение на доставките по процесните фактури не е установено, за което ответникът е провел пълно и главно доказване. В останалата си част РА е потвърден, тъй като определените лихви участват в процедура по приспадане с начало м. февруари 2021 г.
Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно и допустимо, но неправилно в частта относно непризнатото право на данъчен кредит и правилно в частта относно начислените лихви за неправомерно упражнено право на данъчен кредит.
Фактическата обстановка по делото не е изяснена в цялост и събраните доказателства, вкл. ССЕ, не са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, независимо от обективирания категоричен извод за съществуване на „друга група от доказателства“ в противоположна насока. Основателни са касационните оплаквания по същество за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК.
Правните изводи на административния съд в случая не отговарят на изискването за мотивираност на крайното решение - чл. 172а, ал. 2 АПК вр. § 2 ДР ДОПК. Съдът е възприел безрезервно констатациите и изводите на органите по приходите, отразени в РА/РД и в потвърждаващото го решение на ДД ОДОП София, касаещи спорните доставки, за които по делото са събрани договори, двустранно подписани актове и протоколи, доказателства за вида и параметрите на непаричната вноска в капитала на доставчика, предходни и последващи фактури, доказателства за плащания по банков път и счетоводна отчетност, проверена и обобщена по поставените задачи от ССЕ. В решението не са посочени и анализирани конкретните „убедителни доказателства“, довели съда до единствения възможен извод, че ответникът е провел „пълно и главно доказване“ на отрицателен по своето естество факт – липса на доставки между „Транс Логистика“ ЕАД и „Ник Транс строй” ЕООД.
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В своята трайна практика Съдът на ЕС последователно разграничава формалните и материалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. В решението по дело С-291/20 Съдът на ЕС подчертава, че принципът на данъчен неутралитет налага да се допусне приспадането на ДДС и при неизпълнение на някои формални изисквания, стига да са изпълнени материалноправните предпоставки, но когато данъчната администрация безспорно разполага с цялата необходима ѝ информация, за да установи последните.
Получателят по доставката - „Транс Логистика“ ЕАД, е длъжен да установи всички положителни факти и да докаже реалността на сделките по процесните фактури от „Ник Транс строй” ЕООД, но за разлика от приетото от първостепенния съд, от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Елементи извън състава на данъчното предимство в случая подлежат на доказване от страната, която основава възражения върху тях - арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК.
В т. 61 и т. 65 от решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 Съдът на ЕС изрично изяснява, че органите по приходите не могат да прехвърлят доказателствената тежест, като изискват от получателите по доставките доказателства, касаещи възможността на техните доставчици да осъществят услугите и при липса на такива да отказват правото му на данъчен кредит. Като налага на данъчнозадължените лица изброените изисквания — при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане, данъчната администрация прехвърля, в разрез с посочените разпоредби, собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица. В тази насока са решенията на Съда на ЕС по дело С-285/11, по дело С-324/11, по дело С-18/13, по дело C-281/20, по дело С-277/14 и други.
В случая всички възражения на жалбоподателя са отхвърлени с общи изводи, без да са взети предвид релевантните данни и факти, обуславящи обективната преценка по приложението на материалния закон. Между страните не са спорни формалните, а материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. В тази връзка решаващият съд не е съобразил предмета на фактурите – авансови плащания, нито доказателствата за плащане на сумите, нито параметрите или възможността да бъдат извършени бъдещите доставки между страните по договора за наем от 08.02.2021 г.
Един от основните спорни и неизяснени въпроси е бил дали доставчикът е разполагал с отдадената на „Транс Логистика“ ЕАД под наем строителна техника. Изводът на ревизиращия екип за нейната неустановеност не е проверен надлежно и се подкрепя само от констатация в друго ревизионно производство, различно от настоящото. При това сочените справки от КАТ и ОД „Земеделие“ не са приложени по делото, въпреки задължението на органа по приходите по чл. 150, ал. 1 ДОПК да комплектува преписката в 7-дневен срок и да я изпрати на компетентния за разглеждането ѝ съд. Липсват и указания от страна на решаващия съд до ответника в първоинстанционното производство за представяне на доказателствата. Не е съобразена ССЕ и отговорите на вещото лице в с.з. на 27.01.2026 г., според които счетоводните записи и справка относно непаричната вноска в ТР сочат, че доставчикът разполага с ДМА, съобразно материалите по делото, техниката е индивидуализирана като опис на ДМА и от счетоводния амортизационен план. Допълнителни данни за регистрирането на техниката могат да бъдат извлечени и от описанието на удостоверенията за регистрация от 2013 г. в ОД „Земеделие“, в оценката при апорта. Съгласно 171, ал. 2, изр. 2 АПК, при необходимост от технически познания с цел съпоставка на машините, съдът може да назначи техническа експертиза и служебно.
Не на последно място, следва да се отбележи и че с влязло в сила на датата на постановяването му Решение № 3473/26.03.2026 г. по адм.д. № 10940/2025 г. по описа на ВАС е отменен РА № Р-22220221000689-091-001/23.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, с който с аналогични мотиви като в процесния РА е бил отказан данъчен кредит на доставчика „Ник Транс Строй“ ЕООД. В мотивите на съдебното решение е прието, че са налице достатъчно доказателства за извършени последващи доставки с наетата техника.
Необоснована се явява преценката на решаващия съд във връзка с кадровата обезпеченост на доставчика, както и изводът, че в дружеството наемодател за процесния период са работили лица, които обаче не са били ангажирани на процесните обекти. Не стават ясни броят служители и каква част от работниците на „Ник Транс строй” ЕООД не са намерени или не са предоставили информация по повод на извършените общо 63 насрещни проверки. Следва да се има предвид решението на Съда на ЕС по дело C-324/11, разясняващо че Директива 2006/112 не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.
От съвкупната преценка на доказателствата следва, че като е приел друго, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и вместо него да бъде постановено друго, с което оспореният РА бъде отменен, в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 600 048,10 лв. по фактури, издадени от „Ник Транс строй” ЕООД и са начислени лихви за просрочие в размер на 225 134,75 лв.
Макар и да е споделил дословно доводите на органите по приходите относно дължимост на лихви за неправомерно упражненото право на данъчен кредит, съдът по същество е постановил правилно решение в тази част.
Установено е, че „Транс Логистика“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 60 000,00 лв. по фактура № 0000000127/29.10.2021 г. с издател „Инфраструктурно строителство“ АД, каквато не е отразена в дневниците за продажби на доставчика. В следващия данъчен период фактурата е отразена със знак минус. С процесния РА за периода на неправомерно упражненото право на данъчен кредит е начислена лихва в размер на 500,04 лв. През м.12.2021 г. е упражнено право на дънчен кредит в размер на 3 969,78 лв. по фактура № 0000009241/10.12.2021 г., която е със сгрешен номер. По декларираният от „Инфраструктурно строителство“ АД документ с коректния номер, също е упражнено право на данъчен кредит. През м.05.2022 г. е отразено анулиране на грешно декларираната фактура. С процесния РА за периода на неправомерно упражненото право на данъчен кредит е начислена лихва в размер на 168,73 лв.
Правното основание за дължимост на начислените лихви е нормата на чл. 175, ал. 2, т. 1 ДОПК, съгласно която лихва се дължи и за неправилно възстановени или прихванати публични вземания, включително всякакви плащания, получени въз основа на искане за възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство.
При този изход на спора, касаторът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Такива в настоящото производство не се претендират, а пред първоинстанционния съд са претендирани разноски за държавна такса и за експертиза в общ размер на 1050 лв. – 536,86 евро.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 15414/22.04.2026 г., постановено по адм. д. № 12738/2024 г. по описа на Административен съд София – град В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на „Транс Логистика“ ЕООД (понастоящем ЕАД) срещу Ревизионен акт № P-22002223006914-091-001/27.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената част с Решение № 1334/01.10.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 600 048,10 лв. по фактури, издадени от „Ник Транс строй” ЕООД и са начислени лихви за просрочие в размер на 225 134,75 лв., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № P-22002223006914-091-001/27.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената част с Решение № 1334/01.10.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 600 048,10 лв. по фактури, издадени от „Ник Транс строй” ЕООД и са начислени лихви за просрочие в размер на 225 134,75 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15414/22.04.2026 г., постановено по адм. д. № 12738/2024 г. по описа на Административен съд София – град в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Транс Логистика“ ЕАД, ЕИК 208732659, сумата от 536,86 (петстотин тридесет и шест евро и 86 евроцента) евро разноски по делото.