Производството е по чл. 229 и сл. от АПК.
Образувано е по частна жалба на „Калифея“ АД, гр. София против определение № 7389/22.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1754/2026г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което на основание чл. 159, т.1 АПК жалбата на дружеството срещу отказ, обективиран в писмо с изх. № 20-4605-27.05.2026 г. на началника на СГКК-Пловдив, да бъде извършена исканата със заявление на същото дружество вх. № 99-69(28)/11.01.2023 г. поправка на очевидна фактическа грешка на КККР на гр. Хисаря, на основание чл.62 от АПК е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Развиват се съображения, че е налице годен за обжалване индивидуален административен акт. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът - началник на СГКК – Пловдив, в писмен отговор, оспорва частната жалба. Счита оспореното определение за правилно. Моли оставянето му в сила и присъждане на разноски за производството пред Върховния административен съд.
Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения.
Административният орган е бил сезиран със заявление на дружеството-жалбоподател с вх. № 99-69(28)/11.01.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка на КККР на гр. Хисаря. С оспореното пред първата инстанция писмо с изх. № 20-4605-27.05.2026 г., началникът на СГКК-Пловдив е отказал да извърши исканата на основание чл.62 от АПК поправка на очевидна фактическа грешка на КККР на гр. Хисаря по отношение на ПИ с идентификатори 77270.504.3069, 77270.504.5072, 77270.504.5079 и 77270.504.5081, с мотиви, че в одобрената със заповед № РД-18-218/24.11.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК КККР на гр. Хисаря не е налице ОФГ, тъй като няма несъответствие между действителната воля на органа и нейното изразяване.
Административният съд правилно приел, че оспореният отказ не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Анализът на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК сочи, че на оспорване по реда на цитирания текст подлежи актът, с който се поправя очевидна фактическа грешка, а отказът на органа (изричен или мълчалив) да извърши поправка не подлежи на съдебен контрол, тъй като първоначалното волеизявление на органа не се променя и правоотношението между страните се запазва във вида, определен от първоначално издадения административен акт.
Съображенията в частната жалба относно наличие на основания за изменение на кадастралната карта, са неотносими към производството за отстраняване на твърдяна очевидна фактическа грешка, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, Административен съд Пловдив е постановил правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран.
Въпреки този изход на спора и своевременното заявеното искане за присъждане на разноски в полза АГКК, такива не следва да бъдат присъждани. По делото липсват данни ответният административен орган да е сторил разходи за настоящото производство – не е представляван нито юрисконсулт, нито е ползвал адвокатска защита.
Така мотивиран Върховният административен съд, второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 7389/22.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1754/2026г. по описа на Административен съд – Пловдив.