Производството е по гл. ХІІ на АПК.
Образувано е по касационни жалби на началника на отдел „Местни данъци и такси“ към община Чепеларе и на „Мегастина 13“ ЕООД срещу решение № 604/29.04.2026г. на Административен съд Смолян по административно дело № 74/2026 г.
Първият касатор обжалва решението в частта, с която е отменен акт за установяване на задължение /АУЗ/ № 2025-137-1/29.10.2025 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел „Местни данъци и такси“ към община Чепеларе относно установените задължения за данък върху недвижимите имоти в размер 2 269.43 лева. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Отправя упреци към познавателната дейност на съда по дефинирането на съществените характеристики на имота обект на облагане от значение за определянето му като жилищен. Изразява убеждение, че освен вида и функционалната предназначение е следвало да се вземе предвид и начинът на ползване на имота.
Вторият касационен жалбоподател обжалва решението в частта, с която е отхвърлено оспорването на дружеството против АУЗ относно установените задължения за такса за битови отпадъци. Според него констатациите на съда за жилищното предназначение на имота, за който са определени задълженията с акта, предполагат различни правни изводи за размера на публичните общински задължения при избраната от администрацията за определяне на тези задължения.
Всеки от касаторите иска отмяна на обжалваната от него част от съдебния акт и отхвърляне на оспорването, респ. отмяна на съответната част от АУЗ. Като ответници по касация изразяват становище за неоснователност на насрещната касационна жалба.
Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:
С оспорения пред Административен съд Смолян АУЗ в тежест на „Мегастина 13“ ЕООД са установени задължения данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за данъчни периоди 2023 – 2025 г. в общ размер 1 931.15 лева (978.38 евро) с лихви за забава в размер общо 338.28 лева (172.96 евро), както за такса за битови отпадъци /ТБО/ за същите отчетни периоди в общ размер 4 827.87 лева (2 468.45 евро) лева с лихви за забава общо 889.18 лева (454.63 евро). С решението на първостепенния съд е отменен АУЗ в частта за ДНИ, индивидуализирана чрез публично задължение в размер 2 269.43 лева и е отхвърлена оспорването в останалата част за разликата до 7 986.48 лева в размер 5 717.05 лева.
По установяванията на съда жалбоподателят е собственик на недвижими имоти, разположени в к.к. „Пампорово“, по отношение на които са предоставени услугите от комплекса, за които се дължи ТБО. Съдът е обвързал възникването на задължение за ДНИ и ТБО с признаците на притежаваните недвижими имоти, които ги определят като жилищни или нежилищни. До тези признаци на имотите е ограничил обхвата на доказването. Позовал се е на правилото на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, като относимо за определяне на данъчната основа за облагане с ДНИ и на основата за ТБО. Обсъдил е на разпоредбите на § 5, т. 29 и т. 30 от ДР на ЗУТ, за да отнесе имота към жилищните.
Към решаващите изводи на съда се отнасят и тези за издаване на АУЗ от компетентен орган от общинската администрация, във формата за действителност и при разбираема воля на издателя.
Първоинстанционното решение е правилно по резултата си в отменителната и неправилно в отхвърлителната част.
Първостепенният съд не е отграничил фактическите предпоставки за установяване на данъка (данъчен субект, обект на облагане и връзката между тях) от тези за определяне на данъка (данъчна основа и данъчна ставка). ДНИ е имуществен данък, чийто обект са вещите по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, а ДЗЛ са носителите на права по чл. 11 ЗМДТ. Данъчна основа за ДНИ е данъчната оценка на имотите (вж. чл. 19, ал. 1 ЗМДТ). В общия случай по чл. 21, ал. 1 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. ДЗЛ за ДНИ са и субекти на задълженията за ТБО за имотите на територията на общината (съобр. чл. 64, ал. 1 ЗМДТ). По препращане от чл. 23, ал. 3 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, в община Чепеларе в хипотезата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ /ред. ДВ бр. 119 от 2002 г./, когато липсва възможност за определянето му по количеството на битовите отпадъци размерът на таксата се определя пропорционално върху данъчната оценка, определена по реда на чл. 20 и чл. 21 ЗМДТ.
„Мегастина 13“ ЕООД е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 80371.174.22.1.73, с който са обвързани публичните му задължения по утежняващия индивидуален административен акт (а не 14-те по решението на административния съд; инерцията е от пренасянето на литералния рудимент от петия ред в първата част от мотивите на АУЗ в съдебния акт). По АУЗ обектът е описан като търговски с административен адрес гр. Чепеларе, [адрес] с посочена разгъната застроена площ (РЗП) и за него заедно с гараж под същия идентификатор е отреден партиден № 7110F14345 (не произволно посочения от съда партиден номер, който съответства на номера на декларацията по чл. 14 ЗМДТ). Самостоятелният обект е в строителните граници на населено място. С арг. от чл. 10, ал. 1 ЗМДТ дружеството е задължено лице за ДНИ и субект на задължението за ТБО за тези имоти /вж. чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ/. Като регистриран по ТЗ търговец е и с качеството „предприятие“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗВДТ във вр. с чл. 2, т. 1 от Закона за счетоводството.
Спорът за ДО не такъв за съществуването, а размерът на задълженията на ДНИ и ТБО, тъй като ДО е фактическа предпоставка за определянето на данъка, а не за установяването му. При единството на ставките размерът на ДНИ и ТБО е функция от данъчната основа, съответно основата за определяне на таксата.
По разясненията на Конституционния съд в решение № 9/20.06.1996 г. по к.д. 9/1996 г. ДНИ е имуществен данък, като „Размерът на данъка се обуславя от стойността на обекта, която не се влияе от това за какви нужди той се използва.“ В цитираното решение се търси връзката на нежилищните имоти със стопанската дейност на предприятията, като се сочи, че „…се прилага за имоти, които по своята същност не могат да служат за живеене - индустриални сгради, работилници, складове, магазини и др.“.
При липсата на легална дефиниция на понятието „жилище“ в ЗМДТ, в съответствие с разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове се приема, че съдържанието му за целите на този закон следва да се определя въз основа на легалните дефиниции, дадени в други нормативни актове - в случая в § 5, т. 30 ДР ЗУТ. ЗУТ определя жилището като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Имотът обект на облагане с ДНИ и обект на ТБО е посочен като жилище в титула за собственост и в кадастралния регистър (съобр. доказателствата, представени с първоинстанционната жалба – НА и извлечение от КККР). При действието на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗКИР предназначението на самостоятелния обект в сграда е част от основните кадастрални данни за него. Според приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването, и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, са самостоятелни обекти с предназначение различно от апартамент в апартаментен хотел (каквото обсъжда първия касатор). С арг. от чл. 2, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗКИР вписаните в кадастъра данни за предназначението на имота са в обхвата на оборимата презумпция за достоверност. Неотносим към материалните предпоставки за възникване на задължението за ДНИ и ТБО, доколкото не е засегнал предназначението му, е начинът на ползване на имота (съобр. § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ).
В контекста на горното, задълженията на „Мегастина 13“ ЕООД за ДНИ и за ТБО за имот с идентификатор 80371.174.22.1.73 съществуват за периоди 2023 г. до 2025 г. В противоречие с материалния закон съдът е отрекъл задълженията за ДНИ заради неправилното определяне на данъчната основа. Грешното установяване на размера на данъка е източник на правомощието на първостепенния съд по чл. 160, ал. 3 ДОПК, щом естеството на акта не му е позволявало да реши въпроса по същество, да го отмени и след това да изпрати преписката на компетентния орган от общинската администрация за установяване на публичните задължения в размери съответстващи на ДО. Затова и в частта за отмяната на АУЗ обжалваното решение е правилно по резултата си.
Отнесени към спора за съществуването и размера на задълженията за ТБО съжденията за опущенията на администрацията в избора на основа за определянето на таксата изключва законосъобразното установяване на публичните задължения в размерите по АУЗ и правилността на съдебния акт за отхвърляне на оспорването в тази част.
Дължима е отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и отмяна на съответната част от АУЗ. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която е осъден жалбоподателя да заплати на община Чепеларе деловодни разноски в размер 515.44 евро. Съдебният акт ще бъда оставен в сила в отменителната част. Заради деволутивния афект на касационните жалби, касационният съдебен състав се разпорежда с цялата преписка за връщането ѝ на компетентния орган от звеното за местни приходи към община Чепеларе за издаване на АУЗ, съобразен с указанията по тълкуването и прилагането на закона от мотивите на настоящото решение.
При този изход на делото защита получава втория касатор и нему се дължат деловодни разноски в общ размер 1 242.02 евро, от които 452.84 евро за упълномеряване на разноските от първоинстанционното съдебно производство и 789.18 евро за касационното производство.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 604/29.04.2026г. на Административен съд Смолян по административно дело № 74/2026 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Мегастина 13“ ЕООД срещу акт за установяване на задължение /АУЗ/ № 2025-137-1/29.10.2025 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел „Местни данъци и такси“ към община Чепеларе относно установените задължения за такса за битови отпадъци /ТБО/ за отчетни периоди 2023 г. до 2025 г. в общ размер 4 827.87 лева (2 468.45 евро) лева с лихви за забава общо 889.18 лева (454.63 евро) и вместо него в тази част постановява:
ОТМЕНЯ акт за установяване на задължение /АУЗ/ № 2025-137-1/29.10.2025 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел „Местни данъци и такси“ към община Чепеларе относно установените задължения за такса за битови отпадъци /ТБО/ за отчетни периоди 2023 г. до 2025 г. в общ размер 4 827.87 лева (2 468.45 евро) лева с лихви за забава общо 889.18 лева (454.63 евро) и връща преписката на компетентния орган от звеното за местни приходи към община Чепеларе за издаване на АУЗ, съобразен с указанията по тълкуването и прилагането на закона от мотивите на настоящото решение.
ОТМЕНЯ решение № 604/29.04.2026г. на Административен съд Смолян по административно дело № 74/2026 г. в частта, с която е осъдено „Мегастина 13“ ЕООД да заплати на община Чепеларе деловодни разноски в размер 515.44 евро.