Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба, подадена от „Ем Би Ес Трейд“ ООД, чрез процесуален представител срещу определение № 31090 от 05.08.2026г., постановено по адм. дело № 7876/2026г. на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Решение № Ж-516 от 03.06.2026г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Частният жалбоподател поддържа в частната жалба, че определението е неправилно с доводи, че в хода на административното производство не е посочвал електронен адрес по смисъла на чл.18а, ал.4, т.2 от АПК, който да позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на документа. По подробно развити доводи в частната жалба иска отмяната му и връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът– Комисия са енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, оспорва частната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, Административен съд – София-град приема, че оспореното решение на КЕВР е съобщено на жалбоподателя на 05.06.2026г., видно от приложеното извлечение от електронна поща. Считайки, че срокът за оспорване е изтекъл на 19.06.2022г., а жалбата е подадена три дни след това, съдът е приел оспорването за просрочено.
Определението е неправилно.
Разпоредбата на чл.61, ал. 1 АПК повелява, че административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. В чл.18а, ал.1 до ал.10 са посочени възможните хипотези и ред за извършване на това съобщаване. Правните последици от съобщаването се свързват с определяне на момента, от който тече преклузивния срок за обжалване на издаден административен акт. От съществено значение е съобщението да дава достатъчно информация за съдържанието на акта, както и за органа и срока, в който може да се обжалва, както обаче и за вида на акта, който се съобщава, за да е ясно на адресата защита срещу какъв вид акт следва да организира. Разпоредбата на чл.18а, ал.4, т.2 АПК предвижда възможност, заявителят или жалбоподателят, както и всички заинтересовани граждани, които са привлечени или встъпили като страни, за призоваване или получаване на документи и съобщения, свързани със започналото производство да могат да предоставят на административния орган или на съда, ако разполагат с такива: електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване.
Неправилно в оспореното определение, административния съд е приел връчването на оспорената заповед на електронен адрес за редовно и то на датата на изпращането на съобщението. На първо място в представената административна преписка, липсват доказателства за предоставяне на този електронен адрес от частния жалбоподател на административния орган по реда на чл.18а, ал.4, т.2 АПК в проведеното производство по издаване на оспорената заповед. Разпоредбата на чл.18а, ал.8 АПК намира приложение, когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал.1 - 6, което в случая не е налице. Административният орган не е представил доказателства за спазване на този ред за съобщаване.
На следващо място, независимо че връчването не е осъществено чрез системата за сигурно електронно връчване, съобщаването на акта не е извършено на електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване, както повелява разпоредбата на чл.18а, ал.4, т.2 АПК. В разпоредбата на чл.18а, ал.4, т.1 и т.2 законодателят е направил разграничение между информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на ЗЕУ и информационна система за връчване, но и в двете хипотези изискването за редовно връчване е изпратеното съобщение да съдържа информация за изтегляне на съставения документ. В случая тези предпоставки не са налице. Съобщението, ведно със заповедта е изпратено на частния жалбоподател на електронен адрес, който не генерира съобщение, съдържащо информация за изтегляне на документа (оспорената заповед) по смисъла на чл.18а, ал.4, т.2 от АПК. В същия смисъл са и изискванията на чл. 26, ал.2 ЗЕУ, който съгласно чл. 1 урежда обществените отношения, свързани с обмена на електронни документи за целите на административните производства и използването на информационни и комуникационни технологии в администрациите.
Същия законодателен замисъл се съдържа и в разпоредбата на чл. 137, ал. 3 от АПК, съгласно която, когато връчването се извършва по електронен път, съобщението, което съдържа информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. От тълкуването на посочените разпоредби следва изводът, че релевантен за датата на връчване на конкретен документ по електронен път е моментът на изтеглянето му от страна на адресата, а не моментът на изпращане на съобщението за неговото изготвяне, както неправилно е приел в оспореното определение АССГ.
При така очертания спор относно връчването на заповедта по реда на чл. 61 АПК вр. с чл. 18а чрез изпращане на електронна поща и непредставянето от ответника на доказателства за изтеглянето на документа, обоснованият извод е, че липсват доказателства за редовното й връчване. Жалбата пред административния съд не е просрочена. Това налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, трето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 31090 от 05.08.2026г., постановено по адм. дело № 7876/2026г. на Административен съд – София-град.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.