Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. от гр. София, чрез представител по пълномощие – адв. П. Бахчеванов от Софийска адвокатска колегия против Определение № 33477/27.08.2026 г. по адм. дело № 10552/2026 г. по описа на Административен съд София-град. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилна квалификация на искането във връзка с което е образувано административното производство. Заявено е становище, че е налице по същество отказ за издаване на акт по чл.405а от КТ. Иска отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се и присъждане на разноски за внесена държавна такса за производството.
В срока по чл. 232 от АПК по делото не е постъпил отговор по частната жалба от директор на Дирекция „Инспекция по труда“- София.
Настоящият състав на Върховния административен съд, Шесто отделение, като взе предвид заявеното от жалбоподателката становище, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира следното:
Частната жалба е подадена от лице с правен интерес от оспорване в законоустановения 7-дневен срок, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна по следните съображения:
С оспореното определение, състав на Административен съд – София-град е оставил без разглеждане жалба на М. Д. Д. срещу писмо № 26076647 от 3.08.2026г на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“- София по повод сигнал на жалбоподателката № 26101553 от 23.06.2026г.“ и е прекратил е производството по делото.
За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че М. Д. Д. е подала сигнал № 26101553 от 23.06.2026 г. до ДИТ София с твърдения за нарушение на трудовото законодателство, предоставяне на работна сила без наличие на сключен трудов договор, полагала труд по прикрито трудово правоотношение във Фондация „Следваща страница.“ Поискала е предприемане на съответните действия за констатиране и санкциониране на извършените нарушения на трудовото законодателство от работодателя Фондация "Следваща страница" и да бъде издадено постановление на основание чл. 405а от Кодекса на труда (КТ).
Във връзка с подадения сигнал е извършена проверка, резултатите от която са обективирани в процесното писмо № 26076647 от 3.08.2026г на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“- София с което жалбоподателката (сигналоподател) е уведомена за резултатите от извършената проверка, предприета от контролни органи на ИА ГИТ.
При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е формирал извод, че производството е образувано и проведено по подаден сигнал, като съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК, решението по подаден сигнал не подлежи на обжалване. Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е оставил без разглеждане жалбата на М. Д. Д. и е прекратил производството по делото.
Определението е валидно, допустимо, но неправилно.
В разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от АПК е указано, че сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. От друга страна, в текста на чл. 119, ал. 1 от АПК е предвидено, че сигналите се подават до органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия се съобщава.
В настоящият случай, действително административното производството пред Дирекция „Инспекция по труда“ - София е инициирано по сигнал подаден от М. Д. Д., но в същия е изразено становището на същата, за за нарушение на трудовото законодателство спрямо нея относно предоставяне на работна сила без наличие на сключен трудов договор.
С разпоредбата на чл. 404 ал.1 от Кодекса на труда е установена компетентност на контролните органи на инспекцията по труда да прилагат по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. С чл. 405а от КТ законодателят е предоставил право на контролните органи на инспекцията по труда с постановление да обявява съществуване на трудово правоотношение, когато установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 и да дава предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. И постановлението, и предписанието представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ е административен акт от категорията на т.нар. декларативни (или установителни) административни актове, с които се констатират вече възникнали (т.е. съществуващи) права и задължения, респ. правни отношения - чл. 21, ал. 2 АПК, и едновременно с това изпълнява и функцията на принудителна административна мярка, но само по отношение на работодателя, която има за цел да поправи извършеното от него нарушение на трудовото законодателство. Щом като постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ е индивидуален административен акт, според дефиницията по чл. 21, ал. 2 АПК, то и отказът да бъде издадено такова постановление ще бъде приравнен административен акт - арг. чл. 21, ал. 1, in fine, АПК.
В процесния случай частният жалбоподател е отправил сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“- София за нарушения на трудовото законодателство във Фондация "Следваща страница", като е поискала контролният орган да упражни правомощията си по чл. 404 и чл. 405а от Кодекса на труда. Същата е заявила, че предоставянето на работна сила по това правоотношение продължава и към момента на подаване на сигнала. С писмо № 26076647 от 3.08.2026г, Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- София е изразил становище, което по своята същност представлява отказ да упражни правомощията по чл. 404 и чл. 405а от КТ по поставения в сигнала въпрос. Отказът на административния орган да извърши или да се въздържи от определено действие представлява индивидуален административен акт и по силата на конституционната разпоредба на чл. 120, ал. 1 от КРБ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Като е приел с обжалваното определение, че не е налице индивидуален административен акт и е оставил без разглеждане като недопустима подадената жалба, АССГ е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени. Делото следва да се върне на същия съд за разглеждане по същество на обжалвания отказ и за преценка за неговата законосъобразност с оглед материалноправните разпоредби на чл. 404 и чл. 405а от КТ.
По отношение на заявеното в частната жалба искане за присъждане на разноски, в съответствие с разпоредбата на чл. 236, във вр. с чл. 226, ал. 3 от АПК, произнасяне дължи първоинстанционния административен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 33477/27.08.2026 г. по адм. дело № 10552/2026 г. по описа на Административен съд София-град.
ВРЪЩА делото на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.