Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. В. с адрес в гр. София, срещу определение №32145/13.08.2026г по адм.д.№ 8341/2026г по описа на Административен съд - София град, с което е оставена без разглеждане жалбата и срещу бездействието на началник ДНСК да издаде заповед за възстановяване на държавна служба на осн.чл.122 ал.1 от ЗДС ,във връзка с подадено от нея заявление от 16.01.2026г.

Отправя искане за отмяна на определението като незаконосъобразно и претендира присъждане на разноски.

Ответникът по частна жалба - Дирекция за национален и строителен контрол /ДНСК/, не взима становище.

Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение АССГ, е приел,че със Заявление от 16. 01. 2026 г. В. поискала от началника на ДНСК да бъде възстановена на държавна служба на основание чл. 122 от Закона за държавния служител. В жалбата до съда е заявила,че по така подаденото заявление било налице бездействие от страна на органа по назначаване, което се оспорва на основание чл. 256 от АПК.

С разпореждане на съдията докладчик от 10. 07. 2026 г. са дадени указания на жалбоподателката да посочи и да представи доказателства, че е налице влязло в сила съдебно решение, по силата на което същата следва да бъде възстановена на държавна служба, както и обуслови бездействието на административния орган от кое задължение по закон произтича. С молба от 29. 07. 2026 г., В. е пространно е пояснила,че пет пъти незаконно не е допусната до работа,като е представила съдебни решения и заявления за възстановяване на работа. Съдът е коментирал представените по преписката съдебни решения /касаещи отминали периоди/, с които първоначално са отменени заповеди за прекратяване на служебното правоотношение, но с Решение № 6688 / 07. 11. 2023 г. по адм. д. № 5609 / 2023 г. по описа на АССГ е отхвърлено оспорването на С. В. срещу заповед на началника на ДНСК за прекратяване на служебното правоотношение. С Решение № 5266 / 25. 04. 2024 г. по адм. д. № 365 / 2024 г. по описа на ВАС е оставено в сила горепосоченото решение на АССГ.Първоинстанционният съд е приел,че въпреки дадените указания, от страна на С. В. не са представени доказателства, че след това е налице влязло в сила съдебно решение, по силата на което същата следва да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност.

Съдът е цитирал предходно заявление на В. за възстановяване,по повод на което е била издадена Заповед № РД-15-448 / 04. 07. 2024 г. от началника на ДНСК , с която изрично е отказано С. В. да бъде възстановена на предишната държавна служба.С решение № 21237 / 20. 06. 2025 г. по адм. д. № 7797 / 2024 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на С. В. срещу Заповед № РД-15-448 / 04. 07. 2024 г. от началника на ДНСК. С Решение № 52 / 06. 01. 2026 г. по адм. д. № 7798 8 /2025 г. по описа на ВАС, е оставено в сила решението на АССГ.

Съдът е приел,че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от АПК, съгласно която, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

В конкретния случай се иска да се осъди началника на ДНСК да издаде заповед, с която да я възстанови на предишната длъжност, но такова задължение изначално не съществува, поради което и редът по чл. 256 от АПК е недопустим.

Освен това по подаденото заявление от 16. 01. 2026 г. е налице отговор с писмо рег. № ДНСК26-СПС-14/6/ ОТ 21. 01. 2026 г., което също е оспорено от жалбоподателката и е образувано отделно дело, като освен това е налице и производство по оспорване на недопускане до работа, които производства отново касаят възстановяването на държавна служба.Позовал се е на нормата на чл. 122, ал. 1 от ЗДС, ,съгл.която при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда ,държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. В оспореното определение,съдът е приел,че наличието на искова молба подадена от В. на основание чл. 128а от АПК, за обявяване нищожност на решение № 21237 / 20. 06. 2025 г. по адм. д. № 7797 / 2024 г. по описа на АССГ и Решение № 52 / 06. 01. 2026 г. по адм. д. № 7798 8 /2025 г. по описа на ВАС не обуславя правна възможност за възстановяване на предишната длъжност и не създава задължение за органа да я възстанови, което бездействие да подлежи на оспорване по реда на чл. 256 от АПК. Поради което и на основание чл. 159, т. 1 от АПК,е приел жалбата за недопустима и е прекратил производството по делото .

Определението е правилно,като краен резултат.

С определение по адм.д.№ 1280/2026г ,образувано по жалба на В. срещу ДНСК съдът е отделил от разглежданото пред него исково производство, разглеждането на въведените с жалбата няколко искания,като едното е било по отношение незаконосъобразност /изричен отказ/ в писмен отговор от 21.01.2026г на началник ДНСК по повод подаденото от В. Заявление от 16.01.2026г;второто с предмет бездействие на адм.орган да издаде заповед за възстановяване на работа по подаденото заявление.Именно чийто предмет е било адм.д.№ 8341/2026г по което е постановено оспореното пред настоящия съд определение № 32145/13.08.2026г.

Възстановяването на заеманата преди уволнението държавна служба е конститутивна правна последица от отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и произтича от сложен фактически състав. При явяването на държавния служител на работа органът по назначаване е длъжен да издаде административен акт, с който да го възстанови на държавна служба или да направи отказ за възстановяване.Следователно касае се за правно действие-издаване на заповед за възстановяване на незаконно уволнен служител,а не за извършване на фактическо действие.

Ирелевантно е обстоятелството, че В. е депозирала искова молба на основание чл. 128а от АПК, за обявяване нищожност на решение № 21237 / 20. 06. 2025 г. по адм. д. № 7797 / 2024 г. по описа на АССГ и Решение № 52 / 06. 01. 2026 г. по адм. д. № 7798 8 /2025 г. по описа на ВАС, тъй като решенията не са прогласени за нищожни по исков ред с влязло в сила решение

Както се цитира по-горе,налице е друго производство пред АССГ образувано по жалба на В. срещу писмо,съставляващо изричен отказ от издаване на заповед за възстановяване на работа по подаденото на 16.01.2026г заявление.

Ето защо,като е оставил без разглеждане жалбата съдът е постановил правивилен съдебен акт,поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение №32145/13.08.2026г по адм.д.№ 8341/2026г по описа на Административен съд - София – град.