Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Р.България , чрез процесуален представител срещу Решение №42056/15.12.2025г. по адм.д.№3892/2025г по описа на Административен съд -София град,с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № ППН-01-540/2022 от 26.03.2025г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД и е осъден да заплати разноски по делото.

Касационния жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени Решение № ППН-01-540/2022 от 26.03.2025г. на КЗЛД.

Ответниците по касация – Комисия за защита на личните данни и Ц. П. П. оспорват жалбата като неоснователна и молят оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.Претендират присъждане на разноски.

Върховният административен съд – състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № ППН-01-540/2022 от 26.03.2025г. на Комисията за защита на личните данни , с което КЗЛД е обявила жалба с рег. № ППН-01-540/25.08.2022г., подадена от Ц. П. П. срещу Прокуратурата на Република България, за основателна по отношение на Прокуратурата на Република България за извършване на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя, без наличие на което и да е от условията за допустимост на обработването на данните, посочени в чл. 6, § 1, б. "а" до б. "д" от Общия регламент относно защитата на данните и в противоречие с принципите за обработването им, посочени в чл. 5, § 1, б. "б" и б. "в" от Регламента - "за ограничаване на целите" и "за свеждане на данните до минимум", и на основание чл. 58, § 2, б. "б" от Общия регламент относно защитата на данните е отправила на Прокуратурата на Република България официално предупреждение, че с действията си по отношение на Ц. П. е осъществила обработване на личните му данни в нарушение на чл. 6, § 1, б. "а" до б. "д" и в противоречие с принципите на чл. 5, § 1, б. "б" и б. "в" от Общия регламент относно защитата на данните

За да отхвърли жалбата на Прокуратурата на Р.България първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на правото на защита на участниците в административното производство и в съответствие с материалния закон.

Приел е ,че административният орган правилно е установил че Прокуратурата на Р.България в резултат на исковата молба, подадена от Ц. П., е образувано гр. дело № 5115/2022 г. по описа на СГС, в което Прокуратурата на Република България - в качеството си на ответна страна, е депозирала по реда на ГПК писмен отговор на искова молба, към който са приложени справка от СДВР за водени досъдебни производства срещу Ц. П. П.; справка от НСлС за водени досъдебни производства срещу Ц. П. П. и справка за съдимост на Ц. П. П., в които се съдържа информация за трите му имена, за единния му граждански номер, за месторождението му, за настоящ му адрес, за майка му и баща му, както и относно негови провинения в миналото и свързаните с тях заявителски материали и привличания към отговорност. Т.е. в приложените към отговора на исковата молба справки се съдържа информация, достъп до която може да бъде даван по искане на съда, а на прокурора - само по конкретно наказателно производство. в случая Прокуратурата на Република България не действа в рамките на конкретно наказателно производство, а се явява ответна страна в производството по ЗОДОВ, образувано по предявения иск, и действията й, включително депозирането на отговор на исковата молба, ведно с приложените справки, целят доказване на защитната й теза.

Снабдяването на ПРБ със справката за съдимост на жалбоподателя и със справките за водените срещу него досъдебни производства и прилагането им по гражданското дело, без издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с тях и без разпореждане на съда за издаването им, представлява неправомерно обработване от прокуратурата на съдържащите се в тях негови лични данни – в хипотезата на събирането, употребата и разпространението им, без наличието на което и да е от условията за допустимост на обработването на данните, посочени в чл. 6, § 1, б. „а“ до б. „д“ от Общия регламент относно защитата на данните и в противоречие с принципите за обработването им, посочени в чл. 5, § 1, б.“б“ и б.“в“ от Регламента – „за ограничение на целите“ и „за свеждане на данните до минимум“.

Първоинстанционният съд е прие,че в случая ПРБ не действа в рамките на конкретно наказателно производство, а се явява ответна страна в производството, образувано по предявения иск по реда на ЗОДОВ от Ц. П., и действията на прокурора, включително снабдяване с посочените справки и депозиране на писмен отговор на исковата молба с приложени към него справки, са предприети с цел доказване на защитната теза на ПРБ, в качеството й на страна в гражданския процес, заинтересована от изхода на правния спор. Действително, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор, като в тези случаи прокурорът участва като представител на единната и централизирана Прокуратура на Република България в качеството й на контролираща страна – в този смисъл са дадените задължителни разяснения с т. 15 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. В разглеждания случай, обаче, прокурорът от СГП не участва в производството по реда на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, поради което и правилно е преценено като неоснователно възражението на жалбоподателя в този смисъл.

Съдът е счел за адекватна наложената от органа мярка по чл. 58, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 2016/679, а именно да се отправи официално предупреждение до администратора или обработващия лични данни, когато операции по обработване на данни са нарушили разпоредбите на настоящия регламент. Административният акт, като издаден при условията на оперативна самостоятелност, съдържа конкретни и ясни мотиви за направения избор на най-ефективна, целесъобразна и съобразена с принципа на пропорционалност корективна мярка.

Решението е правилно.

Съдът е извършил дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспореното решение на КЗЛД на всички основания по чл. 146 от АПК, обсъдил е доводите и възраженията на страните в съвкупност с представените по делото доказателства и е стигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения пред него акт, като мотивите на първоинстанционния съд се споделят напълно и не е необходимо да се преповтарят.

Ето защо на основание чл. 221, ал. 2, предл. Последно от АПК, настоящият съдебен състав препраща към тях.

За да е налице законосъобразно обработване на личните данни по смисъла на чл. 4, § 2 от ОРЗД, е необходимо и достатъчно то да се извършва съобразно принципите, прогласени в чл. 5 от ОРЗД и при наличие на някое от основанията, визирани в чл. 6, § 1 от ОРЗД.

Безспорно по делото са установени релевантните за спора факти, които не се отричат от страните,а именно,че по депозирана от Ц. П. искова молба насочена срещу ответник Прокуратура на Р.България е било образувано гр.д.№ 5115/2022г по описа на СГС, с предмет присъждане на обезщетение в размер на 42 010 лв за претърпени имуществени и неимуществени вреди причинени от ответника от незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено от П. престъпление,за което бил признат за невиновен по съдебен ред.

В качеството на ответник,Прокуратурата е депозирала на осн.чл.131 ГПК писмен отговор, ведно с приложените справки,които съдържат лични данни на Ц. П., в обем три имена, единен граждански номер и настоящ адрес, фигуриращи в справки от СДВР и от НСлС за водени досъдебни производства и справка за съдимост на Ц. П..

Няма спор,за това че в процесното гр.д. №5115/2022г. Прокуратурата е участвала в качеството и на ответник,а не на контролираща страна.Именно качеството и на ответник я определя като равнопоставена страна в общия исков гражданскоправен спор,ако че същата има качество на държавен орган.В исковия процес,качеството на ответник се определя от ищеца съобразно наведените в исковата молба твърдения.

В развилото се производство по гр.д.№ 5115/2022г.в което в качеството и на ответник Прокуратурата на Р.България се е снабдила със справката за съдимост на Ц. П. и със справките за водените срещу него досьдебни производства и съответно прилагането им по гражданското дело, без издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с тях и без разпореждане на съда за издаването им.

В този смисъл изцяло неоснователно е релевираното в касационната жалба,че в конкретния случай обработването на личните данни е било необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора – чл. 6, § 1, б. „в“ ОРЗД, и обработването е необходимо за изпълнение на задача от обществен интерес или при упражняване на официални правомощия, които са предоставени на администратора – основание по чл. 6, § 1, б. „д“.И,че при осъществяване на функциите си прокурорите могат да искат съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица и граждани, които са длъжни да им го оказват,и че в случая информацията е изискана от участващия в производството прокурор ,като е била част от необходимите материали за подготовката му в производството по ЗОДОВ.

В конкретния казус както съдът посочи,Прокуратурата на Р.България е участвала като равнопоставена страна –ответник,а не в качеството и на контролираща страна

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (заглавието изм. ДВ бр. 30 от 2006 г.) е обнародван в ДВ, бр. 60 от 05.08.1998 г., в сила от 01.01.1989 г., при действие на ГПК от 1952 г., в който е нормативно уредено участието на прокурор по граждански дела като контролираща страна – чл. 27, ал. 2. действащият ГПК от 2007 г. не урежда процесуалната фигура на контролираща страна и използването на този термин се явява неактуално по отношение на прокурора, задължително участващ в производствата по ЗОДОВ (когато ПРБ не е ответник по делото). Промяната в процесуалния закон обаче не променя естеството на функциите на прокурора в хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ .

Прокурорът в хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ е задължителен участник, обаче не е ответник. Задължителното участие на прокурора е уредено в тази специалната правна норма с оглед упражняване на конституционното му правомощие да следи за спазване на законността,като правилото важи за всички дела по този закон-за обезщетения за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 - 6.

Ето защо,в цитираното гр.дело ПРБ не е имала качеството на задължителен участник / контролираща страна/ за да се позовава на упражнявано правомощие относно следене на законността,действия във връзка със защита на обществен интерес,а в качеството и на равнопоставена страна-ответник,поради което неправомерно е представила лични данни на Ц. П., в обем три имена, единен граждански номер и настоящ адрес, фигуриращи в справки от СДВР и от НСлС за водени досъдебни производства и справка за съдимост на Ц. П., като се е снабдила със справката за съдимост на Ц. П. и със справките за водените срещу него досьдебни производства и съответно прилагането им по гражданското дело, без издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с тях и без разпореждане на съда за издаването им.

Безспорно е,че снабдяването на ПРБ със справката за съдимост на жалбоподателя и със справките за водените срещу него досъдебни производства и прилагането им по гражданското дело, без издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с тях и без разпореждане на съда за издаването им, представлява неправомерно обработване от прокуратурата на съдържащите се в тях негови лични данни – в хипотезата на събирането, употребата и разпространението им, без наличието на което и да е от условията за допустимост на обработването на данните, посочени в чл. 6, § 1, б. „а“ до б. „д“ от Общия регламент относно защитата на данните и в противоречие с принципите за обработването им, посочени в чл. 5, § 1, б.“б“ и б.“в“ от Регламента – „за ограничение на целите“ и „за свеждане на данните до минимум“.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че КЗЛД законосъобразно е приела, че жалбата на Ц. П. П.,с която е сезирана е основателна срещу ответната страна – Прокуратурата на Република България, за извършване на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя без наличието на което и да е от условията за допустимост на обработването на данните, посочени в чл. 6, § 1, б. „а“ до б. „д“ от ОРЗД, и в противоречие с принципите за обработването им, посочени в чл. 5, § 1, б. „б“ и б. „в“ от регламента – „за ограничение на целите“ и „за свеждане на данните до минимум“.

Законът за защита на личните данни, както и Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г . относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД), уреждат защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Съобразно § 1 от ДР на ЗЗЛД по смисъла на този закон понятията за "лични данни", "администратор", "обработващ лични данни" и "обработване" са съответните понятия по чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни има право да сезира комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му.

Според чл. 4, т. 1 и т. 2 от Регламента „лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице, а „обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че чрез снабдяването на ПРБ със справката за съдимост на Ц. П. и със справките за водените срещу него досьдебни производства и съответно прилагането им по гражданското дело, без издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с тях и без разпореждане на съда за издаването им, е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от ОРЗД.

Правилно съда сочи, че за да е налице законосъобразно обработване на личните данни от администратора по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент /ЕС/2016/679- е нужно то да се извърши съобразно принципите в чл. 5 от регламента и при наличие на някое от основанията, визирани в чл. 6 § 1 от същия.

Обосновано съдът приема, че в разглежданият казус не е налице нито едно от основанията за законосъобразно обработване на лични данни- липсва съгласие / такова не е търсено,снабдяването на |ПРБ с процесните документи е извършено служебно/ от субекта на данните.Субективният интерес на ПРБ да защитава правата си на страна ответник по гражданско дело не може да бъде защитен с незаконосъобразни средства, а същият разполага с легитимни процесуални права за защита.

По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на ответниците по касация се следва присъждането на сторените в настоящото производство разноски. ПРБ следва да заплати на ответника КЗЛД за юрисконсултско възнаграждение сумата 153.38 евро,на осн.чл.78 ал.8 от ГПК във вр с чл.24 от Наредба за правната помощ.

На адвокат М. Спасов за осъщественото процесуално представителство в касационната инстанция по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8 ал.3 от Наредба №1 / 01.09.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 05.03.2026г., следва да бъде определено възнаграждение в размер на сумата от 511.29 Евро.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо , предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №42056/15.12.2025г. по адм.д.№3892/2025г по описа на Административен съд -София град.

Осъжда Прокуратура на Република България да заплати на Комисия за защита на личните данни за разноски по делото 153.38 евро.

Осъжда Прокуратура на Република България да заплати на адвокат М. Спасов за разноски по делото 511.29 Евро.