Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), приподписана от юрк. Великова, срещу Решение № 6201/15.05.2026 г., постановено по адм. д. № 1506/2024 г. по описа на Административен съд – Варна в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-03000323005123-091-001/27.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 86/14.06.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП и е осъдил страната да заплати деловодни разноски в размер на 3 078,12 евро.

Съдебният акт е влязъл в сила в отхвърлителната му част и не е предмет на касационно оспорване.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че данъчните резултати на „Стартбилдинг“ ЕООД са коригирани законосъобразно с РА поради установено отклонение от данъчно облагане. Изразява несъгласие с резултатите от приетата съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), тъй като вещото лице не е спазило изискванията и приложимите методи за оценка. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което жалбата срещу РА да бъде отхвърлена изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване.

Ответникът - „Стартбилдинг“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Станчев, оспорва касационната жалба като неоснователна по аргументи в писмен отговор и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за което представя доказателства и списък на разноските.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в съответната си част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Варна е бил РА № Р-03000323005123-091-001/27.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 86/14.06.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на „Стартбилдинг“ ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2021 г. в размер на 13 912,30 лв. – главница и законна лихва в размер на 2 906,39 лв., за 2022 г. в размер на 429,17 лв. – главница и 183,13 лв. – лихва, както и за ДДС за м. 12.2021 г. в размер на 27 824,61 лв. – главница и 7 103,63 лв. – лихва, за м. 05.2022 г. в размер на 858,33 лв. – главница и 183,13 лв. – лихва.

Установените факти по делото обхващат извършените процесуални действия при ревизията на дружеството. Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000323005123-020-001/24.08.2023 г. на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, изменена по отношение на крайния срок със ЗИЗВР № Р-03000323005123-020-002/13.11.2023 г. и ЗИЗВР № Р-03000323005123-020-003/12.12.2023 г. При проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел, че приложените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от издателите с валидни КЕП съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ. Направил е извод за издаване на РА от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На следващо място съдът е посочил събраните доказателства във връзка с учреденото право на строеж и възложеното строителство на жилищната сграда в гр. Варна, [улица]. Въз основа на изготвената оценка в рамките на ревизионното производство органите по приходите са направили извод за отклонение от данъчно облагане, довело до корекция на счетоводните финансови резултати на жалбоподателя за 2021 г. и 2022 г. и до начисляване на ДДС върху пазарната цена на строително-монтажните работи (СМР) на обектите – апартаменти, офис и паркоместа.

По искане на жалбоподателя са допуснати съдебно-оценителна (СОЕ) и съдебно-счетоводна (ССЕ) експертизи. Заключенията на вещите лица са приобщени към доказателствения материал и са кредитирани по същество като обективни, компетентни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

От правна страна административният съд е формирал заключение за частична незаконосъобразност и е отменил РА, по отношение на установените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2021 г. в размер над 3 198,80 лв. и за 2022 г. в размер над 72,17лв., съответно за задълженията за ДДС за м. 12.2021 г. в размер над 6 397,61 лв. и за м. 05.2022 г. в размер над 144,33 лв., ведно със съответните лихви. В тази насока е открил пропуски в експертната оценка при ревизията, аргументирайки неправилно приложение на методите за определяне на пазарните цени. Съгласно изложените мотиви, предмет на продажба е строителна услуга, представляваща себестойността на СМР на предоставените обекти, а не тяхната пазарна стойност. След извършената съпоставка съдът е възприел заключението на СОЕ и е определил данъчните резултати по ЗКПО и ЗДДС с оглед на изчисленията по ССЕ.

Обжалваното решение на Административен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част.

Крайното заключение по същество е обосновано от решаващия съд при съвкупна преценка на фактите и събраните доказателства по делото във връзка с основанията за облагане по ЗКПО и ЗДДС. Изводите по приложението на материалния закон са издържани и не се оспорват от касатора, доколкото единствените доводи всъщност са за допуснато процесуално нарушение поради това, че съдът неправилно е игнорирал резултатите от експертизата при ревизията на „Стартбилдинг“ ЕООД. Касационните оплаквания са изцяло бланкетни и неоснователни.

Съгласно § 1, т. 14 ДР ЗКПО „пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 ДР ДОПК, а именно, сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Допустимите методи за определянето ѝ са изброени в § 1, т. 10 ДР ДОПК, а редът и начинът са дадени с наредбата на министъра на финансите. Съгласно чл. 7 от наредбата, за определянето на пазарните цени се използват методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени или методът на увеличената стойност. В тази насока първоинстанционният съд е обсъдил приложимите разпореди на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. и сочените с РА предпоставки по чл.чл. 15-16, ал. 1 ЗКПО и чл. 27, ал. 3, т. 1, буква „а“ ЗДДС.

Между страните не са спорни обстоятелствата, свързани със строителството на сградата в гр. Варна, ул. [улица] през процесните периоди. В хода на ревизионното производство са установени параметрите на учреденото право на строеж върху съсобствения недвижим имот, съгласно НА № 112 от 07.03.2019 г. Строителството е извършено въз основа на разрешение за строеж на 12.10.2018 г., а ползването – на разрешение № ДК-07-ВН-315/07.12.2021 г. Към момента на учредяване на правото на строеж от „Стартбилдинг“ ЕООД е издадена фактура за авансово плащане с данъчна основа от 30 400 лв. и 4 фактури към 20.12.2021 г. с данъчна основа 83 941,97 лв.

Аргументите на касатора не подкрепят категорично подхода и резултатите от експертната оценка при ревизията, тъй като в това отношение се твърди, че е налице неяснота по фактите и обстоятелствата по делото. Не само в мотивите на съдебния акт, но и о.с.з. на 25.02.2025 г. административният съд е дал отговори на възраженията от процесуалния представител юрк. Великова относно използваните методи и за това как е определена себестойността на разходите по експертната оценка (на л.л. 187-201 от данъчната преписка), приложена в ревизионното производство. Именно в тази връзка е подчертал изрично, че сключването на сделка между свързани лица не е единственият факт, който дава основание за преобразуване на финансовия резултат. Преди всичко следва да се държи сметка за обективните условия по сделката, чиято крайна цел е не само да се обезщетят учредителите, но и да се позволи строителството, т.е. извършването на дейността на стопанския субект. Нормално е в цената на съответните имоти да се калкулира реалната им себестойност, т.е. вложените и заплатени материали, труд, разходи за изваждането на документи и т.н., което не важи за имотите, предлагани за продажба на свободния пазар.

Правилни са изводите в обжалваното съдебно решение, че при определяне на пазарната цена експертът Ангелов е използвал метода на сравнимите неконтролирани цени и е дублирал някои от позициите според данните от еталоните в строителството, което в настоящия казус завишава нерегламентирано пазарната цена на СМР. Избраният подход не води до определяне на данъчната основа за облагане при условия, които обичайно възникват в оборота между несвързани лица. Използването му е потвърдено с Решение № 86/14.06.2024 г. на ДД ОДОП Варна, без в това отношение да бъде извършена каквато и да е проверка и да бъдат обсъдени възраженията на дружеството-жалбоподател. Наличието на оценителска правоспособност, съгласно сертификат № 100102135/12.12.2011 г., не е предпоставка за възприемане на изготвената оценка, както впрочем се изтъква от касатора и на този етап от процеса. С оглед на това изразеното несъгласие с констатациите на вещото лице Дончев не може да бъде квалифицирано като отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Редовното оспорване по смисъла на чл. 200, ал. 3 и чл. 201 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК е следвало да бъде обективирано чрез искане за назначаване на повторна или съвместна експертиза, каквото процесуално действие не е предприето в хода на първоинстанционното производство.

Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на РА в тази част на спора, Административен съд – Варна е постановил правилно съдебно решение, което не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Изложените мотиви по приложението на чл. 27, ал. 3, т. 1, буква „а“ ЗДДС се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.

Предвид изхода на делото и своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на „Стартбилдинг“ ЕООД се дължат сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 евро за касационното производство, съгласно фактура № 1098/22.06.2026 г. и платежно нареждане от 25.06.2026 г., посочени в лева по списъка с разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6201/15.05.2026 г., постановено по адм. д. № 1506/2024 г. по описа на Административен съд – Варна в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да плати на „Стартбилдинг“ ЕООД, ЕИК 205016697, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [адрес], разноски за касационното производство в размер на 2 400 (две хиляди и четиристотин) евро.