Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи- Търговище (ОДМВР-Търговище) против решение № 409/09.03.2026 г., постановено по адм. д. 488/2025 г. по описа на Административен съд - Търговище (АС - Търговище).
Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено, включително и в частта относно разноските, по отношение на които е подадена и отделна молба за изменението им, като вместо атакуваното решение иска да бъде постановено друго, с което се отхвърли оспорването на административния акт. Съображения в подкрепа на доводите и исканията са изложени в касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна.
Ответникът Д. И. Д. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор становище. Оспорва и искането за изменение на съдебното решение в частта относно разноските. Претендира разноски.
Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното съдебно решение № 409/09.03.2026 г., постановено по адм. д. 488/2025 г. по описа на АС – Търговище по жалба на Д. И. Д. е отменена Заповед № 363з – 1618/ 13.08.2025 г., издадена от зам. директора на ОДМВР – Търговище, действащ за директора на ОДМВР – Търговище, съгласно Заповед № 363з – 1579/ 07.08.2025 г., с която е определено допълнителното възнаграждение на Д., за изпълнение на специфични служебни дейности, в размер на 10 % от базата по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР (Наредбата), считано от 01.08.2025 г., изпратена е административната преписка на директора на ОДМВР - Търговище за ново произнасяне, в законния срок от получаване на преписката с указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени разноски в размер на 414.14 евро. административният съд е приел за установено, че оспореният административен акт е действителен, но не отговаря на изискването за форма, което съставлява основание по чл. 146, т. 2 от АПК и възпрепятства осъществяването на пълен съдебен контрол за законосъобразност.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Обосновано административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснато нарушение относно изискването за наличие на фактически и правни основания, обусловили упражняването при условията на оперативна самостоятелност на правомощията му. Изложените от първата инстанция мотиви са подробни и съответстващи на събраните по делото доказателства и приложимия закон, поради което и на основание чл. 221, ал.2, изречение второ от АПК, се възприемат изцяло от настоящият съдебен състав.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, според които в предложение рег. № 308р-13025/07.08.2025 г. на прекия ръководител на служителя Д. Д. се съдържат достатъчно мотиви за издаване на отменената от АС-Търговище заповед. Цитираното предложение е обсъдено от решаващият съд именно в контекста доколко от него е възможно да бъдат извлечени мотивите на издателя на административния акт, издаден въз основа на това предложение. Но именно в предложението, доколкото заповедта не съдържа никакви собствени мотиви, не са описани ясно и недвусмислено факти, които да показват причината, поради която на Д. Д. се определя 10% допълнително възнаграждение, а не някакъв друг процент. От предложението не става ясно каква точно е специфичната служебна дейност на служителя и какви задачи от нея са му поставени и са останали неизпълнени в рамките на проверявания период. Допълнително възнаграждение се определя по чл. 6, ал. 1 от Наредбата на базата на съответната специфична служебна дейност по определението на § 26а от ДР на ЗМВР, въз основа на предложение по чл. 6, ал. 2, за действително отработено време по чл. 3, ал. 1 и се изплаща за текущия месец по чл. 4, ал. 2 от Наредбата. Органът действа в рамките на оперативна самостоятелност при определяне на размера на допълнителното възнаграждение в определените с наредбата рамки, но това не може да е произволно и трябва да има точни, ясни и конкретни съображения за конкретния процент на допълнителното възнаграждение на всеки от служителите. При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, АС-Търговище е обосновал законосъобразни правни изводи без да допусна нарушение на процесуалните правила.
Като е отменил акта, първоинстанционният съд е постановил при отсъствие на наведените касационни основания правилен съдебен акт, който трябва да бъде оставен в сила. ( всъщия смисъл решение № 506/16.01.2024 г. на ВАС по адм.д. № 432/2023 г., V отд. и цитираните в него решение № 5983 от 6.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9673/2022 г., V отд., решение № 5488 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3549/2022 г., V отд).
Атакуваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и в частта относно присъдените разноски, които са реално направени, а договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора, респективно искането за изменение на решението в частта относно разноските се явява неоснователно.
По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 500 евро, които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател в пълен размер като съответстващ на фактическата и правна сложност на спора и при липса на основания за уважаване на искането за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение като прекомерно.
На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 409/09.03.2026 г., постановено по адм. д. 488/2025 г. по описа на Административен съд - Търговище.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на съдебното решение в частта относно разноските.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министрество на вътрешните работи-Търговище, гр. Търговище, ул. Спиридон Грамадов“ № 36 да заплати на Д. И. Д., [населено място, общ., обл., ул.] сумата от 500 евро (петстотин евро), разноски за касационната инстанция.