Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Р. Г. Г., чрез процесуален представител, против определение №4273 от 16.09.2026г., постановено по адм.д. №885/2026г. по описа на Административен съд -Стара Загора /АС-Стара Загора/.
Частният жалбоподател смята определението за неправилно, необосновано и постановено при неправилно приложение на чл.159, т.1 АПК. Моли за неговата отмяна и връщане делото на АС-Стара Загора за разглеждане по същество. Претендира разноски.
Ответникът „Кредирект“ЕООД, в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното определение АС-Стара Загора на осн. чл.159, т.1 АПК е оставил без разглеждане жалбата на Р. Г. Г., против изричен отказ на „Кредирект“ЕООД в качеството на администратор на лични данни да му предостави всички носители на лични данни в пълен обем, въз основа на които обработва данните му за периода от 16.06.2021г. до 16.06.2026г., а именно договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, подписани от жалбоподателя във вр. с отпускане на заем, обективиран в отговор от 07.07.2026г., и е прекратил производството по делото.
За да достигне до този резултат съдът е приел, че искането на жалбоподателя, направено с подаденото от него заявление за достъп от 06.06.2026г., да му бъдат предоставени копия от документите, носители на лични данни, вкл. договора за кредит е изявление на страната- длъжник по този договор за потребителски кредит до другата страна, имаща качеството на кредитор. Съдът е счел, че защита на това право не може да бъде предоставена по реда и на основание чл.39 ЗЗЛД.
Определението е неправилно.
Противно на възприетото от първостепенния съд, с процесното искане, подадено по електронен път на 16.06.2026г. Р. Г., чрез пълномощник, са упражнени права на субект на данни по приложимия чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета, спрямо „Кредирект“ЕООД, в качеството на администратор на лични данни.
Това означава, че Г., в качеството на субект на данни по чл.4, т.1 ОРЗД е притежател субективно право, защитимо по реда на Регламента ( в т.ч. правото по чл.15, §3 ОРЗД), а оспореният от него пред първоинстанционния съд изричен отказ, обективиран в отговор от 07.07.2026г. на „Кредирект“ЕООД (чиято законосъобразност е предмет на спора пред АС-Стара Загора), изпратени по електронен път до пълномощник на искателя, относно упражнени права по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, съдържащ правни основания, отричащи заявеното субективно право, пряко засяга права и законни интереси на субекта на данни, и препятства този субект ефективно да упражни предоставените му с ОРЗД права като цяло, предвид възникналите правоотношения между субект на данни и администратор на лични данни, регламентирани с пряко приложимия ОРЗД (чл.288 ДФЕС).
Въпросите налице ли е изричен отказ – пълен или частичен по направеното искане, налице ли са визираните правни основания за отказ спрямо конкретния субект на данни във връзка с неговите искания, включително относно приложимата разпоредба на чл.15 ОРЗД, даваща право на субекта на данни да получи точна и разбираема реплика на личните данни, в процес на обработване (в хипотеза на искане за предоставяне на първо копие на документ в цялост, съдържащ лични данни на субекта, дори когато такъв документ в съответния вид е притежание на субекта), са въпроси по съществото на спора.
Неправилно първоинстанционния съд е приел, че „Кредирект“ЕООД е сезирано с искане за представяне на документи по реда на ЗПК. От прочита на искането е видно, че в него няма обективирано искане по реда на ЗПК от потребител – страна по договор за потребителски кредит спрямо задължено по този закон лице, а исканията на Г. са конкретно свързани с негови права в качеството на субект на данни по ОРЗД.
При тези факти настоящият състав приема, че в случая не е налице възприетото от АС-Стара Загора правно основание по чл.159, т.1 АПК- липса на годен за оспорване акт, за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото.
Предвид горното обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалбата на Р. Г. Г., като съдът следва да изпълни задължението си по чл.158, ал.1 АПК, след което извърши преценка за допустимост по реда на чл.159 АПК, и евентуално да разгледа спора по същество, предвид изложеното в жалбата, в частта относно формиран изричен отказ.
По искането за разноски за настоящото производство следва да се произнесе АС-Стара Загора при постановяване на акт по съществото на спора предвид изхода на делото.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №4273 от 16.09.2026г., постановено по адм.д. №885/2026г. по описа на Административен съд -Стара Загора.
ВРЪЩА делото на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.