Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Консулов против решение № 39746 от 28.11.2025 г., постановено по адм. д. № 5687/2025 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ).
Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано-касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлена жалбата на „Симпли пърфект“ООД. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, а при условията на евентуалност иска да бъде определено претендирано от ответната страна адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Ответникът "Симпли пърфект“ООД оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното съдебно решение № 39746 от 28.11.2025 г., постановено по адм. д. № 5687/2025 г. по описа на АССГ е отменено решение № 000030 - 4174/21.05.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл. 4б от Закона за държавните такси (ЗДТ), е постановен отказ по заявление вх. № 55-30-6818/16.04.2025 г. на „Симпли пърфект“ООД за възстановяване на преведена по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ), изчислена съобразно § 22, ал. 1 от ПЗР към Закона за държавния бюджет за 2024 г. в размер на 20 000 лева, за игрална зала с адрес: гр. Карлово, ул. „Екзарх Йосиф“ № 6, ет. 2, преписката изпратена за ново произнасяне от административния орган и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено в предвидената в закона писмена форма, при спазване на изискванията за съдържание и при липса на нарушения на административно производствените правила, обезпечаващи правилното установяване на релевантните по случая факти, но в противоречие с материалния закон.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав на местно и родово компетентен съд, след сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване акт.
Правилно и обосновано АССГ е приел за установено, че по делото не е налице спор относно фактическата обстановка, а само относно правните последици на фактите, установени с писмени доказателства, а именно предсрочно прекратяване по негово искане, считано от 31.12.2024 г. на издадения лиценз на „Симпли пърфект“ООД за организиране на хазартни игри в игрална зала с адрес: гр. Карлово, ул. „Екзарх Йосиф“ №6, ет. 2, за който дружеството е декларирало и внесло такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ за поддържане на лиценз в размер на 35 000 лв., изчислена съгласно § 22, ал. 1 от ПЗР ЗДБ - 2024 г. за 28 месеца, считано от 01.01.2024 г. до 13.05.2026 г. (дата на изтичане на срока на лиценза), а след предсрочното му прекратяване, е поискало да му бъде частично възстановена като недължимо платена сумата 20000 лв. (изчислена като съответстваща такса за 16-те месеца до края на първоначалния срок).
Спорният по делото въпрос е подлежи ли на възстановяване частта от внесената държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, след датата на предсрочно прекратяване на лиценза в размер на 20000 лв. за 16 месеца е разрешен правилно и обосновано от първата инстанция. Без да са допуснати процесуални нарушения и с подробно обосновано тълкуване на приложимия закон, АССГ е достигнал до законосъобразен правен извод, че след прекратяване с акт на изпълнителния директор на НАП по негово искане на лизензираната дейност, субектът не дължи такса за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати. Според Решение № 000030 - 12468/13.12.2024 г. на изпълнителния директор на НАП за предсрочно прекратяване на лиценза на основание чл. 35, ал. 1, т. 4 от ЗХ, е отпаднало задължението за заплащане на такса за целия първоначално определен срок. Този извод се налага и от факта, че в ЗХ е предвидена възможност за предсрочно прекратяване на лиценза по искане на организатора на хазартни игри и в случая лицензът е прекратен с цитираното по - горе решение на изпълнителния директор на НАП. Правната теория и съдебната практика непротиворечиво приемат, че държавна такса се дължи срещу осъществяване на действие, издаване на документ или престиране на услуга от административен орган. При предсрочното прекратяване на лиценза по волята на субекта отпада насрещната престация, съответно заплатената държавна такса за периода след прекратяването на лиценза се явява недължимо платена.(в същия смисъл виж решение № 3750/02.04.2026 г., постановено по адм.д. 11737/2026 г. по описа на Върховния административен съд, решение № 3779/03.04.2026 г., постановено по адм.д. 11639/2025 г. по описа на Върховния административен съд и др.п.) Изложените от първата инстанция мотиви са подробно обосновани, съответстват на приложимия закон и са съобразени с установената съдебна практика, поради което и по отношение на тях е приложима разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК.
Размера на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ е еднократно вносим и определяем по реда на § 22 от ПЗР на ЗДБ за 2024 г. и е пропорционален на оставащите месеци до края на лиценза. Тоест за месеците след предсрочното прекратяване на лиценза държавната такса се явява недължимо платена по смисъла на чл. 4б от ЗДТ и подлежи на възстановяване. Изрично трябва да бъде отбелязано, че по отношение на заявеното искане за връщане на недължимо платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ не е приложим редът за прихващане и възстановяване, установен в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП. Таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ не е данъчно вземане по смисъла на ДОПК, а държавна такса, установена в специален закон, поради което по отношение на нейното определяне по основание и размер, респективно заплащане или връщане, са приложими общите правила на ЗДТ. Уредбата в § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. е с временен характер и е относима за таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, която е дължима от организаторите на хазартни игри с игрални автомати с лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г. за времето, което остава до края на вече издадения им лиценз. Само тази еднократна част от таксата, определена по формула с еднократно действие, се декларира и внася в срок до 28 февруари 2024 г. при условията и по реда на чл. 92 от ЗХ, според който декларирането и установяването на променливата част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4 се извършват по реда на ДОПК и издадените актове се обжалват по реда на същия кодекс. Следователно препращането от чл. 92 от ЗХ към ДОПК не се отнася към таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, за която с отмененото от АССГ решение на изпълнителния директор на НАП е оставено без уважение искането за нейното възстановяване като недължимо платена. При новото произнасяне изпълнителния директор на НАП следва да се произнесе по подаденото заявление за възстановяване на таксата по реда на чл. 4б от ЗДТ.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон.
По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 500 евро, които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени в пълен размер, който съответства на фактическата и правна сложност на спора и не са налице основания за намаляването му като прекомерно.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39746 от 28.11.2025 г., постановено по адм. д. № 5687/2025 г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52 да заплати на „Симпли пърфект“ООД, съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 26 сумата от 500 (петстотин) евро, разноски за касационната инстанция.