Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на И. К. З. против определение № 36604 от 23.09.2026 г., постановено по адм. дело № 6497/2026 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяна на оспореното определение.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на ІІ колегия, след преценка на доводите на жалбоподателката и на данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С оспореното определение, административният съд е отхвърлил молбата на И. К. З. за освобождаване от внасяне на държавна такса по молба за отмяна на определение № 8078 от 16.07.2026г. на ВАС по адм. дело № 6905/2026г. и на определение № 26035 от 26.06.2026г. на Административен съд – София град по адм. дело № 6497/2026г.

За да постанови горния резултат, съдът е приел, че доходите на молителката от граждански договор, възлизащи на ½ от минималната работна заплата в страната, съобразно декларираните от нея данни, са достатъчни за заплащане на държавна такса по искането за отмяна. Обоснова изводи, че с доходите си молителката, която е в работоспособна възраст, не би била затруднена да заплати сумата, която не е в значителен размер.

Оспореното определението е правилно.

Релевантните за процесното искане обстоятелства са установени от съда въз основа на декларираните от молителката данни за имущество и доходи, съобразно които са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи за неоснователност на претенцията за освобождаване от заплащане на такса. Видно е от приложената по делото декларация, че доходите на молителката са от граждански договор и са в размер около ½ от минималната работна заплата в страната. Последната е 620,20 евро съгласно ПМС № 243/13.11.2025 г., и при деклариран доход около 310 евро, плащането на дължимата държавна такса по искането за отмяна от 15,34 евро, определена по правилото на чл. 242а АПК, не би следвало да създаде значителни затруднения за жалбоподателката.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е постановено при липса на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК във вр. с чл. 236 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 36604 от 23.09.2026 г., постановено по адм. дело № 6497/2026 г. по описа на Административен съд – София град.