Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Кмета на Район Красна поляна при Столична Община, чрез процесуален представител, срещу решение № 10890 от 19.03.2026 г., постановено по адм. дело № 11920/2025 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отменен мълчалив отказ на същия орган да извърши административна услуга - заверка на подадена молба-декларация за снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, заявена с вх. № РКП - ГР94-2781/17.10.2025г., подадена от Н. В. Н., Л. С. Н., и Я. В. Н. и преписката е била върната на административния орган за извършване на административната услуга в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК, в изпълнение на дадените указания по приложението на закона.
Касаторът твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение. Счита, че при непълнота на преписката е липсвало задължение за органа да указва това на основание чл.30 АПК, вместо страната сама да стори същото на основание чл.154 АПК. Счита, че съдът е пропуснал да прецени необходимостта от пълно и главно доказване на обстоятелствата от значение за преписката, за да получи заявената услуга.
Ответниците, чрез процесуален представител в писмен отговор излагат становище за неоснователност на касационната жалба. Считат, че предмет на услугата е единствено извършването на проверка за това, дали заявеният имот е общинска собственост и отразяване на това обстоятелство в писмена форма. Молят да бъде оставено в сила оспореното решение. Претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното съдебно решение АдмС – София-град е отменил мълчалив отказ на кмета на Район Красна поляна при община Столична за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на подадена молба-декларация за снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка по Заявление вх. № РКП - ГР94-2781/17.10.2025г., подадено от Н. В. Н., Л. С. Н., и Я. В. Н., като преписката е била върната на административния орган за извършване на административната услуга в 7-дневен срок от получаването й.
За да достигне до този правен резултат, административният съд е приел, че искането с което е сезиран кметът на Район Красна поляна при Столична община, е за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация по чл. 587 от ГПК за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор 68134.1109.1303, находящ се в гр. София,[адрес].
Заявлението е било приложено като част от административната преписка, под формата на прикрепено към Молбата декларация на заявителя бланково удостоверение, подписано от процесуалния представител на заявителите, с предложение на три лица, които да бъдат призовани и разпитани при извършване на обстоятелствената проверка . Видно от преписката, към него са били приложени удостоверение за наследници на общ на тримата заявители наследодател, комбинирана скица за пълна или частична идентичност, скица на поземлен имот, с идентификатор 68134.1109.1303 от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, скица на находящата се в имота сграда. В срока за извършване на процедурата органът не извършил заявената услуга. Съдът е констатирал, че такава не е извършена и към датата на произнасянето му.
Първоинстанционният съд е приел, че отправеното до административния орган искане представлява искане за предоставяне на административна услуга. Приел е, че поисканото удостоверяване представлява волеизявление, с което се удостоверява факт с правно значение, поради което попада в обхвата на чл. 21, ал. 2 и ал. 3 АПК, във връзка с § 1, т. 2, б. „а“ и „б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. По-натам, Съдът е достигнал до извод, че поисканата административна услуга е част от охранителното производство по чл. 587 ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Отбелязал е, че в това производство административният орган има задължението единствено да удостовери дали съответният имот е актуван като общинска собственост. Според съда именно това е предметът на заявената административна услуга – да бъде попълнена удостоверителната част на молбата-декларация с данните за имотите, с които административният орган разполага.
Приел е, че искането е било отправено до компетентния административен орган, който е следвало да извърши съответните проверки и да удостовери наличните при него данни относно актуването на имотите като общинска собственост.
Съдът изрично е разграничил компетентността на административния орган от тази на нотариуса в производството по чл. 587 ГПК, като е посочил, че въпросите относно принадлежността на правото на собственост, наличието на материалноправните предпоставки за придобиване на собствеността, законовите забрани и останалите пречки за издаване на нотариален акт са извън компетентността на кмета и се преценяват в рамките на нотариалното производство.
От приложената по преписката молба-декларация първоинстанционният съд е установил, че кметът на район „Красна поляна“ не е изпълнил задължението си да попълни удостоверителната част с данните за имотите, с които разполага. Поради това е приел, че заявената административна услуга не е била извършена в предвидения срок.
Съдът не е споделил възражението на административния орган, че жалбоподателите не са представили строителни книжа за сградата, находяща се в същия имот. Посочил е, че в административната преписка липсват данни на заявителите да са били дадени указания по реда на чл. 30 АПК за представяне на допълнителни документи или за отстраняване на нередовности. Освен това е приел, че преценката дали съществуват спорове относно собствеността върху имотите, кому принадлежат същите, на какво основание се претендират и дали заявителите ги владеят, не е в компетентността на административния орган, а е въпрос от обхвата на последващото нотариално производство.
Първоинстанционният съд е отбелязал и това, че дори да е считал заявлението за нередовно поради липса на определени документи, административният орган е следвало да даде на заявителите срок за отстраняване на нередовностите по чл. 30 АПК, като ги уведоми за последиците при неизпълнение. При неотстраняване на нередовностите производството е следвало да бъде приключено с изричен акт. Липсата на такова произнасяне е приета като допълнително основание да се приеме, че административният орган не е изпълнил задължението си да приключи производството.
Въз основа на данните по преписката съдът е приел за установено и това, че в периода от 18.10.2025 г. до 25.10.2025 г. административният орган не е предприел действия по заявлението, поради което е формиран мълчалив отказ. В тази връзка е изведено общото задължение на административния орган по чл. 9, ал. 1 АПК да започне и приключи административното производство с надлежен акт, когато са налице предвидените в закона предпоставки.
Съдът е съобразил и това, че към момента на подаване на жалбата, както и към момента на приключване на устните състезания, исканата административна услуга не е била предоставена. Поради това е приел, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, тъй като административният орган е действал в условията на обвързана компетентност и е бил длъжен да извърши исканото удостоверяване въз основа на данните, с които разполага.
Като допълнителен аргумент за незаконосъобразността на отказа първоинстанционният съд е посочил, че бездействието на административния орган противоречи и на принципите на административния процес. В частност е посочено, че органите следва да действат в рамките на предоставените им от закона правомощия, както и да ги упражняват по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Поради изложеното първоинстанционният съд е достигнал до извод, че оспореният мълчалив отказ следва да бъде отменен, а административната преписка – изпратена на кмета на район „Красна поляна“ за извършване на заявената административна услуга. На административния орган е указано да извърши заверката на молбата-декларация и да удостовери относимите към производството по чл. 587 ГПК данни за имотите в седемдневен срок от влизане в сила на решението.
След преценка на доказателствената съвкупност съдебният състав намира, че оспореното Решение е валидно, допустимо и правилно. Мотивите за това са следните:
Административният съд е приел административната преписка и към нея действително липсва представен изричен отказ на ответния орган. Съдът се е произнесъл на база наличните в преписката доказателства, като е счел същите за относими към спора, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните по съществото на спора, като въз основа на тях е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Административните услуги са особена форма на административна дейност, които най-общо биват разглеждани като разновидности на административните актове с някои свои характерни особености. По съществото си заявената услуга представлява искане за обективиране на волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Правилен е правният извод на първоинстанционния съд, че при наличие на всички пререквизити за това – например заплатена държавна такса, представена скица, предложени свидетели и т.н., административният орган е обвързан от задължението да отрази правнорелевантната информация за имота, предмет на обстоятелствена проверка, ирелевантно дали същата е в подкрепа на заявеното от жалбоподателите или не. В конкретният случай компетентният орган не е изпълнил това свое задължение в срок.
Ясно е , че предвид разпоредбата § 1, т. 2, б. "б" от ДР на Закона за администрацията, във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК и при съобразяване фактите по делото, според които след като органът не е извършил услугата в нормативноустановения срок и в същият не е изложил изрично съображенията си в писмена форма, е налице отказ за извършване на административна услуга, който отговаря на критериите на чл.58 АПК за мълчалив такъв. Тази услуга е елемент от сложния фактически състав на охранителното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК. Административният орган е следвало да се произнесе с изрично свое волеизявление за заявения имот, но не го е сторил в срок.
Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай не се спори между страните за това, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа, че е заплатена дължимата административна такса. Съдът, както правилно е възприела това обстоятелство и първата инстанция, счита, че са били представени всички необходими приложения. Въпросът за законния характер на постройката, находяща се в същия имот, стои извън този за собствеността на земята, който касае производството по неизвършената услуга. Т.е. липсвало е каквото и да е основание от страна на органа да търси допълнения към преписката. В тази връзка, като не се е произнесъл в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това, административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е бил отменен от първостепенния съд.
По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на по 200 евро за всеки от заявителите , за реалното извършване на които са представени доказателства.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10890 от 19.03.2026г., постановено по адм. дело № 11920/2025г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Н. В. Н. от гр.София деловодни разноски в размер на 200,00 (двеста) евро, представляваща сторени пред касационната инстанция съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Л. С. Н. от гр.София деловодни разноски в размер на 200,00 (двеста) евро, представляваща сторени пред касационната инстанция съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Я. В. Н. от гр.София деловодни разноски в размер на 200,00 (двеста) евро, представляваща сторени пред касационната инстанция съдебно-деловодни разноски.