Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Кръстец-2016“ ЕООД срещу решение № 381/23.03.2026 г., постановено по адм. д. 37/2024 г. по описа на Административен съд – Габрово (АС-Габрово).
Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да се отмени оспореното пред първата инстанция уведомително писмо. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за всички инстанции
Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), редовно уведомен за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното съдебно решение № 381/23.03.2026 г., постановено по адм. д. 37/2024 г. по описа на АС – Габрово е отхвърлена жалбата на „Кръстец-2016“ ЕООД против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. с изх. № 01-2600/2048 от 05.04.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е отказано изплащането на финансова помощ по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР 2014-2020 г. и са присъдени разноски. Атакуваното решеие е постановено след връщане на делото за ново разглеждане с решение № 622/18.01.2024 г., постановено по адм. д. 7524/2023 г. по описа на Върховния административен съд, поради което е прието за установено, че УП е действителен административен акт, издаден без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. При новото разглеждане на спора, АС-Габрово е допусната съдебна агротехническа експертиза, като въз основа на приетото заключение на вещото лице и събраните по делото писмени доказателства, е обоснован извод за наличие на изкуствено създадени условия по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент № 1306/2013), респективно законосъобразно упражняване на правомощията на административния орган, установени в чл. 13, ал. 1, т. 8 Наредба № 6/2015 г. Наредба № 6 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.“ (Наредба № 6/2015 г.).
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт.
При стриктно спазване на указанията на Върховния административен съд, решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, а именно: управителят на „Кръстец – 2016“ ЕООД П. Д. е управител и на „Конарското“ЕООД, а също така е майка на М. Д. и съпруга на С. Д.. Тези пет отделни земеделски производители са посочили един и същ адрес за кореспонденция в ИСАК, бащата и синът ползват един и същ телефон за контакт в ИСАК; майката и синът са кандидати по директни плащания на площ за първи път от кампания 2014 г., С. Д. от 2015 г., „Конарското“ ЕООД от 2016 г., а „Кръстец-2016“ ЕООД от 2017 г.; при извършените географски проверки и съпоставяне на данните за кампании от 2014 г. до 2017 г. е установено, че част от заявяваните от тези лица площи са едни и същи и се прехвърлят между заявленията им за съответните кампании, като във всички случаи заявяваните от всеки един от тях площи за подпомагане са в размери, които осигуряват максимално финансиране, защото не се надвишава горната граница на подпомагането (както би се получило ако се подаде едно заявление за всички площи).
При тази фактическа обстановка, установена със събраните по делото доказателства при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, АС-Габрово е обосновал законосъобразни правни изводи. Установените действия на петимата земеделски производителя за Кампания 2017 г. предполагат координация между свързани лица и явна цел – постигане на максимален размер на финансово подпомагане за всички заявени площи, които само формално са разделени и декларирани в пет отделни заявления без да се осъществява поотделно самостоятелна земеделска дейност. На практика по изкуствен начин е разделено стопанството, за да е възможно да се получи финансова помощ по подмярка „Компенсационни плащания в планински райони“ в по-висок размер. Обосновано е прието, че е налице от обективна и субективна страна хипотезата на чл. 60 от Регламент 1306/2013 и съответно тези по чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6/24.02.2015 г.
Всички изложени от първата инстанция мотиви са правилни и подробни, поради което по отношение на тях са налице предпоставките на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК.
При разглеждане на спора пред АС-Габрово не са допуснати процесуални нарушения, а съдебното решение отговаря на изискванията на чл. 172а от АПК. В изпълнение на задължението по чл. 168 от АПК решаващият съд е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК и доводите на жалбоподателя, в резултата на което законосъобразно е достигнал до извод, че уведомителното писмо от 05.04.2022 г. в оспорената му част е действителен и законосъобразен акт, съставен в писмена форма и в съответствие на материалния закон и целта на закона.
По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила като действително, допустимо, правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на наведените касационни основания за отмяна.
Ответната страна не претендира заплащане и не е направила разноски в касационното производство, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни.
По изложените съображения, Върховен административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 381/23.03.2026 г., постановено по адм. д. 37/2024 г. по описа на Административен съд – Габрово.