Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Слатина Булгарплод“ ООД срещу решение № 42844/20.12.2025 г., постановено по адм.д. № 12274/2023 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с която е отменен ревизионен акт СФД23-РД77-145 от 05.09.2023 г., в частта му, с която са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за „Слатина Булгарплод“ ООД за недвижими нежилищни имоти, находящи се в район Слатина, ул. проф. Цветан Тодоров [№], представляващи земя и сгради, за горницата над 104 057, 51 лв. главница до установения с ревизионния акт размер от 195 097, 20 лв. и за горницата над 41 043, 12 л. до установения с ревизионния акт размер от 77 777, 65 лв., представляващ лихви за забава. От дружеството е подадена касационна жалба и срещу решение 17093 от 05.05.2026 г., с което първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в съдебното решение, като е постановил и отхвърляне на жалбата на търговското дружество срещу ревизионния акт в частта му на установените задължения за данък върху недвижимите имоти за периода oт 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. за недвижимите имоти на дружеството за сумата от 104 057, 51 лв. главница и сумата от 41 043, 12 лв. лихви.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – кметът на Столичната община, чрез юрк. Дакова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия № СФД23-РД01-118/24.04.2023г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК от Е. Костадинов – на длъжност „началник на отдел“ „Ревизии и събиране на вземания” към дирекция „Общински приходи“. В изпълнение на издадената ЗВР и във връзка с чл. 117, ал. 1 от ДОПК е изготвен ревизионен доклад № СФД23-ТД26-4112/09.08.2023 г. С ревизионен акт № СФД23-РД77-145/05.09.2023 г. са установени задължения на дружеството за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за притежаваните нежилищни недвижими имоти, находящи се на територията на Столичната община, в район „Слатина“, ул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 13, за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г., като са определени задължения по вид, основание и размер за всеки един ревизиран период, отразени в таблица № 1 на стр. 25-26 от ревизионния акт, както и в таблица № 2 на стр. 27 от ревизионния акт, и таблица № 3 на стр. 28 от ревизионния акт.

Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд са били определените с ревизионния акт задължения и лихвите за просрочие върху тях в размер 282 534, 88 лева, от които главница - установен размер на данък върху недвижими имоти – 195 097, 20 лева и лихви за забава върху главницата в размер на 77 777, 65 лева, за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г.

Имотите, предмет на облагане с ревизионния, се намират в Столична община, район „Слатина“, ул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 13 и представляват земя и сгради.

Установено е, че процесните недвижими имоти, са собственост на ревизираното лице, с документи за собственост: нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти [заличен текст]; нотариален акт за собственост върху недвижим [заличен текст]; нотариален акт за собственост [заличен текст]. Същите са декларирани по реда на Закона за местните данъци и такси.

Установено е в хода на ревизионното производство, че процесните обекти са декларирани с характеристиките, посочени по: обект, година на построяване, етаж, РЗП кв.м., височина кв.м., конструкция, техническа инфраструктура и др., подробно посочени по видове обекти, в табличен вид в ревизионния доклад. Установено е в хода на ревизионното производство и не е спорно между страните, че по счетоводни документи и регистри на ревизираното лице, процесните имоти, находящи се в район „Слатина“, ул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 13, с партида № 7221F69936, са заведени по счетоводни сметки със следните отчетни стойности: земята е заведена по сметка 201 „Земи/терени“ със следните стойности: за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. - 8 003 700 лева; за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. - 8 849 434, 50 лева; подобренията върху земята са заведени по сметка 2021 "Подобрения върху земи" със следните стойности: за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. - 449 328, 85 лева; за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. - 495 713, 26 лева; по сметка 2022 "Настилки" са заведени следните подобрения върху земята: за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. - 1 237 562, 50 лева; за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. - 1 254 555, 19 лева; за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. - 1 275 520, 16 лева. Установено е от органите по приходите, че сградите, предмет на облагане, са заведени в счетоводните регистри на дружеството, със стойности по счетоводни данни за всеки конкретен обект, съответно за периодите: 01.01.2017-31.12.2018 г.; 01.01.2019-31.12.2020 г. и 01.01.2021г-31.12.2021 г., описани в ревизионния доклад.

Въз основа на събраните доказателства, ревизиращите органи са установили различия между декларираните стойности на процесните обекти, с декларацията по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси и отразените в счетоводните документи на предприятието отчетни стойности, съгласно представените от дружеството счетоводни документи, а именно: оборотни ведомости за периода за 01.01.2017 г. – 31.12.2021 г.; аналитична оборотна ведомост група 20 за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2021 г.; САП и ДАП; главна книга; хронологично извлечение на сметки 203 и 613 за 2017 г. и 2019 г.; ГФО; счетоводна политика за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2021 г.; инвентарна книга за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2021 г.; договори за наем за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2021 г.

Въз основа на събраните доказателства, органите по приходите, на основание §1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси са определили задължението за данък върху недвижимите имоти за ревизирания обект – земя: върху стойността, посочена в счетоводните данни на ревизираното лице, а при процесните сгради е направена съпоставка между отчетните стойности и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 на Закона за местните данъци и такси, въз основа на които е определена и данъчната основа за облагане.

Определянето на данъчната оценка на сградите е извършена, съобразно ІІ на Приложение № 2 „Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти” от Закона за местните данъци и такси, където съгласно чл. 4, данъчната оценка на сградите се определя въз основа на базисната данъчна оценка за един квадратен метър, по следната формула: ДО = БС х КМ х КИ х КХ х КВ х КО х ПЛ, където: ДО е данъчната оценка в левове; БС е базисната данъчна стойност на 1 кв. м в левове; КМ е коефициент за местоположение съгласно таблица № 3; КИ е коефициент за инфраструктура; КХ е коефициент за индивидуални характеристики; КВ е коефициент за височина; КО е коефициент за овехтяване; ПЛ е площта на сградата или част от нея в кв. м. Коефициентите на данъчната оценка са определени на база данните посочени от ревизираното дружество в декларацията по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, подадена за разглеждания имот. За съпоставка между отчетната стойност и данъчната оценка на обектите за всеки от ревизираните периоди, приходните органи са изготвили таблици, обективирани в съдържанието на ревизионния акт, с посочен вид обект, данъчна основа, с посочени конкретни коефициенти по формулата, данъчната оценка и отчетна стойност на обекта, като Основата за облагане е определена по реда на чл. 21, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси,

Ревизионният акт е обжалван по съдебен ред, като спорът пред първоинстанционния съд е формиран относно определянето на данък за недвижимите имоти по отношение на два обекта, обективирани в ревизионния акт, в т.2 и т.4, както следва: т. 2 – складова база - главен корпус и т. 4. - гл. к. пътища. Твърдението на дружеството е било, че тези два обекта, не попадат в обхвата на складови площи, нямат характеристиките на складови бази, поради което и по отношение на тях неправилно са приложени, както увеличеният КМ, с 40 %, така и неправилно е определено процентното намаление на БДС на недвижимите имоти, като поддържа и разбирането, че не само не е приложено намалението от 80 % от стойността за нежилищни сгради, ако се приеме, че са складове, а е използвано БДС от 18.70 лв/кв.м., като същевременно същите обекти, са третирани като складови, по отношение на КМ. Формирано е разбирането, че частите от тези обекти, които – не са конкретно складови следва да бъдат третирани като навеси и оградни стени и по отношение на тях да бъде приложена ставката от 60 %.

Първоинстанционният съд е съобразил изслушаните по делото съдебни експертизи. Приел е, че от заключенията на същите се установява, че обектите в т. 2 и т. 4 от ревизионния акт, по отношение на които са установени задълженията за данък на недвижимите имоти, при приложени КМ и БДС, а именно по т. 2 – складова база – главен корпус и по т. 4. - гл. к. пътища, в кадастралната карта, съответни на идентификацията по вид и площ с посочения по-горе обект на складова база (главен корпус) със застроена площ 53 115, 15 кв.м., на 1 етаж, състояща се от: складови площи 27 920, 08 кв.м., обслужващи площи (рампи, коридори и пътища) 25 073, 68 кв.м., трафопост 121, 39 кв.м., е обект с инд. № 68134.706.2608.14 в кадастъра складова база, склад, бр. ет. 1, със ЗП (РЗП) 54717 кв.м. (пор. № 14 в таблица № 1). Този обект е обозначен с предназначение инд. № 68134.706.2608.14 в кадастъра - складова база, склад, бр. ет. 1, със ЗП (РЗП) 54 717 кв.м. (пор. № 14 в таблица № 1). Приел е, че облагането на обектите, по Закона за местните данъци и такси, е въз основа на тяхната идентификация по предназначение по ЗУТ и съответната класификация по Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастрална карта и кадастралните регистри. Приел е, че въвеждането на обектите по предназначение в кадастралната карта, се извършва по правилата на чл. 56 от ЗУТ, като при промени на предназначението на конкретен недвижим имот, същото изменение подлежи на режим на обследване, одобрение и регистрация по надлежния ред. Когато, какъвто е процесния случай, независимо от ползването на определени части на недвижим имот, като обслужващи, не е извършена промяна в предназначението на тези части от обекти, по реда на ЗУТ и съответните отразявания в кадастралната карта, следва да се прилагат правилата за предназначението на недвижимите имоти, така, както са отразени и заведени от собствениците им, съгласно Приложение 3 към чл. 14, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастрална карта и кадастралните регистри, която определя класификацията за начините на трайно ползване на поземлените имоти. Приел е че, не е спорно, съгласно установеното по СТЕ и съответно от СИЕ, че обектите по т. 2 и т. 4, са класифицирани и въведени по Приложение 4, чл. 16, ал. 3 като складова база склад.

Първоинстанционният съд е приел, че спорните по т. 2 и т. 4 обекти, безспорно се класифицират като складова база/склад по смисъла на чл. 5, ал. 6, т. 1 от Приложение 2 от Закона за местните данъци и такси, по отношение на нежилищни обекти - гаражи и складове, както и чл. 6, ал. 1 т. 2 от Приложение 2 от Закона за местните данъци и такси.

Първоинстанционният съд е приел, че един обект, по отношение на предназначението му и за облагане по Закона за местните данъци и такси, следва да се третира по идентичен начин, както по отношение на определяне на БДС, така и по отношение на КМ. Въз основа на доказателствата по делото и съдебните експертизи, първоинстанционният съд е установил, че органите по приходите са третирали, спорните имоти - по т. 2 – складова база - главен корпус и т. 4. - гл. к. пътища, като складова база, като са приложили правилно 40 % КМ, но не са приложили коефициента по чл. 5, ал. 6 за намаляване с 80%, съгласно Приложение 2 от Закона за местните данъци и такси. Идентични нежилищни имоти, представляващи търговски складове, следва да се третират идентично по отношение на всички показатели за БДС и КМ, което не е сторено от органите по приходите, с което е нарушен материалния закон и в тази част е приел, че оспореният ревизионен акт, е незаконосъобразен. Направен е извода, че ревизионния акт, в частта на установените задължения за данък недвижими имоти, за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. на „Слатина Бургарплод“ ООД, за недвижими нежилищни имоти, находящи се на територията на Столична община, в район „Слатина“, ул. „Проф. Цветан Лазаров“ [№], представляващи земя и сгради, за горницата над 104 057, 51 лв. - главница, до установения с ревизионния акт размер от 195 097, 20 лв. и за горницата над 41 043, 12 лв., до установения с ревизионния акт размер от 77 777, 65 лв., представляващ лихва за забава, е незаконосъобразен, като противоречащ на материалния закон, и като такъв следва да бъде отменен.

Решението е правилно в обжалваната част.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1, към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 2. В чл. 4 от Приложение № 2 е посочена формулата, по която се изчислява данъчната оценка на недвижимите имоти.

По отношение на спорните недвижими нежилищни имоти, материално правният въпрос, относим към спора е кой е обекта на облагане, съгласно Закона за местните данъци и такси, какъв вид е обекта на облагане съгласно предназначението му и съгласно доказателствата по делото за това предназначение, за да се приложат съответните коефициенти при определянето на данъка върху недвижимите имоти. Спорът между страните пред тази съдебна инстанция е свързан с обстоятелството на определените задължения относно обект 4 по ревизионния акт – главен корпус и пътища, по отношение на две обстоятелства – дали по отношение на този недвижим имот е приложим коефициент за базисна данъчна стойност в размер на 80 процента – приложим за гаражи и складове или коефициент в размер на 60 процента – приложим за навеси с оградни стени, както и по отношение на обстоятелството дали по отношение на същия обект е приложим завишен коефициент за местоположение в размер на 40 процента, приложим за складове за търговия на едро.

Съгласно чл. 4 от приложение II, данъчната оценка на сгради или на части от сгради се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по посочена формула. Съгласно чл. 5, ал. 6, за следните нежилищни обекти базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на нежилищните имоти, както следва – по т. 1 – гаражи и складове – 80 на сто, по т. 2 – навеси с оградни стени – 60 на сто, по т. 3 – навеси без оградни стени – 40 на сто.

Съгласно чл. 6, ал. 1, коефициентът за местоположение се определя по таблица 3 или 4 и местонахождението на сградата. За търговски обекти коефициентът на местоположение по таблица 3 се увеличава с 40 на сто. Под търговски обект се разбират магазини, аптеки, павилиони, будки, складове за търговия на едро, бензиностанции, дискотеки, ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета, хотел, мотели, хазартни заведения.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от значение е предназначението на имота, вписано в кадастралните регистри, но не и функциите на имота. Тези изводи първоинстанционният съд е съобразил с обстоятелството, че имотът е обозначен в кадастралните регистри с предназначение складова, база, склад. Предназначението на сградата или самостоятелния обект са основни кадастрални данни по чл. 27, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Съгласно чл. 2, ал. 5, тези данни са доказателство за съответните обстоятелства до доказване на противното. В тълкувателно решение № 8/2014 на ОСГК на ВКС е прието, че кадастралната карта и регистрите имат декларативно действие, а чл. 2, ал. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър установява оборима презумпция за вярност на отразените обстоятелства. Съгласно параграф 5, т. 39 от допълнителните разпоредби на ЗУТ обект е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по закона за кадастъра и имотния регистър. Съобразявайки параграф 5, т. 41 от допълнителните разпоредби на ЗУТ следва, че предназначението на обекта е функция от начина на ползване закрепен в кодовете, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Това е правно релевантното предназначение. Ползването на строежите или на части от тях не по предназначение е забранено – чл. 178, ал. 4 от ЗУТ. Неслучайно предназначението на обекта на кадастъра е елемент от основните кадастрални данни и промяната на предназначението е правно регламентирана, а не фактическа дейност – чл. 38, ал. 3 – 7 от ЗУТ.

При съобразяване на гореизложената нормативна уредба се налага обоснования извод, че за целите на данъчното облагане по Закона за местните данъци и такси с данък върху недвижимите имоти на облагане подлежат поземлените имоти, сградите и самостоятелните обекти в сгради. Не подлежат на облагане отделни помещения или части от обектите в сгради с определено функционално предназначение (например хол, кухня и др.). Съдебната практика еднозначно приема, че релевантното обстоятелство към определянето на данъчните основи с данък върху недвижимите имоти е предназначение на имота, вписано в кадастралните регистри, съответно на облагане подлежат само обекти, които имат конкретно предназначение съгласно разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, съгласно която за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени, т. е. от въвеждането им в експлоатация. Безспорно установено е от събраните доказателства, че касаторът е собственик на складова база с идентификатор [№] със застроена площ в кадастралния регистър 53115, 15 кв. м. При съобразяване на приложимата нормативна уредба и събраните доказателства, както и на обсъденото по – горе относимо предназначение на имота, вписано в кадастралните регистри, правилно е приел административния съд, че обект № 4 гл. к пътища се квалифицира като складова база/склад и за него са приложим коефициент за базисната данъчна стойност (БДС) по смисъла на чл. 5, ал. 6, т. 1 от Приложение 2 от Закона за местните данъци и такси по отношение на нежилищни обекти – гаражи и складове и коефициент за местоположение (КМ) по чл. 6, ал. 1, т. 2 от Приложение 2 от Закона за местните данъци и такси - складове за търговия на едро.

Правилно е разбирането на първоинстанционния съд, че предвид установеното, че идентичните нежилищни имоти представляващи търговски складове, то същите следва да се третират еднакво при приложението на всички показатели за базисната данъчна стойност (БДС) и коефициент за местоположение (КМ). В тази връзка правилно съдът е кредитирал допълнителното заключение по СИЕ, което е съобразено със СТЕ, в която обектите, са индивидуализирани и квалифицирани, според заснемането им и отразеното предназначение по кадастрална карта и записванията в Агенцията по геодезия и кадастър и съответствието им по нотариален акт за собственост. Въз основа на допълнителното заключение правилно съдът е приложил корекционния коефициент за процентното намаление по чл. 5, ал. 6, т. 1 от Приложение 2 от Закона за местните данъци и такси с 80 на сто за базисната данъчна стойност (БДС) на процесния обект № 4. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че обект № 4 следва да се приложи корекционен коефициент по чл. 5, ал. 6, т. 2 от Приложение 2 на Закона за местните данъци и такси от 60 на сто за навеси с оградни стени, доколкото както се посочи и по – горе от значение за определяне на данъчните задължения е предназначението на имота, вписано в кадастралните регистри, а не функционалното и фактическо му използване.

Не намират законова опора съображенията в касационната жалба, че процесния обект № 4 за целите на данъчното облагане с данък върху недвижимите имоти следва да се третира, като самостоятелна и обособена единица, предвид обстоятелството, че не функционира като склад, а се използва за обслужващи функции. Ако се възприеме тезата на касатора, че за целите на данъчното облагане с данък върху недвижимите следва да се съобрази функционалното използване на обекта от собствениците, това на практика би означавало, че на облагане следва да подлежат отделни помещения в обектите, като например за жилищни обекти - хол, кухня, коридор, баня, тоалетна, което е в противоречие с нормативната уредба предвидена в ЗМДТ, ЗКИР и ЗУТ.

При съобразяване на горните факти и обстоятелства правилно е приел административният съд, че законосъобразно с ревизионния за обект № 4 е приложен завишен коефициент за местоположение (КМ) в размер на 40 процента по чл. 6, ал. 1, т. 2 от Приложение 2 на Закона за местните данъци и такси, приложим за складове за търговия на едро.

При съобразяване на тези обстоятелства оплакванията в касационната жалба са неоснователни.

Този извод не се отрича от принципно правилното разбиране на касационния жалбоподател, че не съществува изрична разпоредба в Закона за месните данъци и такси, която да предвижда, че предназначението на обекта за данъчни цели да се определя от кадастъра. Несъмнено е, обаче обстоятелството,, че разбирането, че разбирането, че за определянето на данъка върху недвижимите имоти следва да се съобрази и за какво се използва имота би създало правна несигурност при определянето на размера на данъка. Освен, че не намира законова установеност, би създало и правна несигурност и за размера на задължението по отношение на лицето, което дължи данъка.

Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция, в полза на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 230, 08 евро, определено съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК (ДВ бр. 17 от 2026 г.) вр. чл. 37 от Закона за правната и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42844/20.12.2025 г., постановено по адм.д. № 12274/2023 г. по описа на Административен съд София град, както и решение № 17093 от 05.05.2026 г. за поправка на очевидна фактическа грешка по същото дело, в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Слатина – Булгарплод“ ООД да заплати в полза на Столичната община разноските по делото в размер на 230, 08 евро.