Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по касационна жалба на Община Кресна, с БУЛСТАТ 000024720, със седалище в гр. Кресна, п.к: 2840, ул. "Македония" № 96, представлявана от кмета - Н. Георгиев, чрез процесуален представител - адв. Н. Киркова от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение № 3000/02.06.2026 г., постановено по адм. дело № 193/2026 г. по описа на Административен съд (АС) - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата против Решение № РД-02-14-98/20.01.2026 г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) по Програма ИНТЕРРЕГ VI-А) ИПП България - Северна Македония 2021 - 2027 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), по засегнатия от нарушението Договор № 101/1/03.08.2025 г., сключен с избрания за изпълнител по изпълнител по проведената процедура по възлагане на обществена поръчка участник - "Стройкомплект - 05" ЕООД, на стойност 718 307, 43 лева без ДДС, респ. 861 968, 91 лева с ДДС (440 724, 47 евро с ДДС).
Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Във връзка с тезата си за отменителен порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК касаторът поддържа, че съдът е решил спора без да разгледа всички релевантни факти и обстоятелства по казуса, без да обсъди възраженията на жалбоподателя и без да предложи собствен правен анализ на описаните в акта фактически основания. Сочи, че възпроизвеждайки мотивите на административния орган, решаващият състав е потвърдил законосъобразността на атакуваното волеизявление, но не е разгледал всички материалноправни предпоставки за постановяването на обективирания в него правен резултат, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
По същество и във връзка с твърдението си за допуснато от съда нарушение на материалния закон, рефлектиращо върху правилността на постановения съдебен акт, касационният жалбоподател излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура не са допуснати сочените в акта нарушения, както следва:
1) на чл. 32, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по т. 9.1, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата) - "Липса на публикуване в обявлението за обществена поръчка/в публичната покана на критериите за подбор и/или възлагане (и/или тяхната тежест), или условията за изпълнение на поръчката, или техническите спецификации";
2) на чл. 21, ал. 17, във връзка с чл. 3, ал. 1 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" Приложение № 1 към Наредба за посочване на нередности - "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците.", и
3) на чл. 107, т. 1, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 Приложение № 1 Наредбата - "Критериите за подбор, техническите спецификации, основанията за отстраняване или други условия в документацията са променени след отварянето на офертите или са приложени неправилно".
Оспорва решаващия мотив на първостепенния съд по отношение на първата нередност с аргумент, че некоректното тълкуване на понятието за "техническа спецификация" е довело до неправилно заключение, че такава функция не могат да изпълняват публикуваните в процедурата документи, а именно - техническият инвестиционен проект във всички негови части, обяснителни записки, количествени сметки, разрешението за строеж и докладът за оценка на съответствието. Според касатора посочената техническа документация съдържа достатъчна информация за предмета и обхвата на процесната обществена поръчка, поради което и икономическите оператори, обратно на възприетата от АС - Благоевград теза, не са били възпрепятствани да участват във възлагателната процедура. Твърди още, че констатираният от ръководителя на УО (РУО) разубеждаващ ефект не е доказан, още повече, че в хода на процедурата са подадени три оферти, което е индикация за наличие на конкуренция. В допълнение сочи, че в нередността по т. 9.1., б. "б" Наредбата се съдържа изключение, което се прилага в случая и надлежно е възразено от жалбоподателя в тази насока, но съдът не се е произнесъл по този довод, което е допълнителен аргумент за неправилност на съдебния акт.
Изразява несъгласие и с изводите по втората нередност, като твърди, че доставката на стоки като легла, маси, столове, стойки за закачалки, завеси за баня, кухненско оборудване и др., е функционално свързана с предмета на възлагане, а именно - реализацията на завършен и годен за предназначението си обект - екоцентър за деца и юноши, поради което и включването й в последния не е нарушение на ЗОП, а прави възможно функционирането на обекта за предвидените цели. Според касатора твърденията за неправомерно заобикаляне на реда за възлагане са хипотетични и недоказани, още повече, че по делото липсват данни обединяването на строително-монтажните работи (СМР) и доставката на необходимото оборудване да е довело до съвкупна стойност на поръчката, която да обуславя друг ред за възлагане.
Противопоставя се на заключението на съда и по третата нередност, мотивирайки становище за доказано съответствие на участника, избран за изпълнител, с изискванията на възложителя по отношение професионалния опит на член от експертния състав. Намира, че пропускът в информацията досежно придобития опит в Единния Европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) е саниран чрез представянето на Заповед № 1/19.03.2022 г. на управителя на "Стройкомплект - 95" ЕООД, т.к. в последната е изрично удостоверено, че инж. Ц. Г. К. е изпълнявал длъжността "ръководител обект" при изпълнението на строителен обект със сходен предмет. Изводът за ирелевантност на представения документ към преценката за съответствие на дружеството с поставените критерии за подбор, според касатора илюстрира прекалено формалистичен подход и не отразява факта, че в случая не е причинена вреда на бюджета на Европейския съюз (ЕС/Съюза), т.к. е избран участник с доказано съответствие на заложените изисквания. В заключение претендира незаконосъобразност на волеизявлението в тази му част поради недостатъчна индивидуализация на нередността. Очертавайки съдържанието на т. 14 Приложение № 1 Наредбата, касаторът намира, че органът е следвало да конкретизира коя хипотеза счита за осъществена.
Освен липса на нарушенията на ЗОП, касационният жалбоподател претендира и несъставомерност на понятието за "нередност" по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1303/2013/Регламента), с аргумент за липса на негативно влияние върху бюджета на Съюза. Аргументира и несъответствие на административния акт с целта на закона, като в тази връзка излага, че съдът неправилно е отхвърлил подобно възражение с бланкетни мотиви.
По изложените съображения иска отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество, с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - РУО по Програма "ИНТЕРРЕГ VI-А) ИПП България - Северна Македония 2021 - 2027 г. и заместник министър на регионалното развитие и благоустройството, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Л. Любенов, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за производството пред Върховния административен съд и прави възражение за прекомерност на претенцията на касатора за адвокатско възнаграждение, мотивирано с фактическата и правна сложност на делото и съдебна практика на Съда на ЕС (СЕС).
Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:
С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Община Кресна против Решение № РД-02-14-98/20.01.2026 г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и РУО по Програма "ИНТЕРРЕГ VI-А) ИПП България - Северна Македония 2021 - 2027 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи, финансирани със средства от ЕФСУ, по засегнатия от нарушението Договор № 101/1/03.08.2025 г., сключен с избрания за изпълнител по изпълнител по проведената процедура по възлагане на обществена поръчка участник - "Стройкомплект - 05" ЕООД, на стойност 718 307, 43 лева без ДДС, респ. 861 968, 91 лева с ДДС (440 724, 47 евро с ДДС).
За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Община Кресна е Водещ партньор по проект с per. № BGMK0200030 "Integration of Creative, Digit, Green and Eco Tourism for sustainable development of territories and communities in Kresna, Strumyani and Vasilevo", c акроним "Creative DG EcoTour", финансиран по Програма (ИНТЕРРЕГ VI-A) ИПП България - Северна Македония 2021 - 2027 г. въз основа на сключен с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) Договор за субсидия № РД-02-29- 295/19.03.2025 г.
За разходване на средствата по така сключения договор Община Кресна е провела процедура по възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание, с предмет: "Основен ремонт на бивш пионерски лагер в еко център за деца и юноши с частични пристройки и надстройки", без обособени позиции.
В резултат на проведената процедура, с избрания за изпълнител участник - "Стройкомплект - 05" ЕООД, е сключен Договор № 101/1/03.08.2025 г., на стойност 718 307, 43 лева без ДДС, респ. 861 968, 91 лева с ДДС (440 724, 47 евро с ДДС).
Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който са установени три групи нарушения, за които е предложено определянето на финансова корекция.
На първо място, констатирано е, че утвърдената документация не съдържа техническа спецификация, а в обявлението като предмет на поръчката е заложен единствено текстът "ОСНОВЕН РЕМОНТ НА БИВШ ПИОНЕРСКИ ЛАГЕР В Е. ЦЕНТЪР ЗА ДЕЦА И ЮНОШИ С ЧАСТИЧНИ ПРИСТРОЙКИ И НАДСТРОЙКИ", без да са конкретизирани предвидените за изпълнение дейности. Според проверяващите публикуваните осем основни части на техническия проект на обекта, а именно "Архитектура", "ВиК", "Геодезия", "Енергийна ефективност", "Електро", "Конструкции", "ОВК" и "Пожарна безопасност", разрешението за строеж, техническият инвестиционен проект и докладът за оценка на съответствието на проекта, ведно с обяснителни записки и подробни чертежи, не се припокриват като съдържание с техническата спецификация, доколкото имат различна цел и не предлагат преглед на минималните изисквания на възложителя. Проверката е приключила с извод, че чрез лишаването на икономическите оператори от техническата спецификация по поръчката възложителят не само не е осигурил на потенциалните участници неограничен, пълен, пряк и безплатен достъп чрез електронни средства до цялата документация за обществената поръчка от датата на публикуване на обявлението за откриване на процедурата, но и е нарушил принципите на публичност и прозрачност и равен достъп за участие в процедурата. Формулирано е заключение за нарушение на чл. 32, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 9.1, б. "б" Приложение № 1 към Наредбата, и е предложено определянето на финансова корекция в размер на 10% върху допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор.
На следващо място, констатирано е, че в Количествено-стойностната сметка (КСС) за обекта, приложение към образеца на Ценово предложение, е включена доставка на следното оборудване: Доставка и монтаж на легло 90/200 см - 27 бр.; Доставка и монтаж на стойки за закачалки 13 бр.; Доставка на маса за хранене 120/80 см - 12 бр.; Доставка на столове - 60 бр.; Доставка и монтаж на PVC завеси за бани - 12 бр.; Хладилник за млечни продукти - 1 бр.; Електрическа скара за печене - кухня - 1 бр.; Стелаж за чиста посуда - 2 бр.; Котлони - 4 броя - 1 бр. Контролните органи са стигнали до извод, че доставката на посочените артикули не е необходима за изпълнението на предвидените СМР, а има отношение към последващото функциониране на обекта, поради което и доколкото строителството би се осъществило и без нея, е прието, че включването й в предмета на поръчката ограничава достъпа на възможно най-широк кръг икономически оператори в процедурата. Изведена е констатация за нарушение на чл. 21, ал. 17, във връзка с чл. 3, ал. 1 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" Приложение № 1 към Наредбата, за което е предложено определянето на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по сключения договор за възлагане.
На последно място, проверката е установила, че в т. 2.4.3.2 от документацията за участие възложителят е поставил изискване ръководителят на обект - част от екипа на изпълнителя, да има опит като ръководител обект на поне един обект с предмет, идентичен или сходен с този на поръчката. Същевременно обаче, на стр. 19, част IV, раздел "В" от представения от участника, избран за изпълнител, ЕЕДОП е декларирано, че "Стройкомплект - 05" ЕООД разполага с компетентно лице за длъжността "Ръководител обект", цитирайки номера на дипломата му за висше образование и специалността, която е завършило, но липсва описание на изискуемия професионален опит. Също така, преди подписване на договора изпълнителят е представил документ "Списък ръководен състав", в който са посочени длъжностите, имената, дипломите и квалификациите на членовете на екипа, но в същия отново липсват данни за опита на лицата. При тези обстоятелства е обективиран извод за нарушение на чл. 107, т. 1, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 Приложение № 1 към Наредбата, предвиждаща определянето на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи.
С оглед спазване на принципа за некумулиране на процентни показатели е предложено определянето на една обща финансова корекция за трите нередности в размер на 25% от допустимите разходи по засегнатия договор.
След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО на Програма ИНТЕРРЕГ VI-А) ИПП България - Северна Македония 2021 - 2027 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и опровергавайки противостоящите им доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вменените нарушения е определил финансова корекция за осъществените нередности в общ размер на 25% от допустимите разходи по засегнатия договор.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената писмена форма, с посочване на релевантните фактически и правни основания и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. Възприета е теза за спазване на приложимата материалноправна уредба и съответствие с целта на закона.
Съдът е приел за осъществена първата нередност с аргумент, че възложителят не е публикувал техническата спецификация по процедурата и не е описал подробно дейностите, които обхваща поръчката, с което е създал неяснота за потенциално заинтересуваните икономически оператори досежно параметрите на изпълнението. Формулирал е извод, че публикуваната техническа документация няма функцията на техническа спецификация, т.к. обслужва други цели и не съвместява изложена по недвусмислен начин информация досежно изискванията на възложителя. В този смисъл и доколкото в образеца на техническото предложение е предвидено участникът да се придържа към техническата спецификация, решаващият състав е приел, че както правилно е констатирано от РУО, възложителят неправомерно е ограничил достъпа до техническата спецификация и е нарушил принципите на публичност и прозрачност.
Възприета е теза за съставомерност и на втората нередност, по съображения, че доставката на мебели и кухненско обзавеждане и оборудване не е необходима за изпълнението на предвидените СМР, а чрез включването й в предмета се ограничава участието на възможно най-широк кръг икономически оператори.
В заключение, са потвърдени изводите на административния орган и по отношение на третата нередност, като в тази връзка съдът е посочил, че доколкото в подадения от участника, избран за изпълнител, ЕЕДОП не се съдържа информация досежно професионалния опит на лицето, което ще бъде ангажирано с функциите на ръководител на обект, участникът е следвало да бъде отстранен от процедурата, като последвалото евентуално саниране на пропуска чрез прилагане на документи на етап сключване на договор, няма отношение към допуснатото нарушение.
По изложените съображения АС - Благоевград е отхвърлил жалбата на Община Кресна против Решение № РД-02-14-98/20.01.2026 г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и РУО по Програма "ИНТЕРРЕГ VI-А) ИПП България - Северна Македония 2021 - 2027 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи, финансирани със средства от ЕФСУ, по засегнатия от нарушението Договор № 101/1/03.08.2025 г., сключен с избрания за изпълнител по изпълнител по проведената процедура по възлагане на обществена поръчка участник - "Стройкомплект - 05" ЕООД, на стойност 718 307, 43 лева без ДДС, респ. 861 968, 91 лева с ДДС (440 724, 47 евро с ДДС).
Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Разпоредбата на чл. 172а, ал. 1 АПК определя съдържанието на съдебното решение. Ролята на всеки един от посочените в нормата реквизити е различна и затова несъобразяването им води до различни правни последици. В този смисъл липсата на най-съществената част от съдебното решение, а именно - какво постановява съдът (Вж.: чл. 172а, ал. 1, т. 6 АПК), прави акта нищожен, т.к. не е налице валидно формирана воля на правораздавателен орган. От своя страна, непроизнасянето по разноските (Сравн.: чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК) открива възможността за иницииране на производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, но не се отразява на валидността на решението.
Освен да формулира волята си по указания в чл. 172а, ал. 1 АПК начин, съдът е длъжен да я мотивира, като разкрие конкретните съображения, довели до този правен резултат. Изискването за мотивираност е заложено в Конституцията на Република България (КРБ/Конституцията) - Вж.: чл. 121, ал. 4 КРБ, и е доразвито в чл. 172а, ал. 2 АПК. Според текста на посочената норма от Кодекса, съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и съответните правни изводи. Този анализ не трябва да е формален, а да позволи запознаване с правния силогизъм, използван при формиране на правната воля на съда, защото именно тези съображения предопределят процесуалното поведение на страните, от една страна, а от друга - чрез тях се извършва касационната проверка на съдебния акт. Последното логично категоризира нарушението на правилото за мотивираност на съдебното решение като порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, в каквато насока е еднопосочната съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя. Неразкритата воля на съда, необсъдените възражения и доказателства, формалното позоваване на доказателствени средства, без да са анализирани фактите и обстоятелствата, установени с тях в тяхната съвкупност и взаимовръзка, правят проверката по реда на чл. 208 и сл. АПК обективно невъзможна и затова винаги съставляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Според предписанието на чл. 168, ал. 1 АПК предмет на проверка в съдебните производства по административни дела е съответствието на атакувания израз на разпоредителна власт с основанията за законосъобразност, регламентирани в чл. 146 с.з. В защита както на личния, така и на публичния интерес, Кодексът императивно определя рамката на дължимия съдебен контрол, като цялостната проверка, на всички законоустановени основания, е дължима винаги, независимо от заявените от жалбоподателя фактически и правни съображения.
Нормата на чл. 146 АПК регламентира основанията за оспорване, които по своята същност са неизпълнени изисквания за законосъобразност на административните актове. Те са следните - липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Следователно, спазването на чл. 168, ал. 1 АПК предполага разглеждане на акта в контекста на всички тези въпроси и мотивирано съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 1 АПК произнасяне по всеки един по тях.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба против Решение № РД-02-14-98/20.01.2026 г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и РУО по Програма "ИНТЕРРЕГ VI-А) ИПП България - Северна Македония 2021 - 2027 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи, финансирани със средства от ЕФСУ, по засегнатия от нарушението Договор № 101/1/03.08.2025 г., сключен с избрания за изпълнител по изпълнител по проведената процедура по възлагане на обществена поръчка участник - "Стройкомплект - 05" ЕООД, на стойност 718 307, 43 лева без ДДС, респ. 861 968, 91 лева с ДДС (440 724, 47 евро с ДДС).
Цитираното решение съставлява акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция за три групи нарушения, първата от които квалифицирана като нередност по т. 9.1., б. "б" Приложение № 1 Наредбата, втората - по т. 11, б. "б" Приложение № 1 към Наредбата, и третата - по т. 14 Наредбата. Доколкото първата нередност обуславя определянето на финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по засегнатия договор, втората - 5%, а за третата е предвиден процентен показател от 25%, при съобразяване с принципа за некумулиране на процентни показатели, закрепен в чл. 7 Наредбата, е определена една обща финансова корекция от 25% върху допустимите разходи по засегнатия от нарушенията договор. В този смисъл, независимо че обстоятелствената част на решението на РУО е обособена в три части, съответни на трите различни групи нарушения, чиито елементи са анализирани и мотивирани поотделно от административния орган, те не притежават характер на самостоятелни волеизявления, които подлежат на съдебен контрол по реда на АПК, а само разкриват позицията на административния орган по отношение на предпоставките за определяне на финансова корекция, без да изразяват волята му по упражняване на правомощието по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, какъвто характер има единствено разпоредителната част на атакувания индивидуален административен акт. Следователно и при съобразяване обхвата на съдебната проверка, заложен в чл. 168 АПК, съдът е бил длъжен, при положение че се иска отмяна на цялата финансовата корекция от 25% от допустимите разходи, каквато очевидно е волята на жалбоподателя, да разгледа всички факти и обстоятелства, послужили на административния орган да издаде акта си, а именно - да установи релевантната фактическа обстановка и да прецени приложението на описаните в решението на РУО правни норми, по отношение и на трите нередности. В този смисъл вж. например: Решение № 11153/18.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9040/2024 г., VII о. на Върховния административен съд.
В случая от мотивите на съдебното решение е видно, че нарушенията, обосноваващи заключение за съставомерност на втората нередност, не са подложени на самостоятелен и цялостен анализ от първостепенния съд. При съпоставка между фактическите и правните съображения, изложени в административния акт, и обосновката на АС - Благоевград, се установява пълно припокриване. Съдът е възпроизвел дословно фактите и правния им анализ, като изцяло съвпада дори цитатът на поместената съдебна практика като последователност, а формулировките на изреченията, предопределили по същество и в значителна степен крайния изход по делото, са абсолютно идентични. Следователно решаващият състав не е разгледал спора, както изисква нормата на чл. 168 АПК от него, а само е дублирал начина, по който същият е разрешен в административното производство. Липсата на изложени в съдебния акт собствени съображения и по трите нередности, с оглед изяснените по-горе в изложението характеристики на актовете за определяне на финансови корекции, прави основателен довода на касатора за допуснато при постановяването на обжалваното съдебно решение съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Последното е вярно, доколкото обратен извод в тази насока би рефлектирал пряко върху резултата по делото. Евентуалната неправилност на изводите на административния орган по втората нередност, дори при правомерно установяване на останалите две, каквото е възприето от АС - Благоевград, предполага като изход от делото частично уважаване на жалбата и частична отмяна на административния акт.
С оглед изложеното, е налице твърдяното касационно основание, визирано в чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК. Същото обуславя отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при съобразяване с дадените с мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
При новото разглеждане АС – Благоевград следва да установи релевантните обстоятелства и по трите групи нарушения, обективирани в административния акт, и извършвайки проверка на всички правни твърдения на РУО, свързани с тях, да се произнесе по цялото оспорване, заявено от жалбоподателя.
Останалите доводи на касатора касаят приложението на материалния закон от решаващия състав на първоинстанционния съд, което предвид допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не може да бъде обсъдено от касационната инстанция.
Връщането на делото за ново разглеждане от първостепенния съд възобновява висящността на спора по главното искане на Община Кресна за отмяна на атакуваното волеизявление и по тази причина отпада основанието за присъждане на сторените в производството пред АС - Благоевград деловодни разноски.
Съгласно текста на чл. 226, ал. 3 АПК по направените искания за разноски по делото пред Върховния административен съд се произнася първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение
ОТМЕНЯ Решение № 3000/02.06.2026 г., постановено по адм. дело № 193/2026 г. по описа на Административен съд - Благоевград.