Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК.
Образувано е по искане на Д. Г. Т., с адрес в [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №3683/11.04.2025г. по адм.дело №630/2024 г. на Административен съд (АС) - Хасково, оставено в сила с решение №1048/30.01.2026 г. по адм. дело №6392/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение, на основание чл.239, т.1 АПК - ново обстоятелство. В искането се твърди, че новооткритото от Т. обстоятелство се състои в разшифровката на получената от него брутна заплата, описана в приложеното от него удостоверение УП2 №889 от 10.05.2003 година. Твърди, че датата на разпореждането за отпускането на пенсия и датата на отпускане на пенсия също са нови обстоятелства по делото. Иска отмяна на влязлото в сила решение и определяне на нов размер на пенсията, ведно със законната лихва и разходите.
Ответникът по искането - директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, в писмена молба, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на искането, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, при условията на евентуалност прави възражение за размера на адвокатското възнаграждение.
Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия намира искането за допустимо - предявено срещу подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237, ал. 1 АПК съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 1, т.1 АПК, а разгледано по същество за неоснователно.
С влязлото в сила решение на АС, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Т. против решение № 1012 - 26 -218 -1 от 13.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково. Цитираното от Т. удостоверение УП2 №889 от 10.05.2003 година е представено още пред АС - Хасково / л.16 и л.143/ от делото, прието е като доказателство и неговото съдържание не представлява ново обстоятелство за съда, постановил влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Поради това новият прочит от искателя на съдържанието на удостоверението не сочи на отменителното основание на чл.239, т.1 АПК, тъй като съдържанието на този документ е известно на съда и освен това същото е описано още в жалбата до АС на втора страница, втори абзац - тоест било е известно и на Т., който го е представил със жалбата си до АС. Всички цитирани в искането от Т. документи също се съдържат в административната преписка, не са нови нито за съда, нито за него и формулираните от молителя оплаквания всъщност са извън основанията за отмяна на влязло в сила решение, а представляват касационни оплаквания срещу окончателното касационно решение, поради което не следва да бъдат обсъждани.
По изложените съображения и при липса на основанията за отмяна, визирани в нормата на чл. 239, т. 1 АПК, искането за отмяна следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от искателя разноски. На ТП на НОИ - Хасково следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 110 (сто и десет) евро на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от Т..
Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Г. Т., с адрес в [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №3683/11.04.2025г. по адм.дело №630/2024 г. на Административен съд - Хасково, оставено в сила с решение №1048/30.01.2026 г. по адм. дело №6392/2025 г. на Върховния административен съд , шесто отделение, на основание чл.239, т.1 АПК
ОСЪЖДА Д. Г. Т., с адрес в [адрес], да заплати 110 (сто и десет) евро разноски по делото на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Хасково.