Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искането на Б. Г. Г., гр. София, чрез адв. Нейкова, за отмяна на влязло в сила определение № 675 от 21.01.2026 г., постановено по адм. д. № 11767/2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 4481/03.10.2025 година на Административен съд гр. Благоевград по адм.д. № 1803/2024 година. Искателят твърди, че е осъществена хипотезата на чл. 239, т.4 АПК, съгласно която актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Сочи, че съдия Стефка Кемалова е участвала в състава по адм. д. № 11767/2025 г., както и в състава по адм.д. № 11213/2022 година по описа на ВАС, постановил решение №6841/22.06.2023 година. И двата съдебни акта се отнасяли до имот с идентификатор 65334.159.36, чиито собственик бил жалбоподателят. Определение № 675 от 21.01.2026 г., постановено по адм. д. № 11767/2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд било постановено в противоречие с решение №6841/22.06.2023 година на ВАС по адм.д. № 11213/2022 година при недопустимо участие на съдия Кемалова и в двата съдебни състава.
Ответникът, Общински съвет гр. Сандански, изразява становище за недопустимост, а при условията на евентуалност – за неоснователност на искането. Твърди, че искателят е собственик на имот с идентификатор 65334.159.36, който по никакъв начин не е засегнат от решение № 308/04.09.2024 г. на Общинския съвет гр. Сандански, с което е одобрен ПУП-ПУР в обхват с начало кръстовището на бул. "Свобода" с ул. "Тодор Каблешков" до пътен възел гр. Сандански на АМ "Струма" и е одобрен ПУП-ПР за УПИ 65334.202.24, УПИ 65334.159. 159 и УПИ 65334.159.647 с отреждане на "Енергийна инфраструктура". Изводът бил съобразен с изслушаната по делото експертиза. Поради това, че имотът на жалбоподателя не попадал в нито една от хипотезите на чл. 131, ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), законосъобразно производството по жалбата на Граматиков било прекратено.
При извършена служебна проверка за допустимост на искането, петчленният състав на ВАС приема, че същото е направено от страна по адм. д. № 11767/2025 г. по описана на Върховния административен съд, но извън срока по чл. 240, ал.1, т.4 АПК, поради което е недопустимо.
С определението по адм. д. № 11767/2025 г. на ВАС, чиято отмяна се иска, съдът е оставил в сила определение № 4481/03.10.2025 година на Административен съд гр. Благоевград по адм.д. № 1803/2024 година. Потвърдил е първоинстанционния извод за липса на правен интерес от обжалване за жалбоподателя.
Отмяната е извънинстанционен процесуален способ и средство за защита срещу порочни съдебни решения, определения и разпореждания, които се ползват със сила на присъдено нещо. Поради това, че с него се засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, основанията за отмяна са изрично и изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК. Способът за съдебна защита чрез искането за отмяна има изключителен и ограничен характер и се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. В случая се претендира предпоставка по чл. 239, т.4 АПК. Сроковете за подаване на искането за отмяна са регламентирани в чл. 240 АПК. Според чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК в хипотеза на чл. 239, т.4 от същия нормативен акт, отмяната може да се иска в тримесечен срок от деня на влизане в сила на последното решение.Съдебното определение, чиято отмяна се иска е окончателно и е влязло в сила на 21.01.2026 г., а молбата за отмяна е подадена на 14.07.2026 г. – след изтичане на тримесечния срок по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК. Сроковете по чл. 240, ал. 1 АПК са преклузивни – изтичането им погасява правото на искане и образуваното по такова искане производство като недопустимо следва да се прекрати.
Поради недопустимост на искането, съдебният състав не следва да обсъжда възраженията за участие на съдия Кемалова в производствата по двете дела, както и твърдяната хипотеза на чл. 239, т.4 АПК.
С оглед на изложеното, определението от открито съдебно заседание на 08.10.2026 г., с което е даден ход на настоящото дело по същество, следва да се отмени и производството по искането като недопустимо следва да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл. 144 АПК във вр. чл. 253 ГПК, чл. 249 вр. чл. 159, т. 5 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 08.10.2026г., с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Б. Г. Г., гр. София, чрез адв. Нейкова, за отмяна на влязло в сила определение № 675 от 21.01.2026 г., постановено по адм. д. № 11767/2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 9846/2026 г. по описа на Върховния административен съд.