Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Фератум България“ ЕООД против решение № 2454 от 02.03.2026 г., постановено по адм. д. 2326/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АС – Пловдив).
Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за недопустимост и с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска оспореното решение да се обезсили и делото да се прекрати, алтернативно да се отмени и да се постанови нов съдебен акт по същество. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в пледоария в открито заседание. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът П. М. П. оспорва касационната жалба по съображения в писмена молба. Иска оспореното решение да се потвърди от касационната инстанция като правилен съдебен акт. Претендира разноски.
Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното съдебно решение № 2454 от 02.03.2026 г., постановено по адм. д. 2326/2025 г. по описа на АС – Пловдив е обявена нищожността на отказ на „Фератум България“ ЕООД по заявление от 11.09.2025 г. на П. М. П. в частта за предоставяне на информация в електронна форма копия на всички носители на личните данни на лицето (договори, всички приложения и анекси към тях, стандартни европейски формуляри и др.), които са обработени в периода от 11.09.2020 г. до 11.09.2025 г., както и информация за всички плащания, направени по тези договори, от която да е видно какви суми в какъв размер и на кои дати са постъпили, към кои договори са относими, както и за погасяване на кои компоненти от съответния договор кредиторът е използвал заплатените суми (в т.ч. главница, лихви, такси, неустойки и др.) под формата на цели документи или извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, преписката е върната на администратора на лични данни за ново произнасяне в едномесечен срок при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението, и са присъдени разноски.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него частичен отказ е издаден в нарушение на изискванията за форма и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на установената в закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 8 от АПК, доколкото в процесния отговор липсват данни за издателя на документа и негов подпис – ръкописен или квалифициран електронен подпис. Съдът е посочил, че дори да се приеме, че процесния отговора е издаден от длъжностното лице по защита на данни, то нито в Регламента (ЕС) 2016/679, нито в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) са предвидени правомощия на длъжностното лице по изготвянето на отговори от името на администратора на лични данни по подадени заявления за упражнени права на субекти на данни, а в съдебното производство не са представени доказателства от ответника за упълномощаването на същото, респективно за делегиране на правомощия. При тези съображения административният съд е приел, че оспореният пред него частичен отказ е нищожен поради липса на авторство и подпис, тъй като не може да се установи издателя и формираната воля.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение. Съдът правилно е определил предмета на спора и обосновано е достигнал до извод, че е сезиран с допустима жалба от лице с правен интерес срещу акт, издаден в производство по чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Не са налице и доводите за неправилност на оспореното съдебно решение. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Обсъдени са доводите и възраженията на страните, както и всички приобщени и събрани в хода на съдебното производство относими доказателства. Правната квалификация на приетите за установени факти е извършена при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби, в резултат на което съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, подкрепени с ясни и подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.
Правилни са изводите на решаващият съд, че липсата на посочен издател на процесния отговор, представляващ частичен отказ, и липсата на положен подпис (ръкописен или КЕП) са достатъчно съществени пороци в процесния акт, които да влекат неговата нищожност. В законодателството няма легална дефиниция за понятието „нищожен административен акт“, а има законово установени критерии за неговата законосъобразност. Критериите за нищожност на административния акт са изградени, както в правната теорията, така и в съдебната практика. Като критерии за нищожност в правната литература се посочва липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма на акта, особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Съдебната практика, в преобладаващата си част възприема част от изложените доктринални критерии - липса на компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт. Изолирани са съдебни актове, които са възприели нищожност на акта, поради толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, че не могат да породят правни последици (Вж. Решение № 11047 от 12.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 5814/2007 г., Решение № 16963 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6196/2013 г., Решение № 4803 от 02.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12343/2018 г. и мн. др.)
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2) Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; 3) Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум); 4) Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание; 5) Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Действително администраторът на лични данни не е административен орган и издадените от него актове нямат характер на административни, но чл. 39, ал. 1 от АПК предвижда обжалването им по реда на АПК, което предопределя както процесуалния ред за разглеждане на жалбата, така и основанията за оспорване. Като е съобразил именно тези правила АС – Пловдив е постановил съобразен с материалния закон съдебен акт.
Следователно при вярно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел, че оспорения акт е нищожен, като издаден при особено съществен порок, изразяващ се в липса на компетентност.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила.
Пред касационната инстанция ответната страна е представлявана от адв. Г. Мерджанов, при условията на по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради което с оглед изхода на спора и направено искане, касационният жалбоподател трябва да бъде осъден на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 460,16 евро, определени съобразно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2454 от 02.03.2026 г., постановено по адм. д. 2326/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: [адрес], да заплати на адв. Г. Мерджанов, с адрес на адвокатска кантора: гр. Пловдив, [улица], сумата от 460,16 евро (четиристотин и шестдесет евро и шестнадесет евроцента) адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на П. М. П., [населено място], [улица], пред касационната инстанция.