Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационни жалби от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), приподписана от юрк. Марчева и от „Иновативни финанси“ ООД, подадена чрез адв. Иванов срещу решение № 4407 от 08.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1324/2025 г. по описа на Административен съд Варна, съответно в частта, с която по жалба на дружеството Ревизионен акт (РА) № Р-03000321004014-091-001/17.02.2022г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 60/17.05.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“– Варна при ЦУ на НАП, е отменен в частта, с която на „Иновативни финанси“ ООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. за размера над 95 012.97 лв. до 123 443.30 лв. – главница и за размера над 56 724.60 лв. до 73 698.06 лв. – лихва и в тази, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА в частта на: установените задължения за корпоративен данък по Закона за корпоротивното подоходно облагане (ЗКПО) за 2015 г. в размер на 95 012.97 лв. – главница и за размера на 56 724.60 лв. – лихва и увеличения Счетоводен финансов резултат (СФР) за 2016 г. с 55 749.11 лв. и за 2017 г. с 218 916.18 лв.; установени са задължения за ДДС по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер 14 149.82 лв. – главници и 7 682.29 лв. – лихва за съответните данъчни периоди както следва: за м.02.2016 г. в размер на 6 649.82 лв. – главница и 4 001.51 лв. – лихва; за м.08.2016 г. в размер на 1 500 лв. – главница и 761.84 лв. – лихва; за м.09.2016 г. в размер на 0.00 лв. – главница и 63.09 лв. – лихва; за м.10.2016 г. в размер на 2 000 лв. – главница и 519.94 лв. – лихва; за м.11.2016 г. в размер на 1 000 лв. – главница и 1 064.14 лв. – лихва и за м.11.2017 г. в размер на 3 000 лв. – главница и 1 271.77 лв. – лихва.
С решението „Иновативни финанси“ ООД е осъдено да заплати на НАП сумата от 737.09 евро, а НАП е осъдена да заплати на „Иновативни финанси“ ООД сумата от 356.75 евро разноски по делото.
В касационната жалба на Директора на Дирекция „ОДОП“ се твърди, че съдебното решение в отменителната част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че административният съд, в нарушение на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс, се е позовал на заключение на вещо лице за допусната фактическа грешка в РА без да извърши собствен анализ на счетоводните документи, дали основание на вещото лице да приеме за верни съответни счетоводни записвания в счетоводството на „С.Г.Груп“ ООД, независимо че те не са кредитирани в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, потвърждаващо обжалвания пред него РА. В касационната жалба са изложени съображения, че неправилно вещото лице е констатирало, че „С.Г.Груп“ ООД е отчело приходи в размер на 544 497.38 лв. (415 250.17 лв. + 129 247. 21 лв. ) и оттам е установена разликата на неотчетените приходи в счетоводството на „Иновативни финанси“ ООД - 174 554.98 лв. (719 052.36 лв. - 554 497.38 лв). Видно от заключението на Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) от 09.01.2023 г. на стр.9, за да направи извод, че е налице отчетен приход в размер на 544 497.38 лв., вещото лице е извършило проверка в счетоводството на „С.Г.Груп“ ООД, като се е съобразило с представеното към жалбата по административен ред извлечение на хронология на сметка 729 - Финансови приходи по Цесия 5, което не кореспондира с отчетените приходи в оборотната ведомост, в отчета за приходите и разходите (ОПР) за 2015 г. и ГДД за същата година. Касаторът счита за погрешни изводите на съда, че е налице идентичност на счетоводствата на ревизираното лице и „С.Г.Груп“ ООД. Спорът по делото е дали ревизираното лице е отчело приходи от Цесия 5 и в какъв размер. Твърди се, че съдът не е дал отговор за правилността на решението на правния спор между страните относно приложението на чл. 78 ЗКПО и не е обсъдил възникналите облигационни отношения между страните по договорите за цесия и съответно - отчитането на приходите от събраните суми от Теленор България за сметка на ревизираното дружество. Поради изложеното, иска решението да бъде отменено в тази част и бъде постановено решение по същество, с което бъде отхвърлена жалбата срещу РА в тази част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото за четири съдебни инстанции и платени държавни такси в общ размер на 371.44 евро.
Ответникът по тази касационна жалба - „Иновативни финанси“ ООД, не взема становище по жалбата.
В касационната жалба на дружеството се твърди, че решението в останалата му част е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че РА е нищожен. Позовава се на заключението на вещото лице по Съдебно компютърната-техническа експертиза (СКТЕ), според която всички квалифицираните електронни подписи, с които са подписани Заповед № 799 от 10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна, Заповед за възлагане на ревизия №Р-03000321004014-020-001 от 15.07.2021 г., Заповед за изменение на заповед на ревизия № Р-03000321004014-020-002 от 18.10.2021 г., Ревизионен доклад № Р-03000321004014-092-001 от 30.12.2021 г., Заповед № Р-03000321004014-023-001 от 10.02.2022 г., Заповед № Р-03000321004014-143-001 от 16.02.2022 г. и Ревизионен акт Р-03000321004014-091-001 от 17.02.2022 г., са невалидни към датата на изследването. От друга страна вещото лице посочва, че документите с номера от 1 до 4, посочени по-горе не съдържат електронен времеви печат. Регламент (ЕС) № 910/2014 (elDAS) признава, че валидността на подписа към момента на поставяне е ключов критерий. Времевият печат е инструмент за удостоверяване на този момент, особено, когато сертификатът вече е изтекъл. С оглед изложеното касаторът счита, че единствените документи в производството по издаването на обжалвания РА, които имат неоспорима датата и съответно темпорален момент на издаване и подписване са Заповед № Р-03000321004014-023-001 от 10.02.2022 г., Заповед № Р-03000321004014-143-001 от 16.02.2022 г. и РА № Р-03000321004014-091-001 от 17.02.2022 г.
Според този касатор с РА неправилно е определен размерът на дължимия корпоративен данък и лихви. В тази насока в касационната жалба е направено обсъждане на всички приложени документи, във връзка със сключения договор за цесия и заключенията на основната и допълнителна ССЕ. При изслушването на третата (втората допълнителна) експертиза вещото лице е посочило, че при прихващане на надвнесените суми, окончателният размер на дължимата главница от ревизираното лице е 39 940.12 лв. (вместо определения от данъчните органи от 123 443.28 лв.) и 28 877.02 лв. за лихви. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че „Иновативни финанси“ ООД дължи заплащането на следните суми: 95 012.97 лв. – главница и 56 724.60 лв. – лихви.
Относно непризнатия разход, в размер на 11 969.68 лв., свързан с платена фактура в полза на „Имотека“ АД и ползван данъчен кредит, в касационната жалба са изложени съображения, че е налице документална обоснованост на този разход. Твърди, че възложената дейност на „Имотека“ АД е успешна и на „Иновативни финанси“ ООД е намерен и предложен за закупуване имот, като „Иновативни финанси“ ООД на 29.10.2015 г. е извършило превод в полза на собственика на имота „Витоша Гардънс Лимитид“ ООД, в размер на 39 898.93 лв., представляващи капаро по сделката, но тъй като „Иновативни финанси“ ООД не е успяло да осигури пълния размер на необходимото му финансиране сделката е прехвърлена на друг потенциален купувач.
Относно непризнатия разход, в размер на 22 500 лв., свързан с платени фактури в полза на ЕООД „Училище за успех А. Георгиев“ и ползван данъчен кредит счита, че направеният от проверяващия орган извод, че това са разходи, несвързани с дейността на дружеството, е неоснователен, тъй като за договора от 15.07.2016 г. следва да се отбележи, че по същество той е доказателство за възникнало облигационно правоотношение между сключилите го страни.
Относно непризнатия разход, в размер на 15 000 лв., свързан с платена фактура в полза на „Отонел Имоти” ЕООД и ползван данъчен кредит касаторът твърди, че направеният от проверяващия орган извод, че това са разходи, несвързани с дейността на дружеството е неоснователен. Видно от фактологията по казуса се касае за договор за поръчка, по силата на който на „Отонел Имоти“ ЕООД е възложено да посредничи за продажбата на недвижим имот, собственост на „Иновативни финанси“ ООД и заприходен в сметка 301 Активи за продажба.
Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен РА в тази част. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.
Ответникът по тази касационна жалба - директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез процесуален представител я оспорва.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и взе предвид доводите на страните, при спазване на разпоредбите на 218 и чл.220 АПК, намира касационните жалби процесуално допустими, като подадени от легитимирани страни, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, а по съществото им съобрази следното:
Делото е за втори път пред касационната инстанция след отменително Решение № 6312 от 11.06.2025 г. по адм. дело № 4399/2025 г. на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 13219 от 06.12.2024 г. по адм. дело № 1250/2022 г. на Административен съд Варна, с което изцяло е отхвърлено оспорването на РА и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при спазване на дадените указания.
По време на ревизията е установено, че основната икономическа дейност на „Иновативни финанси“ ООД е извършване счетоводни, трудово-правни услуги и данъчни консултации.
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-03000321004014-091-001/17.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 60 от 17.05.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“– Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на „Иновативни финанси“ ООД са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 02., м. 08., м. 09. м. 10. и м. 11.2016 г. и за м. 11.2017 г. по ЗДДС в общ размер 14 149.82 лв. главница и общо 7 682.29 лв. лихва и корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 123 443.30 лв. главница и 73 698.06 лв. лихва и е увеличен СФР за 2016 г. с 55 749.11 лв. и за 2017 г. с 218 916.18 лв.
На ревизираното лице са установени задължения по ЗДДС, както и в частта на увеличението на счетоводния финансов резултат (СФР) на дружеството в размер 11 969,68 лв. по фактура № 169 от 28.10.2015 г., издадена от „Имотека“ АД за комисионна при покупка на недвижим имот; през 2016 г. в размер на 22 500 лв. по 5 фактури, издадени от „Академия Айфорс“ ЕООД с предмет договор от 15.07.2016 г.; в размер на 33 249.11 лв. по фактура № 0... 1/10.02.2016 г., издадена от „Сан 2015“ ЕООД с предмет плащане по договор; през 2017 г. в размер на 15 000 лв. по фактура № 37 от 30.11.2017 г., издадена от „Отонел имоти“ ЕООД и в размер на 180 000 лв. по фактура № 446/29.11.2017 г., издадена от „Кредит респект“ ООД. Прието е, че доставките и разходите не са реално извършени.
За 2015г. СФР на дружеството е преобразуван със сумата 485 858, 20лв., неотчетени приходи, на осн. чл.78 ЗКПО вр. СС 32 „Финансови инструменти“ вр. Обща част на НСС, т.4.4, чл.4, ал.1, т.1, т.4 и т.5.
Първоинстанционният съд е приел, че РА не е нищожен, тъй като е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК – от ръководителя на ревизията Е. Н. Г. и от възложителя на ревизията – М. Т. Г., съгласно ЗВР № Р-03000321004014-020-001/15.07.2021г. и ЗИЗВР № Р-03000321004014-020-002/18.10.2021 г. Обжалваният ревизионен акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 120, ал. 1 ДОПК. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е кредитирал заключението по СКТЕ и е приел за неоснователно оплакването на ревизираното лице, че не са налице квалифицирани електронни подписи на органите, издали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА. Въз основа на заключението на вещото лице е направен извод, че безспорно се установява, че всички органи по приходите, издали процесните електронни документи, са разполагали с квалифицирани удостоверения за квалифициран електронен подпис, валидни към момента на подписване на съответния документ. Съдът е съобразил и разпоредбата на чл. 25 от Регламент № 910/2014, съгласно която правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъда оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани електронни подписи, като правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. В тази насока административният съд се е позовал на практиката на Върховния административен съд по аналогични казуси – решение № 5599 от 30.05.2023 г. по адм. дело № 2797/2021 г.; решение № 1582 от 12.02.2024 г. по адм. дело № 7459/2023; решение № 6082 от 07.06.2023 г. по адм. дело № 8230/2021; решение № 5815 от 01.06.2023 г. по адм. дело № 3393/2022 г.; решение № 12498 от 14.12.2023 г. по адм. дело № 2378/2023 г.
Административният съд подробно е изложил констатациите и правните изводи на ревизиращия екип и на решаващия орган и е възприел част от тях.
Решаващият състав не е кредитирал последното допълнително заключение на вещото лице по ССЕ, тъй като в него изчисленията касаят надвнесените суми по ЗКПО и сумите, които при прихващане на надвнесените суми биха останали за довнасяне, което не е предмет на съдебната проверка.
По ЗДДС:
В частта по ЗДДС съдът е намерил за обосновани изцяло констатациите на приходните органи. Приел е, че оплакванията на ревизираното лице са неоснователни, а твърденията за реалност на доставките на услуги по процесните фактури са недоказани. Направил е извод, че липсват каквито и да било данни за изпълнението на поетите ангажименти по договорите и за реална размяна на насрещни престации. Обосновал е заключение, че с РА правилно е отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от „Академия Айфорс“ ЕООД (предишно наименование „Училище за успех А. Георгиев” ЕООД) и „Отонел имоти” ЕООД, като е приел, че липсва доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и тъй като няма възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС фактурите са издадени без основание, поради което с РА правилно е отказано право на данъчен кредит по тях на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 от ЗДДС.
По ЗКПО:
Първоинстанционният съд е намерил за доказани от събраните по делото писмени доказателства, включително и ССЕ, изводите в РА за корекцията за д.п.м.02.2016 г. по ЗДДС със сумата от 6 649.82 лв., представляваща размера на ДДС в издаденото на ревизираното лице кредитно известие № 1895/10.02.2016 г. издадено от „Витоша Гардънс Лимитид“ ООД, което не е отразено в дневника за покупки по чл. 124 ЗДДС. В съответствие с чл. 124 ЗДДС в РА е прието, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице е трябвало да отрази това получено от него кредитно известие в дневника си за покупките и тъй като не е направил това, законосъобразно му е начислен като дължим ДДС за м.02.2016 г. в размер на 6 649.82 лв. с РА, както и съответната лихва за забава от 15.03.2016 г. до датата на РА.
Обоснован е извод, че правилно и законосъобразно с решение № 60 от 17.05.2022 г. директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП са потвърдени установените с РА допълнителни задължения по ЗДДС на дружеството за ДДС в общ размер на 14 149.82 лв. – главница и 7 682.29 лв. – лихва.
По ЗКПО, първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, в което е коригирана допусната фактическа грешка в РА, тъй като размерът на неотчетени приходи от Цесия 5, както установява вещото лице в приетата по делото експертиза не е 458 858.20 лв., а е 174 554.98 лв. Според вещото лице, тази сума се получава като разлика между общо събраните вземания на стойност 719 052,36лв. и отчетените при „С.Г.Груп“ООД, съгласно представени протоколи общо 544 497, 38лв. По ЗКПО за 2015 г. съдът е приел, че дължимият от дружеството КД е в размер на 95 012.97 лв., а лихвата за закъснение за периода от възникване на задълженията - 01.04.2016 г. до датата на РА - 17.02.2022 г. е в размер на 56 724.60 лв.
По отношение на отчетените разходи от ревизираното лице през 2015 г. в размер 11 969.68 лв. по фактура № 169/28.10.2015 г. издадена от „Имотека“ АД за комисионна при покупка на недвижим имот; през 2016 г. в размер на 22 500 лв. по 5 бр. фактури от № 28 до 33 издадени от „Академия Айфорс“ ЕООД (“Училище за успех А. Георгиев“ ЕООД) с предмет - договор от 15.07.2016 г. и в размер на 33 249.11 лв., по фактура № 0... 1/10.02.2016 г. издадена от „Сан 2015“ ЕООД с предмет - плащане по договор и през 2017 г. в размер на 15 000 лв. по фактура № 37 от 30.11.2017 г. издадена от „Отонел имоти“ ЕООД е прието, че същите не са документално необосновани по смисъла на чл.10, ал.1 ЗКПО. Поради това съдът е счел, че правилно разходите, свързани с тези доставки, не са признати за данъчни цели на основание чл. 26 ЗКПО.
Като законосъобразно е преценено и увеличението на СФР с отчетения от жалбоподателя разход в размер на 180 000 лв. по фактура от № 446 от 29.11.2017 г. издадена от „Кредит респект“ ООД с предмет: плащане по договор от 01.09.2017 г., в съответствие с цитираната по-горе правна уредба в чл. 22, т. 2 и чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 77, ал. 1 ЗКПО, чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗСч. Съдът е достигнал до извод, че в разрез с нормата на чл.5.1 от НСС 32 за първоначално признаване на финансовия актив, консултантската услуга на стойност 180 000 лв., пряко свързана с придобиване на финансовия актив, която по същество представлява съставна част, елемент от стойността на актива при първоначалното му признаване, тя е отразена неправомерно като текущ разход по сметка 602 Разходи за външни услуги. Поради това не е налице основание за отмяна на РА в частта на увеличението на СФР на „Иновативни финанси“ за 2016г. в размер на 55 749.11 лв. и за 2017г. в размер на 218 916.18 лв.
Съдът е приел, че оспорването на РА е частично основателно и доказано и следва да бъде уважено, като бъде постановена отмяна на РА в частта на установения за довнасяне корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. за размера над 95 012.97 лв. до 123 443.30 лв. на главницата и над 56 724.60 лв. до 73 698.06 лв. на лихва.
По касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП:
Касационната жалба е основателна.
Касаторът обжалва първоинстанционното решение в частта, в която РА е отменен, а именно в частта, с която на ревизираното лице са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. за размера над 95 012.97 лв. до 123 443.30 лв. – главница и за размера над 56 724.60 лв. до 73 698.06 лв. – лихва. Основателни са доводите на този касатор, че в тази част съдебното решение е постановено при липса на мотиви, както относно облигационните отношения между дружествата по договорите, в резултат на които се твърди, че РЛ е получило приходи, които не е отчело, така и защо се приема експертното заключение, без то да бъде обсъдено заедно с останалите събрани доказателства, относими към тази част на спора.
Спорът по делото в тази част касае отговора на въпросите: дали през ревизираната 2015г. „Иновативни финанси“ ООД е реализирало приходи от Цесия 5, които в нарушение на чл.78 от ЗКПО не е отчело, както и какъв е размерът на неотчетените приходи.
Тези въпроси нито са поставени, нито са получили убедителни отговори в мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
От фактическа страна, приходните органи са приели, че съгласно подписания договор за цесия между „Космо България мобайл“ и РЛ от 17.12.2012 г., който е определен като Цесия 5, всички събрани вземания от длъжници на мобилния оператор са били дължими на ревизираното дружество, независимо, че изплащането на част от тези вземания е станало по сметка в ТБ“Общинска банка“ на свързаното с него „С.Г.Груп“ООД, съгласно чл.4 от Споразумение от 04.12.2013г. и Анекс към него от 30.04.2015г.. Установено е от представените документи-финансови отчети на мобилния оператор за периода 01-31.12.2015г., че в изпълнение на договор за събиране на вземания от 17.12.2012г. (наречен Цесия 5) и споразумение от 04.12.2013г. в полза на РЛ са събрани вземания от длъжници на стойност 675 104,29лв. От тях, отчетени в счетоводството на РЛ по кредита на приходите по Цесия 5 през 2015г. са 216 246,09лв. Според ревизиращите, разликата от 485 858, 20лв. е неотчетен приход в ОПР и в ГДД за 2015г., в нарушение на чл.78 ЗКПО.
Жалбоподателят е поддържал при оспорването на РА по административен ред, че не оспорва размера на събраните суми по Цесия 5, но от тази сума „С.Г.Груп“ООД му дължал 30 % комисионна, равна на отчетените 216 246, 09лв., по силата на Договор за цесия от 06.01.2014г. между РЛ и „С.Г.Груп“ООД, а разликата от 458 858,20лв. е осчетоводена като приход при „С.Г.Груп“ООД. В подкрепа на твърдението си представил хронологична ведомост на „С.Г.Груп“ООД за осчетоводени по сметка 729 Постъпления от „Теленор България“ЕАД.
Приходните органи съобразили, че отчетената сума не представлява 30% от сумата на събраните вземания; отчели, че в подадената ГДД по чл.92 ЗКПО за 2014 и 2015г. РЛ в раздел „Взаимоотношения със свързани лица“- не е отразило вземания от „С.Г.Груп“ООД по сключен договор за цесия от 06.01.2014г. и затова не кредитирали този договор. Отделно, съобразили, че представената хронология на сметка 729 на „С.Г.Груп“ООД не кореспондира с отчетените приходи в ОПР и ГДД за 2015г. В крайна сметка, приели, че разликата от 485 858, 20лв. не е отчетена като приход нито при РЛ, нито при „С.Г.Груп“ООД.
Поради това, за 2015г. СФР на дружеството е преобразуван със сумата 485 858, 20лв., неотчетени приходи, на осн. чл.78 ЗКПО вр. СС 32 „Финансови инструменти“ вр. Обща част на НСС, т.4.4, чл.4, ал.1, т.1, т.4 и т.5.
При първоначалното разглеждане на делото пред АС е прието основно заключение на съдебно-счетоводна експертиза с четири задачи, три от които, свързани с облагането по ЗКПО за 2015г. Първата задача на вещото лице е била да провери редовно ли са водени счетоводствата на РЛ и свързаното с него „С.Г.Груп“ООД и по този въпрос вещото лице е дало категоричен отрицателен отговор. Този отговор е мотивиран с установени нарушения на счетоводното законодателство и заключението, че при „С.Г.Груп“ООД текущото счетоводство затруднява проследяването на счетоводните операции. Втората задача на вещото лице е била по фактическия въпрос: какви приходи са отразени в счетоводствата на двете дружества за 2015г. по Цесия 5, Споразумението от 04.12.2013г. и договора за цесия от 06.01.2014г.; и по правния въпрос: какъв е размерът на прихода от тази дейност и през кои години е реализиран? На първия въпрос вещото лице е отговорило на стр.8 от експертизата, че за 2015г. РЛ не е отчело приходи по Цесия 5, такива е отчело през 2016г. с два записа съответно за сумите 955 794,89лв. и 169 891, 02лв. На същия въпрос относно „С.Г.Груп“ООД, вещото лице е дало заключение, че за 2015г. това дружество е отчело 3 601 103, 14лв. приходи от Цесия 5, намалени с 955 754, 89лв. = остатък 2 645 438, 25лв. Според вещото лице общата сума на събраните от „С.Г.Груп“ООД вземания от длъжници е в размер на 719 052,36лв. Вещото лице е дало заключение, че за 2015г. в това дружество са отчетени в повече приходи по Цесия 5 в размер на 2 882 140, 78лв., равни на разликата между 3 601 103, 14лв. и 719 052,36лв., но отчитането било непоследователно и отчетените приходи били в размер на 544 497, 38лв., равни на сбора от 415 250, 17лв. и 129 247,21лв. С отговора на третата задача на основната експертиза е потвърден размерът на определените с РА лихви върху главницата на корпоративен данък за 2015г.
При приемането на това заключение в откритото съдебно заседание на 17.01.2023г., вещото лице изрично е потвърдило написаното в заключението, че РЛ не е отразило приход от Цесия 5 за 2015г. В същото заседание вещото лице е изяснило, че такъв приход е следвало да бъде отразен за 2015г. , съгласно разпоредбите на приложимите счетоводни стандарти. По-нататък при разпита на вещото лице е изяснено, че сумата на приходите за 2015г. е била обложена за 2016г., но с РА е признато намаление на СФР за 2016г. и е извършено процесното преобразуване в увеличение за 2015г. (л.69, гръб, от делото на АС Варна при първото разглеждане). Вещото лице изрично е отказало да отговори на правния въпрос къде е следвало да се отчитат приходите от договора Цесия 5.(л.70, гръб от делото на АС при първото разглеждане), но затова пък категорично е заявило, че размерът на увеличението на СФР за 2015г. е некоректен, в РА имало фактическа грешка и верният размер на това увеличение трябвало да бъде 174 554.98 лв. - разлика между общо събраните вземания на стойност 719 052,36лв. и отчетените при „С.Г.Груп“ООД, съгласно представени протоколи общо 544 497, 38лв..(л.71 от делото на АС при първото разглеждане).
Първото допълнително заключение на вещото лице при първото разглеждане на делото, назначено служебно от съда, е имало задача да даде два варианта за размера на задълженията за корпоративен данък и лихви за 2015г. – първият - без увеличение на СФР в размер на 458 858,20лв. от таблицата на стр. 13 от първоначалното заключение и втори- при увеличение на СФР с разликата между 719 052,36лв. и 544 497, 38лв. Вторият вариант на това заключение дава резултат: 95 012,97лв. главница и 56 724,60лв. лихви, съгласно който в крайна сметка първоинстанционният съд при повторното разглеждане на делото намалява установените с РА задължения за 2015г.
Накрая, по искане на жалбоподателя при първоначалното разглеждане е поставена втора допълнителна задача на вещото лице да изчисли варианти за задължението за лихви като се вземе предвид размера на надвнесен данък за 2016г.
Решението в тази част е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон.
Първоинстанционният съд не е обсъдил възникналите облигационни отношения между страните по договорите за цесия, а от тези отношения, най-напред, трябва да следва, дали спорната част от вземанията на РЛ от събирането на дълговете към мобилния оператор са приходи за него (както твърдят приходните органи) или за „С.Г.Груп“ООД (както твърди РЛ). Този въпрос е правен и на него първоинстанционният съд не е дал никакъв отговор.
Едва след това следва да се отговори на въпроса дали, как и къде са осчетоводени приходите. Само тези въпроси изискват специални знания и опит и само във връзка с тях следва да се преценяват приетите по делото експертни заключения.
Обосновани са мотивите на РА и потвърждаващото го решение, че РЛ не е отразило свои приходи от събрани вземания на мобилния оператор към клиенти –длъжници.
С договор от 17.12.2012г. (наречен Цесия 5) между „Космо България Мобайл“ и РЛ (стр.712 – стр. 698), цедентът прехвърля на цесионера свои вземания към клиенти на мобилния оператор, описани в Приложение 1 към договора.
Договорът за цесия между свързаните лица РЛ и „С.Г.Груп“ООД от 06.01.2014г. с предмет несъбраните вземания на длъжници към мобилния оператор, съгласно приложение 1 към Цесия 5 противоречи на уговореното в Цесия 5, което не допуска „Иновативни финанси“ ООД да извършва прехвърляне на вземанията на трети лица. След датата на представения договор за прехвърлени вземания на „С.Г Груп“ ООД - 06.01.2014 г., е налице договор от 22.06.2015 г. (л. 811 от адм.пр.), сключен с „Теленор България“ ЕАД, в който „Иновативни финанси“ ООД е посочено като притежател на вземанията по договор от 17.12.2012 г. Този договор между страните „Теленор България“ ЕАД – изпълнител и „Иновативни финанси“ ООД – възложител, има за предмет събиране на погасителни вноски по цедирани вземания с договор за цесия от 17.12.2012 г., Споразумение от 04.12.2013 г. и Анекс към него от 30.04.2015 г. В чл.1 е уговорено, че изпълнителят приема срещу възнаграждение да извършва събиране от свое име, но за сметка на възложителя погасителни вноски по цедираните от „Теленор България“ на възложителя вземания съгласно Договор за цесия от 17.12.2012 г. (Цесия 5). В чл. 4 е уговорено, че събраните вноски изпълнителят е длъжен да превежда веднъж месечно на възложителя в 30-дневен срок, след като парите постъпят по банкова сметка на изпълнителя. Съгласно Уведомление от „Иновативни финанси“ ООД и „С.Г.Груп“ ООД към „Теленор България“ ЕАД, страните се съгласяват, че вноските ще се изплащат по сметка на „С.Г.Груп“ ООД в ТБ „Общинска банка“. В чл. 6 е уговорено, че с оглед изпълнението на задължението на изпълнителя за превеждане на вноските по сметка на „С.Г.Груп“ ООД, възложителят се съгласява, че събраните суми по този договор ще бъдат определяни на база на справка от информационната система на изпълнителя. В писмените обяснения от страна на „Теленор България“ ЕАД, представени в хода на насрещна проверка (л. 1253 – л. 1251) е посочено, че „въпреки изплащането на част от събраните вземания към „С.Г.Груп“ ООД, всички вземания от длъжници са дължими към „Иновативни финанси“ ООД, съгласно подписания договор между „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Иновативни финанси” ООД.
Съгласно изискванията на СС № 32 „Финансови инструменти“, след първоначалното признаване на финансовия актив, дружеството-цесионер признава получените приходи от цесията като текущи в данъчния период, когато вземането е уредено. От изложената фактическа обстановка е видно, че цената по Цесия 5 е заплатена ефективно по банков път, т.е. налице е уреждане на вземането. Посочените вземания от длъжници са отразени в справки от информационен масив на „Теленор“ ЕАД като събрани, представени като дължими и изплатени в полза на „Иновативни финанси“ ООД независимо от факта, че същите постъпват по банкова сметка на „С.Г.Груп” ООД.
От анализа на договорните отношения между посочените дружества следва, че приходите от събраните вземания към длъжници на мобилния оператор са възникнали за РЛ през 2015г.
Неотчитането на приходи за 2015г. на това основание и погрешното им отчитане за следващата 2016г. категорично е потвърдено с основното заключение на ССчЕ и обясненията на вещото лице при приемането на заключението - РЛ не е отчело приходи по Цесия 5, такива е отчело през 2016г. с два записа съответно за сумите 955 794,89лв. и 169 891, 02лв. Тезата на РЛ, поддържана едва при оспорването на РА по административен ред, че приходите от Цесия 5 са били уговорени в полза на свързаното с него „С.Г.Груп“ООД, въз основа на договора за цесия от 06.01.2014г., не е обоснована на събраните доказателства, защото: първо, самото РЛ не е отразило в собственото си счетоводство резултатите от изпълнението на този договор; на следващо място, в подадената ГДД по чл.92 ЗКПО за 2014 и 2015г. РЛ в раздел „Взаимоотношения със свързани лица“ РЛ не е отразило вземания от „С.Г.Груп“ООД по договора за цесия от 06.01.2014г.; накрая, констатацията на приходните органи, че представената хронология на сметка 729 на „С.Г.Груп“ООД не кореспондира с отчетените приходи в ОПР и ГДД за 2015г. на това дружество не е опровергана с никакви други доказателства, включително експертните заключения. От значение е и фактът, че отчетената при РЛ сума, за която се твърди, че е комисионна по въпросния договор в полза на РЛ, не представлява 30 % от безспорно установената сума на събраните вземания.
Заключението на вещото лице относно записванията в счетоводството на „С.Г.Груп“ООД е следвало да бъде преценявано от съда по същество с оглед на редовността на счетоводството. Според чл.51 ДОПК, вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. Първата задача на вещото лице по основното заключение е била да провери редовно ли са водени счетоводствата на РЛ и свързаното с него „С.Г.Груп“ООД и по този въпрос вещото лице за счетоводството на „С.Г.Груп“ООД е дало категоричен отрицателен отговор, основан на установени нарушения на счетоводното законодателство и заключението, че текущото счетоводство затруднява проследяването на счетоводните операции. Затова главният фактически извод на първоинстанционния съд, в тази част на спора, че установеното увеличение на СФР за процесния период трябва да се намали със сумата на отчетени в счетоводството на „С.Г.Груп“ООД приходи, съгласно това експертно заключение, е изцяло необоснован.
Основателно е оплакването на касатора Директор на Дирекция „ОДОП“, че първоинстанционният съд не е разрешил мотивирано правния спор между страните относно приложението на чл. 78 ЗКПО. Съгласно чл. 78 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. Чл. 4, ал. 1 ЗСч регламентира, че счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни принципи: т. 1. текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят; т. 4. съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване; т. 5. предимство на съдържанието пред формата - сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма.
Предвид изложеното, доказано е правното основание за увеличение на СФР за 2015. На основата на установените от първоинстанционния съд факти, обоснован е извод и за законосъобразен размер на установените публични вземания за този данъчен период.
Предвид изложеното, на основание чл. 78 ЗКПО и СС 32 Финансови инструменти, във връзка с НСС - Обща част, т. 4.4., чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 ЗСч, е следвало преобразуване на отчетения от дружеството финансов резултат със сумата на неотчетените приходи както следва 502 806.27лв. (719 052.36 лв. - 216 246.09 лв.), но предвид допусната техническа грешка в РА, и предвид разпоредбата за забрана за влошаване на положението на жалбоподателя, РА e следвало да се потвърди в размер на установените неотчетени приходи от Цесия 5 в размер на по-малката разлика от 458 858.20 лв.
По тези съображения, първоинстанционното решение в отменителната му част и в съответната част за разноските следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново решение по същество, с което бъде отхвърлена жалбата на РЛ против съответната част на акта.
По касационната жалба на „Иновативни финанси“ ООД:
Касационната жалба е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява, че РА е издаден от компетентен орган. В тази насока първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице по приетата СКТЕ. Неоснователни са изложените оплаквания от касатора, че подписите на издателите на документите са били невалидни. В т. 3.2 по въпрос 2 от заключението, вещото лице е посочило, че валидността на удостоверенията за подписите е видна от данните за сертификата на всяко едно от подписалите се лица и е посочена в констативната част по т.2.1 от заключението. В т. 3.12 по въпрос 12 е посочено, че валидирането на електронно подписаните документи е отделна услуга, която не е задължително да съпровожда полагането на КЕП, а в т. 3.13 по въпрос 13 е посочено, че за наличните КЕП в процесните документи е установена датата и часа на подписване за всеки от положените подписи. Вещото лице е дало подробни и категорични отговори по отношение на валидността на РА, който са обсъдени от пътвоинстанционният съд, който правилно ги е кредитирал. Мотивите на съда в тази насока се споделят и от настоящият състав поради което не следва да се повтарят и настоящият състав препраща към тях.
По ЗДДС:
Ревизираното лице през д.п.м. 08.2016 ., 10.2016 г. и 11.2016 г. е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 5 бр. фактури (стр. 1121 – стр. 1125), с предмет: съгласно договор от 15.07.2016 г., издадени от „Академия Айфорс“ ЕООД (предишно наименование „Училище за успех А. Георгиев“ ЕООД). За установяване на реалността на фактурираните доставки от задълженото лице са изискани доказателства. Представени са копия на процесиите фактури, хронологичен регистър на сметка 401, партида „Училище за успех А. Георгиев“, от който са видни осчетоводявания на стойностите по фактурите по счетоводни сметки. Представен е Договор за управление от 15.07.2016г. (л. 779 – л. 776 от адм.пр.), сключен между възложителя - „Иновативни финанси“ ООД и изпълнителя - „Училище за успех А. Георгиев“ ЕООД. Съгласно чл. 1 от договора, изпълнителят е приел да организира, контролира и управлява търговската дейност на „Физи Маркет“ - собственост на възложителя, в съответствие с действащата нормативна уредба и договора. Договорът е сключен за срок от 24 месеца от датата на сключването му с уговорено възнаграждение 5 000 лв. месечно без ДДС, с изключение на първото възнаграждение в размер на 2 500 лв. без ДДС, което следва да бъде платено в срок до 07.08.2016 г. В договора са уговорени правата и задълженията на възложителя и изпълнителя. Извършена е насрещна проверка на „Академия Айфорс“ ЕООД, в хода на която е установено, че дружеството, посочено като доставчик, категорично е заявило в писмено обяснение, че фирмата „Физи Маркет“, която е предмет на обслужване съгласно сключения договор от 15.07.2016 г., не е създадена, липсва финансиране на проекта и това е довело до основание за прекратяване на договора. Настоящият състав намира, че с РА правилно е отказано право на данъчен кредит по тези фактури, тъй като по делото не са представени доказателства, че доставките по договора са реално изпълнени. В случая е установено, че предмета е невъзможен, тъй като липсва създадена фирма „Физи Маркет“. При липса на дружество – обект на обслужване, договорът се явява безпредметен и не поражда правно действие, от което следва, че всички посочени дейности в договора не са, а и не биха могли да бъдат извършени.
Ревизираното лице е упражнено право на приспадане на данъчен кредит през д.п.м.11.2017 г. в размер на 3 000 лв. по фактура № 0...37/30.11.2017 г. (стр.789), издадена от „Отонел имоти“ ЕООД с предмет на доставката „комисионна услуга“. По тази доставка от ревизираното лице, е представена само фактурата и хронологична ведомост на сметка 401 Доставчици, партида-доставчика. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че само въз основа на тези докоменти, не се установява реалност на доставките. В случая не е доказано в какво точно се състой процесната доставка. В тази насока касаторът е дал обяснения, но същите не са подкрепени с никакви доказателства.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че по делото липсват каквито и да било данни за изпълнението на поетите ангажименти по договорите и за реална размяна на насрещните престации по издадените фактури от доставчиците, поради което с РА правилно е отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от „Академия Айфорс“ ЕООД (предишно наименование „Училище за успех А. Георгиев” ЕООД) и „Отонел имоти” ЕООД. Като е направил извода че липсва доставка на услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС и тъй като няма възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС фактурите са издадени без основание, поради което с РА правилно е отказано право на данъчен кредит по тях на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 от ЗДДС.
За данъчен период м.02.2016 г., органите по приходите са констатирали, че ревизираното лице не е отразило в регистър за ДДС - дневника за покупки по чл. 124 от ЗДДС и СД по чл. 125 от ЗДДС за д.п.м. 02.2016 г. кредитно известие № 0... 1895/10.02.2016 г. (стр.634) с данъчна основа 33 249.11лв. и ДДС 6 649.82 лв.. издадено от „Витоша Гардънс Лимитид“ ООД, във връзка с доставка на фактура № 1782/29.10.2015 г. (стр. 635) със същата данъчна основа и размер на ДДС, по което е ползван ДК. В тази насока касаторът не е изложил никакви възражения, а установеното от приходните органи се доказва от събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд правилно е приел за доказани от събраните по делото писмени доказателства, в тч. и ССЕ изводите в РА за корекцията за д.п.м.02.2016 г. по ЗДДС със сумата от 6 649.82 лв., представляваща размера на ДДС в издаденото на ревизираното лице кредитно известие № 1895/10.02.2016 г. След като кредитното известие не е отразено в дневника за покупки по чл. 124 ЗДДС, в съответствие с чл. 124 ЗДДС в РА правилно е прието, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице е трябвало да отрази това получено от него кредитно известие в дневника си за покупките и тъй като не е направил това, законосъобразно му е начислен като дължим ДДС за м.02.2016 г. в размер на 6 649.82 лв. с РА, както и съответната лихва за забава от 15.03.2016 г. до датата на РА.
По ЗКПО:
За ревизираните периоди 01.01.2015 г.-31.12.2017 задълженото лице е отчело в намаление на счетоводния финансов резултат, разходи за външни услуги по счетоводна сметка 602 , „Разходи за външни услуги“ по периоди, както следва: за 2015 г. сумата от 11 969.68 лв. по фактура № 169/28.10.2015 г. (стр. 794), издадена от „Имотека“ АД за комисионна при покупка на недвижим имот; за 2016 г. сумата от 22 500 лв. по 5 бр. фактури от № 28 до 33 (стр. 781 – стр. 786), издадени от „Академия Айфорс“ ЕООД (Училище за успех А. Георгиев) с предмет - договор от 15.07.2016 г. За същата година е осчетоводен и разход в размер на 33 249.11 лв. Основанието за извършеното счетоводно записване е фактура № 0... 1/10.02.2016 г. (стр. 839), издадена от „Сан 2015“ ЕООД с предмет плащане по договор; за 2017 г. сумата от 180 000 лв. по фактура № 446/29.11.2017 г. (стр. 792). издадена от ,,Кредит респект“ ООД и осчетоводен разход за комисионна в размер на 15 000 лв. по фактура № 37/30.11.2017 г. (стр. 789), издадена от „Отонел имоти“ ЕООД. По отношение на осчетоводения разход през 2015 г. по фактура, издадена от „Имотека“ АД за комисионна при покупка на недвижим имот, първоинстанционният съд правилно е приел, че разходът не е документално обоснован и не е обвързан с икономическата дейност на дружеството. По делото не са представени никакви доказателства за действително осъществена комисионна услуга, а от касатора са изложени единствено твърдения, които не са подкрепени с никакви писменни документи.
По отношение на осчетоводения разход през 2016 г. в размер на 22 500 лв. по 5 бр. фактури, издадени от „Академия Айфорс“ ЕООД (Училище за успех А. Георгиев) с предмет „договор от 15.07.2016 г.“ решаващият състав правилно е приел, че липсват доказателства, свидетелстващи по категоричен и безспорен начин наличието на реално извършени стопански операции. Правилно е прието, че разходите за външни услуги от ревизираното лице са отчетени в нарушение на чл. 3, ал. 3 ЗСч, чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО. На основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, чл. 22, т. 1 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, чл. 26 ЗКПО и чл. 3. ал. 3 ЗСч, финансовият резултат за 2016 г. правилно е преобразуван със сумата от 22 500 лв.
На същите основания правилно са преобразувни и ФР на дружеството за 2016 г. със сумата от 33 249.11 лв., по отношение на осчетоводения разход по фактура, издадена от „Сан 2015“ ЕООД с предмет - плащане по договор. Ревизираното дружество не е представило документи, от които да е видно наличие на облигационно правоотношение между страните по фактурата, в което да присъства клауза за заплащане, не са представени документи, от които да е видно какви точно услуги са извършени, къде и от кого.
Първоинстанционният съд правоилно е приел, че е законосъобразно и увеличението на СФР с отчетения от дружествот разход в размер на 180 000 лв. по фактура от № 446 от 29.11.2017 г. издадена от „Кредит респект“ ООД с предмет: плащане по договор от 01.09.2017 г., в съответствие с цитираната по-горе правна уредба в чл. 22, т. 2 и чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО, във връзка с чл. 77, ал. 1 ЗКПО, чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗСч. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че е налице противоречие с нормата на чл.5.1 от НСС 32 за първоначално признаване на финансовия актив, консултантската услуга на стойност 180 000 лв., пряко свързана с придобиване на финансовия актив, която по същество представлява съставна част, елемент от стойността на актива при първоначалното му признаване. Обоснован е направения извод, че тя е отразена неправомерно като текущ разход по сметка 602 Разходи за външни услуги. Поради това не е налице основание за отмяна на РА и в тази част.
По отношение на осчетоводения през 2017 г. разход за външни услуги за комисионна в размер на 15 000 лв., по фактура № 37/30.2017 г. (стр. 789), издадена от „Отонел имоти“ ЕООД, е установено, че липсват документи обосноваващи действително осъществена стопанска операция, за което е издадена процесната фактура. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящият състав, поради което не следва да се повтарят.
Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото липсват документи, от които да се направи категоричен извод, че са налице реално осъществени услуги, за които да съществува законово основание за издаване на първичен счетоводен документ по горепосочените фактури, същите не са документално необосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, поради което съдът правилно е приел, че правилно разходите свързани с тези доставки не са признати за данъчни цели на основание чл. 26 ЗКПО.
Правилно е извършена корекция в размера на неотчетени от ревизираното лице приходи от цесия. Относно установяване размера на прихода по Цесия 5 от органите по приходи е извършен преглед и анализ на всички документи събрани в хода на ревизионното производство. Отчетените в счетоводството на ревизираното лице приходи по кредита на приходите по Цесия 5 през 2015 г. е в размер на 216 246.09 лв. Разликата от 458 858.20 лв., при спазване на принципа за reformatio in pejus, се явява неотчетен приход в ОПР и в ГДД за 2015 г. Видно от представената аналитична ведомост на сметка 490 по кредита - задължения по Цесия 5 в дружеството са отчетени протоколи от Теленор за събрани суми в размер на 216 246.09 лв., за които няма данни да представляват 30 % от събраната сума по сумите посочени в справката на „Теленор България“. В подадени ГДД по чл. 92 ЗКПО за периоди 2014 г. и 2015 г. от задълженото лице, в раздел „Взаимоотношения със свързани лица“ не са налице отразени суми - вземания от „С.Г.Г руп“ ООД по сключен договор за Цесия от 06.01.2014 г. Поради което, този договор не е кредитиран от органите по приходи. С РА правилно са установени задължения на ревизираното лице по ЗКПО във връзка с размера на неотчетените от ревизираното лице приходи от Цесия 5. От събраните по делото доказателства и изложените мотиви по касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП се установява размера на тези приходи, поради което мотивите не следва да се повтарят.
С оглед изхода на спора на НАП следва да се присъди сумата в общ размер на 771.44 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 400 евро за всички съдебни инстанции и заплатена държавна такса за касационна инстанция в размер на 371.44 евро.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл първо и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4407 от 08.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1324/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-03000321004014-091-001/17.02.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 60 от 17.05.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с която на „Иновативни финанси“ ООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. за размера над 95 012.97 лв. до 123 443.30 лв. – главницата и за размера над 56 724.60 лв. до 73 698.06 лв. – лихва, както и в частта, с която НАП е осъдена да заплати на „Иновативни финанси“ ООД сумата от 356.75 евро разноски по делото, като вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Иновативни финанси“ ООД срещу Ревизионен акт № Р-03000321004014-091-001/17.02.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 60 от 17.05.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с която на „Иновативни финанси“ ООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. за размера над 95 012.97 лв. до 123 443.30 лв. – главницата и за размера над 56 724.60 лв. до 73 698.06 лв. – лихва.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4407 от 08.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1324/2025 г. по описа на Административен съд – Варна в останалата му част.
ОСЪЖДА „Иновативни финанси“ ООД, с ЕИК 201257149 да заплати на Национална агенция за приходите сумата 771.44 (седемстотин седемдесет и едно евро и четиридесет и четири евроцента) разноски за всички съдебни инстанции.