Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Г. В. К., понастоящем в Затвора – [заличен текст], срещу определение № 36364 от 21.09.2026 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 9831/2026г. по описа на съда, с което не е уважено искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по депозирана от К. частна жалба срещу Определение № 33277 от 26.08.2026 г. на същия съд, както и са отхвърлени исканията му за предоставяне на правна помощ и за назначаване на преводач.
В частната жалба се поддържа, че определението в обжалваната му част е неправилно. Навеждат се доводи, че поради липсата на средства, пребиваването му в място за лишаване от свобода и това, че руският език е негов майчин, са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ и назначаване на преводач. Иска се от съда отмяна на определението на първоинстанционния съд.
Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира, че частната жалба в частта, в която е обжалван отказът за назначаване на преводач е недопустима.
Разпореждането по чл. 14, ал. 2 АПК не е сред актовете по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, нито сред актовете по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, чието обжалване е изрично посочено в закона. Следователно определението на съда, с което е оставено без уважение искането за назначаване на преводач, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а единствено с крайния съдебен акт, поради което жалбата на К. в тази ѝ част следва да бъде оставена без разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба в допустимата й част е частично основателна по следните съображения:
Производството пред Административен съд – София град е било образувано след препратено по компетентност от ВКС „допълнение № 6374“ към „искова молба № 6277/08.06.2026 г.“ на Г. В. К. по друго адм. дело № 12767/2025г. по описа на съда. С определение № 33277/26.08.2026г. по адм. дело № 9831/2026г., съдът е приел, че се производството е недопустимо, тъй като съдържанието на „допълнение № 6374“ към „искова молба № 6277/08.06.2026 г.“ няма характера на нов иск, предпоставящ образуването на отделно съдебно производство, а касае вече заявена от ищеца съдебна защита по друго дело. Срещу това определение К. е депозирал частна жалба и е поискал от съда освобождаване от държавна такса, предоставяне на правна помощ и назначаване на преводач. Първоинстанционният съд, след анализ на представените доказателства относно имущественото състояние на жалбоподателя е приел, че същият разполага със средства за заплащане на държавна такса, поради което не е уважил това искане. Причина за този му извод е приложена справка от Агенция по вписванията, според която през 2017 г. К. е поделил при развод притежавани от него множество недвижими имоти в страната. А съгласно утвърденото от съда споразумение, неговият дял от въпросните имоти е бил изцяло изравнен извънсъдебно. Нямало данни за извършени разпореждания с дела му след подялбата. Следователно К. разполагал с имущество на значителна стойност, като липсват доказателства то да е отчуждено.
По искането за предоставяне на правна помощ е съдът е счел, обсъждайки предпоставките по чл. 23, ал.1 - 3 от Закона за правната помощ относно липсата на средства и изразеното желание за адвокатска защита, относно задължителността на адвокатска защита и съобразно характера на спора, от който се установява дали интересите на правосъдието налагат ползването на правна помощ и дали е оправдано от гледна точка ползата, която би донесла на лицето, е приел че не следва да предостави правна помощ на К.. Изложил е съображения, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и/или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Прието е още по искането за назначаване на преводач, че етапът от процесуалното развитие на производството пред съда, не налага такъв.
Определението на първоинстанционния съд в допустимата за оспорване част е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.
Необосновано съдията-докладчик приема, че частният жалбоподател не отговаря на изискванията на закона за освобождаване от заплащане на държавна такса. Преценката за наличие или липса на доходи следва да се извършва относно конкретния момент на направеното искане. Видно от представените доказателства и събраната информация е, че лицето към момента на депозиране на частната жалба и в предходните месеци не е разполагал с никакви парични средства, от които да е имал възможност да задели суми за провеждане на исковото производство. Що се отнася до справката за недвижимото му имущество, тя отразява извършена делба, при която лицето не е получило дял от нито един от притежаваните по-рано имоти. Липсват други данни за налични МПС или вещи на значителна стойност, от които би могъл да се сдобие със средства, поради което частната му жалба против тази част от оспореното определение е основателна и отказът за освобождаване от държавна такса следва да бъде отменен, като частният жалбоподател освободен от заплащане на държавна такса, дължима в производството по оспорване на определение № 33277 от 26.08.2026 г.
Определението в частта, с която е отказано предоставяне на правна помощ, настоящата съдебна инстанция намира за правилно.
Обстоятелството, че едно лице не разполага с достатъчно средства, само по себе си не обуславя задължение за предоставяне на правна помощ. Системата за правна помощ обхваща случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това - чл. 23, ал. 2, изр. първо от Закона за правната помощ (ЗПП), както и случаите, когато предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т.3 ЗПП е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава. Само наличието на тези кумулативно предвидени законови предпоставки са условие за уважаване на искането. Тази конкретна преценка се извършва с оглед характера и сложността на производството, необходимостта от извършване на процесуални действия и гарантиране на ефективното упражняване на правото на защита. При извършената преценка на характера на производството и причината за образуването му, съдът правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 от ЗПП, съгласно които правна помощ по чл. 21, т. 1 ЗПП не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и/или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че интересите на правосъдието не налагат предоставянето на правна помощ.
При така изложените доводи постановеното определение в тази част, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Изложените от страна на първоинстанционния съд мотиви се възприемат изцяло от контролната инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Г. В. К. против определение № 36364 от 21.09.2026 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 9831/2026г. по описа на съда в частта, в която е оставено без уважение искането му за назначаване на преводач.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №10819/2026г. по описа на Върховния административен съд в тази му част.
ОТМЕНЯ определение № 36364 от 21.09.2026 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 9831/2026г. по описа на съда в частта, в която е оставено без уважение искането на Г. В. К., пребиваващ в [заличен текст], за освобождаване от държавна такса и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Г. В. К., от заплащане на държавна такса, дължима в производството по оспорване на определение № 33277 от 26.08.2026 г.
Оставя в сила определение № 36364 от 21.09.2026 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 9831/2026г. по описа на съда в частта, с която е оставена без уважение молбата на Г. В. К. за предоставяне на правна помощ.