Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр. Варна (БДЧР), чрез процесуален представител, против Решение №685/24.04.2026г., постановено по адм. д. №483/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен /АС Шумен/. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Задължително предписание с рег.№26-00-11768/24.09.2025 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и разглеждане на делото по същество от касационната инстанция. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД /„ВиК-Шумен“ ООД/, представлявано от управителя И. П., чрез процесуален представител, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и счита решението за правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в пределите на чл. 218, ал. 1 от АПК, както и служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Шумен е образувано по жалба на „ВиК-Шумен“ ООД против Задължително предписание рег.№26-00-11768/24.09.2025 г., с което на основание чл.155, ал. 1, т. 22, чл.48, ал.1, т.11, чл.194а, ал.1 от ЗВ и във връзка с чл.56, ал.1, т.1 и ал.3, т.1 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води и чл.43 от Наредба №3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно – битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни цели, профилактика, питейни и хигиенни нужди, на жалбоподателя „ВиК-Шумен“ ООД, гр. Шумен, е предписано следното: 1.В 90 дневен срок от получаването му, да заяви писмено пред БДЧР готовността си за приемане на изградената съгласно проекта санитарно-охранителна зона, около водовземно съоръжение – от Шахтов кладенец ШK-1 „Мараш“, изграден в имот №000204 в землището на с.Мараш, община Шумен. В същия срок да представи скици с обозначени граници на поясите на СОЗ върху картата на възстановената собственост или действащата кадастрална карта на населеното място, както и актове за публична общинска собственост на имотите, заети от пояс I на СОЗ. 2.В 30 дневен срок от получаването му да осигури достъп до водовземно съоръжение Шахтов кладенец ШK-1 „Мараш“, изграден в имот №000204 в землището на с.Мараш, община Шумен, като се премахне гъстата висока растителност. За изпълнение на предписанието, писмено да уведоми БДЧР за извършване на последващ контрол. 3.В 30 дневен срок от получаването му да монтира на не повече от два метра от водовземно съоръжение Шахтов кладенец ШК-1 „Мараш“, изграден в имот №000204 в землището на с.Мараш, община Шумен, сертифицирано измервателно устройство за отчитане на черпените водни обеми, отговарящо на изискванията на Глава Четвърта, раздел III от Закона за измерванията и раздел XIII на глава Втора от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (Приета с ПМС №239/24.10.2003 г.). За изпълнение на предписанията писмено да уведоми БДЧР за извършване на последващ контрол.

С обжалваното решение е отменено Задължително предписание с рег.№26-00-11768/24.09.2025 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.

Административният съд е приел за установено, че от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ в полза на „ВиК - Шумен“ ООД, гр. Шумен било издадено Разрешително за водовземане №2151 0104/15.09.2009 г., на основание чл.44 ал.1 във вр. с чл.52 ал.1 т.3 от Закона за водите /ЗВ/, с което е било разрешено водовземане за питейно-битови нужди и в частност за питейно-битово водоснабдяване на с.Мараш, община Шумен, чрез вписано в регистъра на водовземните съоръжения по чл.118г ал.3 от ЗВ като „оборудван за експлоатация“ Шахтов кладенец ШК – 1“Мараш“, разположен в имот №000204 в землището на с.Мараш, община Шумен. С Разрешителното е определен 25 годишен срок на действие. Според вписаните в него „Условия за разрешаване на водовземането“, „ВиК-Шумен“ ООД, в качеството му на титуляр на разрешителното, се задължава да монтира до всеки от горепосочените кладенци сертифицирано водомерно устройство за измерване добитите водни количества в срок до 1 месец от получаване на разрешителното т.1; както и е забранена експлоатацията на водовземното съоръжение без да бъде учредена, изградена и маркирана санитарно-охранителна зона на основание чл.5 от Наредба № 3/16.10.2000г. (т.17).

Със Заповед №21/20.12.2010 г., на основание чл.119, ал. 4, т. 2 от ЗВ и във вр. с чл.37, т. 1 от Наредба №3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, Директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ гр.Варна е определил площите на санитарно-охранителни зони, пояс І-ви, пояс ІІ-ри и пояс ІІІ-ти, около водовземни съоръжения за добив на подземни води от защитено подземно водно тяло „Порови води в кватернера на р.Врана“, от ВС“Мараш“, състояща се от 8 шахтови кладенци ШК-1, ШК-2, ШК-4, ШК-5, ШК-6, ШК-7, ШК-8, ШК-9 и ШК-10, изградени в ПИ №№ 000207, 000204 и 000210 в землището на с.Мараш, община Шумен и ПИ №№ 83510.285.14, 83510.289.8, 83510.286.18, 83510.287.9, 83.510.291.25, в землището на гр.Шумен, с издадени разрешителни за водовземане №21510104/15.09.2009 г. и №21510148/10.06.2010 г. Със същата заповед са описани и дейностите, чието извършване се ограничава или забранява в поясите на СОЗ на всеки един от шахтовите кладенци.

На 26.08.2025 г. инж.М. П. – младши експерт „Контрол“ в Дирекция „Контрол“ при БДЧР, извършила проверка във връзка изпълнението на условията в Разрешително за водовземане №2151 0104/15.09.2009 г. с титуляр „В и К Шумен“ ООД, по отношение на обект Шахтов кладенец ШК-1 „Мараш“, изграден в имот №000204 в землището на с.Мараш, община Шумен, като проверката била извършена в присъствието на инж.С. С. – инженер при дружеството-жалбоподател. В рамките на проверката е установено, че няма промяна в титуляра на Разрешителното и същото е със срок от 15.09.2009 г. до 15.09.2034 г., като целта му е „за питейно-битово водоснабдяване на с.Мараш, община Шумен, с разрешено количество 279 094 куб.метра за година“. Установено е също, че процесният шахтов кладенец е част от Водоснабдителна система „Мараш“ и е предвиден за резервно водоснабдяване на гр.Шумен, като до момента на проверката не се използва и не е оборудван за експлоатация, както и няма монтирано измервателно устройство. Констатирано е, че не се извършва химически анализ на водата, тъй като не се водовзема и няма помпено оборудване. Установено е, че за 2024 г. е представена декларация по чл.194б от ЗВ, изпратена с писмо вх.№ 26-00-10853/31.01.2025 г.; доклад по чл.49, ал.1, т.12 от ЗВ, представен с писмо вх.№26-00-10853/А7/24.03.2025 г.; както и справка за добитото водно количество по месеци за 2024 г. с писмо вх.№26-00-10188/16.01.2025 г. Установено е и представяне на справка за първото шестмесечие на 2025 г. с писмо с вх.№26-00-11529/15.07.2025 г. Констатирано е също, че около водоизточника има учредена санитарно-охранителна зона със Заповед №21/20.12.2009 г., като същата не е изградена. Резултатите от проверката са документирани с Констативен протокол № Ш-333/26.08.2025 г., подписан от извършилото проверката длъжностно лице от БДЧР, както и от присъствалия по време на същата представител на водоснабдителното дружество.

На 24.09.2025 г. от Директора на БДЧР са издадени Задължителни предписания, обективирани в писмо с рег.№26-00-11768/24.09.2025 г., с които на основание чл.155, ал. 1, т. 22, чл.48, ал.1, т.11, чл.194а, ал.1 от ЗВ и във връзка с чл.56, ал.1, т.1 и ал.3, т.1 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води и чл.43 от Наредба №3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно – битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни цели, профилактика, питейни и хигиенни нужди, на жалбоподателя „ВиК-Шумен“ ООД, гр. Шумен, е предписано следното: 1.В 90 дневен срок от получаването му, да заяви писмено пред БДЧР готовността си за приемане на изградената съгласно проекта санитарно-охранителна зона, около водовземно съоръжение – от Шахтов кладенец ШK-1 „Мараш“, изграден в имот №000204 в землището на с.Мараш, община Шумен. В същия срок да представи скици с обозначени граници на поясите на СОЗ върху картата на възстановената собственост или действащата кадастрална карта на населеното място, както и актове за публична общинска собственост на имотите, заети от пояс I на СОЗ. 2.В 30 дневен срок от получаването му да осигури достъп до водовземно съоръжение Шахтов кладенец ШK-1 „Мараш“, изграден в имот №000204 в землището на с.Мараш, община Шумен, като се премахне гъстата висока растителност. За изпълнение на предписанието, писмено да уведоми БДЧР за извършване на последващ контрол. 3.В 30 дневен срок от получаването му да монтира на не повече от два метра от водовземно съоръжение Шахтов кладенец ШК-1 „Мараш“, изграден в имот №000204 в землището на с.Мараш, община Шумен, сертифицирано измервателно устройство за отчитане на черпените водни обеми, отговарящо на изискванията на Глава Четвърта, раздел III от Закона за измерванията и раздел XIII на глава Втора от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (Приета с ПМС №239/24.10.2003 г.). За изпълнение на предписанията писмено да уведоми БДЧР за извършване на последващ контрол. По отношение на трите предписания като отговорник е вписано дружеството-жалбоподател.

При тези факти първоинстанционният съд е приел, че административният орган е допуснал съществени процесуални нарушения като при издаване на акта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правилното прилагане на материалния закон – чл. 35 от АПК.По отношение на т.1 от обжалваното предписание административният съд е приел, че е издадено при липса на материалноправно основание за това. Същото се явява и напълно немотивирано, доколкото административният орган не е посочил защо се налага извършването на предписаните в т.1 действия, след като водоснабдителната система не функционира от десетилетия и е в състояние, което не позволява извършване на водоползване. Аналогичен извод съдът е направил и по т.2 от предписанието, с която е разпоредено премахване на гъстата висока растителност около шахтовия кладенец с цел осигуряване достъп до него и уведомяване БДЧР за това. Съдът е приел,че водоснабдителната система не функционира и е в състояние, изключващо възможността за нейната експлоатация, предвид липсата на ел.захранване и надземно помпено оборудване. Посоченото обстоятелство изключва необходимостта от премахване на растителността около шахтовия кладенец. В предписанието липсват мотиви кое обстоятелство налага премахването й, предвид безспорно установеното обстоятелство, че този шахтов кладенец не функционира, респективно не представлява водовземно съоръжение по смисъла на § 1, т.2 от ДР на Наредба № 1/10.10.2007 г. Освен това в предписанието не е обосновано и защо се налага премахването на въпросната растителност, предвид липсата на констатации в КП №Ш-333/26.08.2025г., че шахтовия кладенец е годен за експлоатация.Незаконосъобразно е и предписанието по т.3, с което на „ВиК-Шумен“ ООД е предписано монтиране на сертифицирано измервателно устройство за отчитане на черпените води обеми, по отношение на шахтовия кладенец. Както вече беше посочено, процесният шахтов кладенец не функционира, не е годен за експлоатация и не разполага с помпено оборудване. Съгласно § 1, т.27 от ДР на Закона за измерванията, „средство за измерване" е техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства.“ В случая Директорът на БДЧР е указал на оспорващото дружество да монтира до шахтовия кладенец сертифицирано средство за измерване, което да отчита количеството на черпените водни обеми. Необходимостта от поставяне на такова средство за измерване предполага реално извършване на водоползване или поне възможност за добив на вода посредством шахтовия кладенец. Такава възможност в случая не съществува, предвид категорично установената липса на помпено оборудване, както и предвид техническото състояние на кладенеца, непозволяващо използването му по предназначение. Този факт не се оспорва от ответника, а и е надлежно документиран в КП №Ш-333 от 26.08.2025 г., въз основа на чиито констатации е издаден обжалвания акт –„водоизточникът до момента не се използва и не е оборудван за експлоатация“. От посоченото в него, че процесният шахтов кладенец няма налично помпено оборудване (арг. от § 1, т.5 от ДР на Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води), следва категоричният извод, че с него не може да се извършва водовземане. След като изначално е известно, че този шахтов кладенец не може да се използва за добив на вода, означава, че не се налага поставяне на измервателни устройства за нейното измерване, тай като няма какво да се измерва.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за отмяната на предписанието. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Приложен е правилно и материалния закон. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение.

Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че административният акт е издаден от материално-компетентен административен орган при условията на чл. 155, ал. 2, т. 22 от Закона за водите. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 22 ЗВ, директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на регионално ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон за осъществяване на контрола за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 от ЗВ. Административният акт е в предвидената от чл. 59 ал. 2 АПК форма и е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му – чл. 155, ал. 1, т. 22 вр. чл. 44, ал. 1 от ЗВ. Първоинстанционният съд подробно и правилно е тълкувал материалния закон.

По делото няма спор, че по силата на Разрешително за водовземане №2151 0104/15.09.2009 г., със срок на действие до 15.09.2034 г., на „ВиК-Шумен“ООД е разрешено водовземане от подземни води за питейно-битови нужди, посредством Водоснабдителна система „Мараш“, в която се включва и процесният Шахтов кладенец ШK-1 „Мараш“, изграден в имот №000204 в землището на с.Мараш, община Шумен. Няма спор и относно факта, че със Заповед №21/20.12.2010 г. на Директора на БДЧР са определени санитарно-охранителните зони около водовземните съоръжения за добив на подземни води от Водоснабдителна система “Мараш“, състояща се от 8 шахтови кладенци ШК-1, ШК-2, ШК-4, ШК-5, ШК-6, ШК-7, ШК-8, ШК-9 и ШК-10, намиращи се в землищата на с.Мараш, общ.Шумен и гр.Шумен.Безспорно е установено и че считано от 1984 г., в т.ч. и към датата на издаване на процесното задължително предписание, въпросното водоснабдително съоръжение не е функционирало, както и, че не са изградени санитарно-охранителните зони, определени със Заповед №21/20.12.2010 г. на директора на БДЧР. Този факт изрично е констатиран в Констативен протокол №Ш-333 от 26.08.2025г., изготвен от служител на БДЧР, въз основа на който е издадено процесното задължително предписание. Също е посочено в Констативния протокол, че „Водоизточникът е предвиден за резервно водоснабдяване на гр.Шумен, като до момента не се използва и не е оборудван за експлоатация, няма монтирани измервателни устройства, не се извършва химичен анализ на водата, тъй като не се водовзема и няма помпено оборудване. Безспорно се установи, че процесният шахтов кладенец, съобразно КП №223Ш/005374/25.09.2019 г., изготвени от служители на БДЧР, към предходния момент също не е бил в експлоатация, електрическото захранване е прекъснато, помпеното оборудване е демонтирано, няма монтирани водомери и не е изградена СОЗ. Обстоятелството, че не са изградени СОЗ и процесният шахтов кладенец не е оборудвани, и не е годен да функционира, се установява и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ. С оглед на изложеното правилно съдът приема,че шахтовият кладенец, като част от ВС “Мараш“, е изграден с оглед добив на подземни води за питейно-битови нужди, като същият не е оборудван с надземни съоръжения съгласно ЗУТ и не функционира, респективно с него не се извършва водовземане.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба №1 от 01.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, "водовземно съоръжение" е съоръжение за подземни води, предназначено за водовземане, заедно с надземните съоръжения, изградени при условията и по реда на Закона за устройство на територията, което е присъединено към водоснабдителна система. Според § 1, т.9 от ДР на цитираната Наредба, "съоръжение, предназначено за водовземане" е съоръжение за подземни води, което няма изградени надземни съоръжения при условията и по реда на Закона за устройство на територията и не е присъединено към водоснабдителна система. А съгласно § 1, т.5 от ДР на същата Наредба, "оборудвано за експлоатация" е съоръжение, предназначено за водовземане, което има налично помпено оборудване, монтиран водомер за измерване на черпения обем вода и нивомер за измерване на водното ниво. От доказателствата по делото по категоричен начин се установи, че описания в констативния протокол от 26.08.2025г. и в обжалвания акт шахтов кладенец не отговарят на определението за водовземно съоръжение, доколкото то не притежава надземни съоръжения, изградени по реда и условията на ЗУТ. Освен това същото не е оборудвано за експлоатация, предвид липсата на налично помпено оборудване и електрозахранване, и произтичащата от това невъзможност за добив на вода. Безспорно е установено и, че с въпросният шахтов кладенец не се извършва водовземане. Това от своя страна обуславя извода, че процесният шахтов кладенец не е присъединен към водоснабдителната система, доколкото присъединяване към такава по същество означава свързване и подаване на водни обеми към въпросната водоснабдителна система. От изложеното следва, че като е определил процесният шахтов кладенец като водовземно съоръжение по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 1 от 01.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, административният орган е приложил неправилно материалния закон. Това от своя страна обуславя извод, че атакуваният акт е лишен от предмет, тъй като всички съдържащи се в него предписания са относими към водовземни съоръжения, които са оборудвани за експлоатация - т.е. такива, които не само са предназначени за водовземане, но и притежават надземни съоръжения, изградени при условията и по реда на Закона за устройство на територията, присъединени са към водоснабдителна система и притежават помпено оборудване, какъвто процесният шахтов кладенец не представляват.

По силата на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК, административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт и да обсъди обясненията и възраженията на страните, събирайки служебно доказателства. В настоящия случай не са изяснени обстоятелствата, защо административният орган предписва за задължение за оспорващия за предприемане на действия, които не могат да бъдат изпълнени самостоятелно, а са в зависимост от наличие на оборудване за експлоатация, налично помпено оборудване и електрозахранване, и произтичащата от това невъзможност за добив на вода.Неспазването на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл. 7 АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти – тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Нормата на чл.35 АПК създава задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл. 34 АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл.7 АПК.

Въз основа на изложеното, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Всички възражения и доводи на страните, относими към предмета на спора, са подробно изследвани от административния съд и същото следва да бъде оставено в сила.

Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена, като Басейнова дирекция „Черноморски район“ гр. Варна бъде осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ Шумен ООД сумата от 153, 38 евро юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №685/24.04.2026г., постановено по адм. д. №483/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен .

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр. Варна, да заплати „Водоснабдяване и канализация“ Шумен ООД ЕИК 837068284, сумата от 153,38 (сто петдесет и три евро и тридесет и осем евроцента) евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.