Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Кирилов, против Решение № 18358 от 14.05.2026г., постановено по дело № 8821/2025г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отменен по жалба на „Мултиреклама“ ЕООД, Ревизионен акт /РА/ №Р-22220424001534-091-001/23.01.2025 г., издаден от М. Хаджийски-орган, възложил ревизията и М. Вълева-ръководител на ревизията, изменен и потвърден с Решение № 593/18.06.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” - гр. София при ЦУ на НАП, с който допълнително са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчни периоди 01. 01. 2023 г.- 30.09.2023 г., 01.12.2023 г. – 31.12.2023 г. и 01.02.2024 г.- 29.02.2024 г., 01.11. 2023 г.- 30.11.2023 г., 01.01.2024 г.- 31.01.2024 г., ведно със съответните лихви.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си. Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – „Мултиреклама“ ЕООД, чрез адв. Бърчев, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ №Р-22220424001534-091-001/23.01.2025 г., издаден от М. Хаджийска-орган, възложил ревизията и М. Вълева-ръководител на ревизията, изменен и потвърден с Решение № 593/18.06.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” - гр. София при ЦУ на НАП, с който , с в тежест на „,Мултореклама“ ЕООД допълнително са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчни периоди 01. 01. 2023 г.- 30.09.2023 г., 01.12.2023 г. – 31.12.2023 г. и 01.02.2024 г.- 29.02.2024 г., 01.11. 2023 г.- 30.11.2023 г., 01.01.2024 г.- 31.01.2024 г., ведно със съответните лихви.
В хода на ревизионното производство е установено, че представените фактури, договори, приемо-предавателни протоколи и банкови извлечения не доказват реалното извършване на фактурираните услуги. В протоколите за разпространение на рекламни материали били посочени единствено наименованието и количеството на брошурите, без данни за периода и местата на разпространение, рекламното послание, целевите групи и лицата, извършили услугите. Липсвали и отчетни форми, маршрути и други документи, удостоверяващи действителното изпълнение. Протоколите за почистване и контрол на персонала съдържали само общото отбелязване, че работата е извършена и приета без възражения, без конкретизация на дейности. Освен това в договорите било посочено почистване на складова база и магазин „Аванти“, но при ревизията не били представени документи, удостоверяващи наличието на такава складова база, ползвана от ревизираното дружество.
Органите по приходите се позовали и на резултатите от предходни ревизионни производства, при които липсвали изисканите приемо-предавателни протоколи. Поради това представените впоследствие от „МЕТАЛ ГРУП 23“ ЕООД протоколи били приети за съставени за целите на ревизията и не били ценени като доказателства.
Въз основа на тези обстоятелства данъчната администрация приела, че доставчиците не са разполагали с необходимия кадрови и материален ресурс за изпълнение на услугите и че е налице данъчна измама, в която участва и ревизираното дружество. Като допълнителни аргументи били посочени свързаността между управляващите на дружествата и обстоятелството, че счетоводството на „МУЛТИРЕКЛАМА“ ЕООД и „ДОБРЕВ АУТО ГРУП“ ЕООД се водело от едно и също лице.
За да отмени процесния ревизионен акт първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган и в съответната форма, което обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. Решаващият състав е счел, че съвкупната преценка на доказателствата, събрани в хода на ревизията, както и на тези събрани в хода на съдебното производство, приетата по дело съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че всички фактури и съпровождащи документи относно спорните доставки се съхраняват от ревизираното лице и са надлежно счетоводно отразени в неговото счетоводство, по част от тях са налични последващи доставки, а за всички фактури са налице и доказателства за плащане. Според съда не се установяват обективни данни, въз основа на които може да се заключи, че ревизираното дружество е знаело или е трябвало да знае, че сделките, с които обосновава правото си на приспадане, са част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Наличието на приключили по отношение на доставчика ревизионни прозводства, в които резивираното в настоящето такова лице нито е участник, нито е могло да вземе отношение, не са основание за подобен извод.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Обосновано административният съд е счел, че по делото са събрани доказателства, подкрепящи извода за реалното осъществяване на процесните доставки, в това число данни за извършени плащания по банков път по издадените фактури, тяхното надлежно счетоводно отразяване и последващата реализация на стоките. Движението на парични средства е осъществено на валидно правно основание – като заплащане на договорената цена по реално извършени доставки, като плащанията са надлежно осчетоводени и кореспондират с договорните отношения между страните. С оглед изпълнението на насрещните престации и доказаното плащане, следва да се приеме, че доставките са реално осъществени, а правото на приспадане на данъчен кредит е възникнало и упражнено законосъобразно. В подкрепа на изложеното е и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е проследило данните за всяка от процесните сделки по поставените задачи № 4 и № 5, както и последващата реализация на стоките. Установено е, че плащанията по процесните фактури са действително извършени по банков път, осчетоводени са по надлежния ред и съответстват на договорените между страните цени. Тези обстоятелства следва да бъдат преценени в тяхната съвкупност с останалите доказателства, доколкото отразяват реалното движение на парични средства между доставчиците и ревизираното дружество в изпълнение на поетите договорни задължения. Плащането на договорената цена представлява обективно доказателство за съществуването на търговски отношения между страните и подкрепя твърдението за осъществяване на фактурираните доставки. Наред с това съдът отчита, че процесните фактури са пряко свързани с осъществяваната от „МУЛТИРЕКЛАМА“ ЕООД икономическа дейност през съответните данъчни периоди.
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на фактурираната облагаемата доставка.
В своята практика СЕС последователно разграничава формалните и материалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. За пореден път в Решението от 15 Септември 2016 г. по дело С-516/14 Съдът припомня, че "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W №siewicz, C-280/10, EU: C: 2012: 107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., те, PPUH Stehcemp, C-277/14). Наред с това подчертава, че принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне приспадането дори и при неизпълнението на някои от формалните изисквания, стига да са изпълнени материалноправните предпоставки, но когато данъчната администрация безспорно разполага с цялата необходима й информация, за да установи последните.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че между страните са безспорни формалните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Верни са изводите и относно получаването на стоки и услуги от посочения вид от ревизираното лице и последващото им използване за целите на неговата независима икономическа дейност.
Спорът е за материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит, а разрешаването му е обусловено от отговора на въпроса дали доставките са осъществени именно от издателите на горепосочените фактури.
Поледователно е разбирането на ВАС, че сами по себе си нередности при доставчиците не могат да се противопоставят на получателя и да са самостоятелно основание за отричане на правото на приспадане на данъчен кредит. Това разбиране е в унисон с разясненията, дадени с т. 46 - 53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, според които "когато доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган". СЕС подчертава още, че "не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчно задълженото лице право да приспадне на данъчен кредит за предоставените му стоки или услуги, поради това, че издателят на фактурите или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, разходите за услугата в счетоводната им документация са неоправдани или в някои документи липсват подписи на посочените като доставчици лица, без да се доказва въз основа на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или цел злоупотреба. /С-80/11 и С-142-11/. При така очертаните параметри на дължимата преценка, изводът за реалното извършване на спорните доставки е обусловен от съвкупния анализ на събраните относими доказателства, ценени и като източник на обективни данни за евентуална злоупотреба. При липса на конкретни доказателства, опровергаващи реалното осъществяване на процесните доставки, не може да се формира извод, че същите са привидни единствено въз основа на данъчния статус или поведението на доставчиците.
Необосновано е възражението на приходната администрация за нереално изпълнение на процесните доставки от прекия доставчик, обоснован с аргументи за липсата на доказателства за кадрова обезпеченост на изпълнителите по процесните доставки. Следва да се посочи, че обезпечеността на доставчиците не е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и в този смисъл е постоянната практика на СЕС, в т. ч. решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в редица решения на ВАС. Съгласно тази практика, липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Не са налице доказателства за наличие на знание у получателя за данъчна измама и от неговите доставчици, такава не е установена и от приходните органи. Приходната администрация не оспорва извършването на фактурираните доставки, а твърди, че липсват доказателства / кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците за извършването на услугите. Но липсват конкретни обективни факти и твърдения, обусловили извода на данъчните органи, че са създадени изскуствени условия за претендиране на правото на данъчен кредит от получателя на доставката.
Предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалните и процесуалните изисквания или предпоставки, които обуславят това право, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (в този смисъл решения от 21 юни 2012 г., по дело C-80/11 и C-142/11, т. 37 и 38, от 3 октомври 2019 г., C-329/18, т. 27 и от 16 октомври 2019 г.). Материалноправните изисквания, които обуславят упражняването на правото на приспадане, са изпълнени само ако доставката на стоки или услуги, за която се отнасят фактурите, е действително извършена. Въпреки това обстоятелството, че съответните услуги не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите услуги и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други подизпълнители (в този смисъл решение от 6 септември 2012 г., Tоth, C-324/11).
В обощение обосновано административният съд е обсъдил всички събрани доказателства и в резултат на техния анализ поотделно и в съвкупност е достигнал до правилен извод, че съобразно тях като кореспондиращи помежду се установява реално извършване на фактурираните доставки от „МЕТАЛ ГРУП 23“ ЕООД, „МЕТАЛ КОРПОРЕЙШЪН 23“ ЕООД и „ДОБРЕВ АУТО ГРУП“ ЕООД.
Изложените мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях.
Следователно, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила.
Въпреки изхода от спора на ответника по касация не се следват разноски за настоящата касационна инстанция, тъй като такива не са сторени и липсва претенция в обратен смисъл.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18358 от 14.05.2026г., постановено по дело № 8821/2025г. по описа на Административен съд-София-град.