Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив, чрез гл. юрк. Янкова, срещу решение № 7963 от 01.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1327 от 2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта с която е отменен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал.3 от ДОПК № 263-1/03.02.2026 г., издаден от главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол” при Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив, потвърден с решение № 23/16.04.2026 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с който на И. А. К. от [населено място] по партида № 6609Н529077 / Магазин № 5 / са установени задължения за такса за битови отпадъци за периода 01.09.2023 г. – 31.12.2025 г. в общ размер на 728,38 евро, от които 636,46 евро главница и 91,92 евро лихви. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Наведени са доводи, че законодателят не е обвързал дължимостта на такса битови отпадъци /ТБО/ със завършването на сградата, нито с въвеждането й в експлоатация. Счита, че ТБО не зависи от това, дали имотите се ползват или не, а от тяхната принадлежност към територията, в която тази услуга се извършва и нейното предоставяне, което в случая е безспорно доказано. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – И. А. К. от [населено място], чрез адв. Велков, в депозирани по делото писмен отговор и становище, изразява подробни доводи за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила в обжалваната му част и претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък.
Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинтсанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Административен съд – Пловдив е бил сезиран с жалба срещу акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал.3 от ДОПК № 263-1/03.02.2026 г., издаден от главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол” при Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив, потвърден с решение № 23/16.04.2026 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с който са установени задължения за два недвижими имота, собственост на И. А. К. от [населено място], в т.ч. ТБО за по партида № 6609Н529077 /Магазин № 5/ за периода 01.09.2023 г. – 31.12.2025 г. в общ размер на 728,38 евро, и задължения по партида № 6609Н652303 /Апартамент Д-20/ за данък върху недвижимите имоти за периода 01.11.2025 г. – 31.12.2025 г. в общ размер на 5,55 евро и за такса за битови отпадъци в общ размер на 8,02 евро.След извършен съвкупен анализ на приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в законоустановената писмена форма. По същество на спора е извел извод, че законосъобразно са установени задължения по партида № 6609Н652303 /апартамент Д-20/ за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периода 01.11.2025 г. – 31.12.2025 г. Решението не е оспорено в тази част и е влезнало в законна сила.
Предмет на настоящото касационно производство е решението в отменителната му част, с която по партида № 6609Н529077 /Магазин № 5/ на И. А. К. са установени задължения за такса за битови отпадъци за периода 01.09.2023 г. – 31.12.2025 г. в общ размер на 728,38 евро. За да стигне до извод за незаконосъобразно начисляване на ТБО за процения магазин, съдът е установил въз основа на представено Разрешение за строеж № 267/22.05.2007 г. на Община Пловдив, Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителната линия и ниво на строежа /образец 2/ от 08.08.2007 г., Констативен акт за установяване съответствието на строежа с одобрените инвестиционни проекти и строителните книжа /образец 3/ от 25.09.2007 г. и Акт за приемане на конструкцията от 08.07.2008 г. /образец 14/, че към датата на издаването на оспорения акт, процесният имот е достигнал степен „груб строеж“, удостоверена по реда на чл. 181, ал. 3 ЗУТ. Съдът е изложил мотиви, че за възникването на задължение за такса за битови отпадъци следва да е налице не само собственост върху недвижимия имот, но и годен за ползване обект, който може да бъде използван по предназначение и съответно да генерира битови отпадъци. С оглед факта, че обектът е бил в сграда, достигнала степен „груб строеж“, но невъведена в експлоатация и без установено ползване по предназначение, съдът е извел извод, че не са били налице материалноправните предпоставки за начисляване на такса за битови отпадъци, въз основа на което с оспорения акт незаконосъобразно по партида № 6609Н529077 за магазин № 5 са установени задължения за такса за битови отпадъци за периода 01.09.2023 г. - 31.12.2025 г. в общ размер 728,38 евро.
Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че за установяването на задължения за такса битови отпадъци не е приложима разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, систематично разположена в глава втора „Местни данъци“, раздел I „Данък върху недвижимите имоти“. Според чл. 15, ал. 1 ЗМДТ за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени. По силата на чл. 15, ал. 3 ЗМДТ завършването на сграда или част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на територията. Разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ предвижда, че данъкът по ал. 1 се дължи и когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно в едногодишен срок от съставянето на констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. По отношение на разпоредбите, касаещи дължимост на ТБО обаче не се съдържа изрично правило, предвиждащо степен на завършеност на сградата. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината. Предвид изложеното правилно административният съд е приел, че законът урежда специална хипотеза за възникване на задължението за данък върху недвижимите имоти, но не предвижда аналогично правило относно началния момент на дължимост на таксата за битови отпадъци. Липсата на изрично препращане към чл. 15, ал. 5 ЗМДТ обаче не позволява само въз основа на изтичането на предвидения в него срок да се приеме, че за сградата възниква и задължение за заплащане на ТБО.
В конкретния случай по делото е установено, че процесната сграда е завършена до степен „груб строеж“ през 2008 г., което е удостоверено с Констативен протокол от 08.07.2008 г. Не е спорно, че през процесния период сградата не е въведена в експлоатация и за нея не е издадено разрешение за ползване, нито са ангажирани доказателства, установяващи фактическото използване на самостоятелните обекти по предназначение през този период. Предвид така установеното обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че изграждането на сграда в груб строеж не е достатъчно, за да се приеме, че същата е фактически използвана без разрешение за ползване и са генерирани битови отпадъци. Възникването на задължение за данък върху недвижимите имоти по силата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ не обуславя само по себе си възникването на задължение за ТБО. Разпоредбата следва да бъде тълкувана във връзка с възмездния характер на таксата и необходимостта да бъдат установени предпоставките за начисляването на съответните компоненти. Тези изводи намират опора и в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив. Съгласно чл. 19б, ал. 1 и ал. 2 от цитираната наредба, за новопридобитите имоти таксата се събира от началото на следващия месец, а когато ползването е започнало преди окончателното завършване на сградата, таксата се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който ползването е започнало. Следователно водещ критерий за събиране на ТБО според цитираните текстове е ползването на сградата да е започнало. При тези съображения правилен е крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на установените с оспорения АУЗ задължения по партида № 6609Н529077 / Магазин № 5 / за такса битови отпадъци и съответните лихви за забава в общ размер на 728,38 евро.
Предвид всичко гореизложено, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила в оспорената част.
С оглед изхода от спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на сторените разноски в настоящето производство за адвокатско възнаграждение в размер на 350 евро. заплатени в брой съгласно договор за правна защита и съдействие /л.35/.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7963 от 01.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1327 от 2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив в обжалваната част.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на И. А. К. от [населено място], с [ЕГН] , разноски по делото в общ размер на 350 /триста и петдесет/ евро.