Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по частна жалба на Р. М. П. и К. П. П., подадена чрез процесуалния представител адв. Петров, срещу определение № 2146 от 17.09.2026 г., постановено по адм. дело № 614/2026 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отхвърлено искането им за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на заповед № 18-6119/12.08.2026 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Перник /СГКК – Перник/.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Твърди се, че съдът не е извършил необходимата преценка на характера и последиците на допуснатото предварително изпълнение, както и на риска от настъпването на значителни или трудно поправими вреди за частните жалбоподатели. Претендира се отмяна на определението и вместо него постановяване на друго, с което се спре предварителното изпълнение на оспорената заповед, а в условията на евентуалност съдът да изиска служебно от СГКК – Перник допълнителна информация.
Ответникът – началника на СГКК – Перник, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд – Перник е образувано по жалба на Р. П. и К. П. срещу заповед № 18-6119/12.08.2026 г. на началника на СГКК - Перник, с която на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], Община Земен, състоящо се в отстраняване на явна фактическа грешка посредством нанасяне на нов обект – поземлен имот с идентификатор 27320.9.4, при което се изменят границите на съществуващите обекти в КККР, а именно на позелени имоти с идентификатори 27320.9.139 и 27320.9.142. С жалбата е направено и особено искане за спиране на основание чл. 166, ал. 2 от АПК на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта.
Съдът е приел, че искането на жалбоподателите за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно, тъй като те не въвеждат твърдения за настъпване на вреди, било то значителни или трудно поправими, както и не ангажират доказателства за конкретни такива. Прието е още от съда, че изложените от жалбоподателите доводи за конкуренция на права, с оглед характера на заповедта, са неотносими към производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, във вр. чл. 166, ал. 2 от АПК. Според съда всички останали аргументи касаят съществото на спора и не се обсъждат в настоящото производство, което и производство е незабавно и не предполага съдът да дава доказателствени указания на страните.
Така постановеното определение е правилно.
Предварителното изпълнение на процесната заповед, както правилно и обосновано е приел Административен съд – Перник, е допуснато по силата на законовата норма на чл. 53б, ал. 11 от ЗКИР, поради което основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал. 4 във връзка с ал. 2 на чл. 166 от АПК, т. е. ако изпълнението „би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда“. В тежест на оспорващия е да посочи и докаже конкретните вреди в съответствие с цитираната разпоредба, което в случая не е налице. В закона не са посочени предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на тези актове. Поради това правилно съдът е обсъдил основанията, визирани в чл. 166, ал. 2 от АПК, като обосновано е приел липсата на такива. Изложените доводи по частната жалба касаят неудобствата за жалбоподателите от изпълнението, които не са в приложното поле на горецитираната разпоредба. Освен това липсват доводи и доказателства за размера на евентуалните вреди, с оглед преценката за тяхната „значителност“. В конкретния случай следва да се има предвид и характера на оспорената заповед, с която не се засягат пряко права и законни интереси на частните жалбоподатели, тъй като изменението на КККР е с констативно, а не с конститутивно действие.
Доводите в частната жалба преимуществено са относими към съществото на спора, а не към правилността на обжалваното определение, което е предмет на настоящия съдебен контрол, поради което се явяват ирелевантни и не следва да се обсъждат.
При съобразяване на изложеното се налага извода за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като то не би могло да причини на оспорващите „значителна или трудно поправима вреда“ по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на оспорената заповед.
С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно.
По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2146 от 17.09.2026 г., постановено по адм. дело № 614/2026 г. по описа на Административен съд – Перник.