Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на М. Б. Д. против определение № 2172 от 11.09.2026 г., постановено по адм. д. № 548/2026 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му.
Ответникът – кметът на Община Балчик, в писмен отговор, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното определение Административен съд гр. Добрич, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, оставя без разглеждане жалбата на М. Б. Д. против бездействие на кмета на Община Балчик да извърши проверка и да състави констативен акт по ЗУТ с цел издаване на заповед за премахване на твърдян незаконен строеж, както и да издаде заповед за изземване на общински имоти по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост и прекратява производството по делото.
Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.
Законосъобразен е изводът на съда за недопустимост на оспорването. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на М. Д., собственик на жилищна сграда с [заличен текст], гр. Балчик. По делото е установено, че на 28.05.2026 г. жалбоподателката подава жалба до кмета на Община Балчик, в която твърди, че построените аркада-портал и бариера са незаконни, както и че незаконно са завзети общински имоти с идентификатори 02508.541.55 и 02508.541.88. Иска кметът да разпореди премахването на строежите и да издаде заповед за изземване на общинските имоти. Административният орган извършва проверка, при която установява, че посочените по-горе строежи са законно изградени и липсват основания за издаване на заповед за премахване или за изземване. С писма от 29.06.2026 г. и от 30.07.2026 г. жалбоподателката е уведомена за резултатите. При тези факти изводът на съда, че жалбата е недопустима, е законосъобразен. Защитата по чл. 256 АПК е срещу бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, за извършване на фактическо действие. Тя не обхваща неиздаването на административен акт. Заповедта за премахване на незаконен строеж по чл. 225а от ЗУТ и заповедта за изземване на общински имот по чл. 65, ал. 1 от ЗОС са индивидуални административни актове, а констативният акт е част от производството по издаване на заповедта и не е самостоятелно фактическо действие. Затова с жалбата си частната жалбоподателка по същество претендира издаване на административни актове, което не е предмет на защитата по чл. 256 АПК, поради което не е налице бездействие по смисъла на цитираната норма. Освен това от преписката се установява, че проверка е извършена и жалбоподателката е уведомена за резултата.
Твърденията, че строежът ограничава достъпа на жалбоподателаката до имота, след като същият не е установено да е незаконен, сочи на спор за права, които не могат да се разрешат по реда на административното производство и не обосновава правен интерес от оспорването.
С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се осъди М. Б. Д. да заплати на Община Балчик сумата 45 евро, представляваща юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2172 от 11.09.2026 г., постановено по адм. д. № 548/2026 г. по описа на Административен съд – Добрич.
ОСЪЖДА М. Б. Д., ЕНЧ [номер] да заплати на община Балчик сумата от 45 евро (четиридесет и пет евро), представляваща юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция.