Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на В. Т. Б. от [населено място], чрез адв. Чилева, срещу определение № 5575 от 27.08.2026 г., постановено по адм. д. № 1210/2026 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му против писмо изх. № 94-00-1297-001/27.07.2026 г. на кмета на община Гоце Делчев и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Твърди се, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като обективира изричен отказ на административния орган да му предостави заверени копия от строителни книжа, с което се прегражда възможността да защити правата си. Излагат се доводи, че в качеството си на собственик на УПИ ХХ-3248, кв. 255 по плана на [населено място], който е съседен имот на имота с разрешено строителство (УПИ ХХVІІ-164), Б. притежава безусловен правен интерес на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗУТ. Твърди, че с одобрени предходни изменения (Заповед № 334 от 08.04.2026 г. на кмета на община Гоце Делчев за одобряване на ПУП-ПРЗ) градоустройственият режим е променен от ниско във високо застрояване до 15 метра, което въвежда ограничения в неговия имот. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата по същество.
Ответникът кмет на Община Гоце Делчев, не изразява становище по жалбата.
Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна , а разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Административен съд - Благоевград е приел, че оспореното писмо изх. № 94-00-1297-001/27.07.2026 г. на кмета на Община Гоце Делчев не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който да подлежи на обжалване по съдебен ред, тъй като не засяга непосредствено правната сфера на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е посочил, че писмото има изцяло уведомителен характер – то информира адресата за резултатите от извършена проверка по негов сигнал, разяснява кои са заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ в производството по издаване на разрешението за строеж и указва, че при доказан правен интерес същият може да се запознае с инвестиционните проекти на място в общината. Поради липса на властническо волеизявление с разпоредителен характер и на основание чл. 159, т. 1 АПК съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството.
Определението е правилно.
В оспореното писмо, отправено до В. Т. Б. в отговор на негово заявление и сигнал, административният орган го уведомява за фактическото състояние на обекта, спирането на строителството поради авария и резултатите от техническата проверка относно засягането на оградата му. По отношение на искането за предоставяне на копия от инвестиционните проекти, органът изрично е посочил, че същите не се предоставят на трети лица по административен ред, но е осигурил възможност на лицето да се запознае с тях на място в сградата на Община Гоце Делчев при доказване на правен интерес.
Правилен е изводът на Административен съд - Благоевград, че писмото не обективира административен отказ, подлежащ на съдебен контрол, а притежава уведомителен и разяснителен характер. Писмото не поражда едностранно права или задължения и не засяга пряко и непосредствено законни интереси на жалбоподателя.
Доводите в частната жалба, свързани с качеството на жалбоподателя на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗУТ, както и възраженията му срещу заповед № 334 от 08.04.2026 г. за одобряване на ПУП-ПРЗ са ирелевантни за настоящото производство, тъй като предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е единствено писмото от 27.07.2026 г., а не законосъобразността на визираните в него строителни книжа или устройствени планове. Евентуалният правен интерес от оспорване на разрешение за строеж или ПУП се реализира чрез подаване на жалба срещу самите актове в предвидените за това срокове, а не по пътя на обжалване на писма с информативен характер, издадени по повод подадени сигнали или искания за заверени копия. Информацията или отказът да се предоставят преписи от документи извън производствата по ЗДОИ (какъвто съдът правилно е приел, че не е налице) не съставляват индивидуални административни актове по чл. 21 от АПК. Разяснението на кмета на общината, че жалбоподателят не е конституиран като заинтересована страна в производството по издаване на разрешението за строеж, има изцяло констатиращ характер и само по себе си не променя правното му положение.
Поради изложеното първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод за недопустимост на подадената жалба.
Определението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5575 от 27.08.2026 г. по адм. д. № 1210/2026 г. по описа на Административен съд - Благоевград.