Производство по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., понастоящем в затвора [населено място], против Определение № 2101/09.09.2026 г., постановено по адм. дело № 511/2026 г. по описа на Административен съд – Перник в частта му, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по делото. Излага доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което счита, че същото следва да бъде отменено, а молбата му – уважена.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, и от надлежна страна.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съдебното производство пред Административен съд – Перник е образувано по иск, подаден от Г. В. К. против Административен съд – София-град и Административен съд – София-област за осъждането им да му заплатят обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 10 000 000 евро, претърпени в периода от 11.12.2023 г. до 04.04.2025 г., в резултат от правораздавателна дейност от тези съдилища, при която му е отказан достъп от правосъдие.
С Определение № 2101/09.09.2026 г. съдът изпратил на К. копия от негова частна жалба и оставил без уважение исканията му за предоставяне на правна помощ по делото и за назначаване на преводач от руски език. Изрично е посочено, че определението подлежи на обжалване в частта, с която е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ.
Въпреки горното, с процесната частна жалба К. оспорил Определение № 2101/09.09.2026 г. и в частта, с която е оставено без уважение искането му за назначаване на преводач от руски език, поради което с Разпореждане № 2191/25.09.2026 г., постановено по вх. № 3139/25.09.2026 г. по адм. дело № 511/2026 г., Административен съд – Перник оставил без разглеждане частната жалба в тази ѝ част.
С оспорената пред настоящата инстанция част от определението, съдът приел, че с оглед на ползата, която би донесла правната помощ на ищеца, то същата не е оправдана, още повече че в ЗОДОВ не е предвидена задължителна адвокатска защита при предявяване на иск.
Определението е валидно, допустимо и правилно.
Правилно административният съд е отказал предоставянето на безплатна правна помощ по делото. Системата за правна помощ обхваща случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това - чл. 23, ал. 2, изр. първо от Закона за правната помощ (ЗПП), както и случаите, когато предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т.3 ЗПП е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава. Само наличието на тези кумулативно предвидени законови предпоставки са условие за уважаване на искането. По преценка на съда безплатната правна помощ, вкл. и за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 ЗПП, се предоставя, когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
В случая, с оглед характера на производството, законът не предвижда задължителна адвокатска защита. Преценката си дали да предостави или откаже предоставянето на безплатна правна помощ по чл. 23, ал. 4 ЗПП, съдът извършва на база представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, съобразявайки доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост и възраст. Независимо от горното, безплатна правна помощ по чл. 24, т. 1 и 2 ЗПП, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
В настоящия случай исканата от Г. В. К. правна помощ не е оправдана с оглед интересите на правосъдието. Интересите на жалбоподателя в първоинстанционното производство са в значителна степен обезпечени с оглед засиленото служебно начало при протичането на съдебния процес по исковата му молба.
В заключение следва да се обобщи, че видът и предметът на съдебното производство, за което жалбоподателят е поискал предоставянето на безплатна правна помощ по реда на ЗПП, не налагат задължителното участие на процесуален защитник по делото, нито разкриват наличието на полза за жалбоподателя, която да е съизмерима с предоставянето на помощта и от тази гледна точка последната да се явява оправдана с оглед интересите на правосъдието.
Предвид изложените съображения, обжалваната част от определението на АС Перник е постановено в съответствие с фактите по делото и приложимия материален закон, поради което не са налице основания за неговата отмяна, поради и което определението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2101/09.09.2026 г., постановено по адм. дело № 511/2026 г. по описа на Административен съд – Перник.