Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Е. Б. В. против Определение № 1356 от 11.06.2026 г., постановено по адм. д. № 393/2026 г. на Административен съд - Перник (АС – Перник).
Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно. Подробни съображения излага в частната жалба. Иска отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното Определение № 1356 от 11.06.2026 г., постановено по адм. д. № 393/2026 г. на АС – Перник, на основание чл. 159, т. 6 от АПК е оставено без разглеждане искането на Е. Б. В. за обявяване нищожността на Заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г. на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, в твърдяна „непроверена по съдебен ред част“ и производството по делото е прекратено.
За да постанови този резултат АС – Перник е приел, че е налице абсолютна процесуална пречка за ново производство между същите страни и със същия предмет на делото, тъй като спорът за валидността на процесната заповед е разрешен с влезли в сила съдебни актове - Решение № 1912/24.11.2025 г. по адм. д. № 314/2025 г. на АС – Перник, оставено в сила с Решение № 5614/26.05.2026 г. по адм. д. № 12238/2025 г. на ВАС. Посочил е, че с новото искане не се въвежда нито ново правоотношение, нито нов предмет на съдебен контрол, а се прави повторен опит за пререшаване на вече разрешен спор относно валидността на същия административен акт. Административният съд е приел, че този опит се основава на неправилно отъждествяване на мотивите с диспозитива на административния акт и на съдебните решения по него, както и на неправилен извод, че различните фактически основания, изложени в мотивите, пораждат нови и самостоятелни административни актове.
Определението е валидно, допустимо и правилно.
Споделят се от настоящата инстанция изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на отправеното искане за обявяване на нищожност на процесната заповед. Съгласно чл. 159, т. 6 от АПК, жалбата или протестът се оставя без разглеждане и образуваното съдебно производство се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение. По делото са приложени заверени преписи от Решение № 1912/24.11.2025 г. по адм. д. № 314/2025 г. на АС – Перник и Решение № 5614/26.05.2026 г. по адм. д. № 12238/2025 г. на ВАС, от които е видно, че предмет по делото е искане за обявяване на нищожността на Заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г. на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Следователно налице е тъждество между двете дела, което обстоятелство е абсолютна процесуална пречка за повторно разглеждане по същество на повторно отправеното искане. Влязлото в сила съдебно решение между същите страни, по същия правен спор, погасява правото на жалба/искане и прави новото съдебно производство недопустимо.
При наличието на посочените от първоинстанционния съд основания за недопустимост на жалбата до първоинстанционния съд, определението на АС - Перник, с което искането на Е. Б. В. за обявяване на нищожност на Заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г. на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, в твърдяна „непроверена по съдебен ред част“, е оставено без разглеждане на основание чл. 159, т. 6 от АПК, е правилно и постановено в съответствие с приложимия закон.
Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1356 от 11.06.2026 г., постановено по адм. д. № 393/2026 г. на Административен съд - Перник.