Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на К. И. К., чрез адв. З. Атанасов, против Определение № 4623 от 26.05.2026 г., постановено по адм. д. № 315/2026 г. на Административен съд - Бургас (АС – Бургас).
Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Подробни съображения излага в частната жалба. Иска отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за решаване по същество.
Ответната страна - началника на ГПУ – Резово към РДГП - Елхово, не изразява становище по частната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
С оспореното Определение № 4623 от 26.05.2026 г., постановено по адм. д. № 315/2026 г. на АС – Бургас е оставена без разглеждане жалбата на К. И. К. против заповед № 4430з-33 от 28.01.2026 г. на началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Резово към Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) - Елхово, с която на основание чл. 54 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 28, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи (ПУДМВР) и разпоредително писмо № 3282р-37862/15.12.2025 г. на заместник директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), за периода 01.02.2026 г. - 28.02.2026 г. е създадена организация до 30% от състава на изпълнителска/младши изпълнителска екип/смяна на група „Охрана на държавната граница“ (ГОДГ) да се ротира в друга ГОДГ /екип/смяна/ на съответното ГПУ, с оглед прилагането на мерки за превенция и противодействие на корупционното поведение на служителите на ГДГП, включени в Антикорупционен план на Министерството на вътрешните работи за практическа реализация на ангажиментите, заложени в Националната стратегия и противодействие на корупцията в Република България, като на младши експерт К. К. от 01 ГОДГ при ГПУ – Резово е заповядано да изпълнява служебните си задължения в 02 ГОДГ при ГПУ – Резово, производството по делото е прекратено и са присъдени разноски.
За да постанови този резултат АС – Бургас е приел, че оспорената заповед не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Според съда заповедта има вътрешнослужебен характер по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, тъй като с нея не се изменят по никакъв начин съществените елементи от служебното правоотношение на К. - длъжност, място на работа, работно време, ранг, възнаграждение, като ротираните служители продължават да ползват служебен транспорт за извозване на смените от и до ГОДГ към ГПУ Резово. Съдът е приел, че в 02 ГОДГ - с. Граматиково жалбоподателят се ползва със същите права, задължения и социални придобивки, вкл. служебен транспорт, както в 01 ГОДГ - с. Резово, като и двете групи попадат в зоната за сигурност на ГПУ – Резово. При тези съображения АС – Бургас е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като оспорената заповед не притежава белезите на индивидуален административен акт, а представлява вътрешноведомствен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, с който не се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, поради което е изключен от обхвата на съдебния контрол по реда на АПК.
Определението е неправилно.
Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед е вътрешноведомствен акт, поради което не подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай със заповед № 4430з-33 от 28.01.2026 г. на началника на ГПУ – Резово към РДГП – Елхово, за посочения в нея период, на 12 служители от 01 ГОДГ при ГПУ – Резово, сред които и К. К. (посочен в т. 4), е заповядано да изпълняват служебните си задължения в 02 ГОДГ при ГПУ – Резово, както и на 11 служители от 02 ГОДГ при ГПУ - Резово е заповядано да изпълняват служебните си задължения в 01 ГОДГ при ГПУ – Резово. Следователно заповедта има за адресати посочените двадесет и трима служители, един от които е жалбоподателят К. К., и с нея се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на тези двадесет и трима служители. Независимо, че е обективирана в един документ, посочената заповед представлява множество индивидуални административни актове с оглед броя на нейните адресати. Поради това оспорената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и същата подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на основание чл. 145 от АПК.
Въпреки правилното позоваване на решение № 21 от 26.10.1995 г. по к.д. № 18/1995 г. на Конституционния съд съдържанието на понятието „засягане“ се изяснява в контекста на чл. 56 от Конституцията като нарушаване или застрашаване на права или законни интереси. Засягането трябва да е правно, т. е. на установени в правото субективни права и законни интереси; лично, т. е. обектите на закрила са лични за носителя на правото на оспорване; и пряко, т. е. засягането (и в двете му форми - нарушава или застрашава) трябва да е пряк резултат на действието на административния акт. Правният интерес е функция на засягането, като същият е налице при кумулативното изпълнение на трите условия. В настоящия случай е налице засягане доколкото с оспорената заповед се променя мястото на изпълнение на службата (мястото на работа), което е елемент от служебното правоотношение на К. ( в този смисъл ТР № 2/26.02.2014г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСС от I и II колегия на ВАС).
По изложените съображения неправилни са изводите на административния съд, че е сезиран с жалба срещу неподлежащ на оспорване акт и подадената жалба е недопустима.
С оглед гореизложеното оспореното определение следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 4623 от 26.05.2026 г., постановено по адм. д. № 315/2026 г. на Административен съд - Бургас.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на К. И. К. срещу заповед № 4430з-33 от 28.01.2026 г. на началника на Гранично полицейско управление – Резово към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово.