Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба от „ВРЗ – Ген. Владимир Заимов“ ООД, представлявано от управителя В. Ц., чрез процесуалния му представител адв. А.
Георгиев, с искане за изменение на решение №7973 от 14.07.2026г., постановено по адм. дело №4683/2026г. на Върховния административен съд, в частта му за разноските. Твърди се, че съдебният състав е присъдил разноски в размер на 800 евро вместо претендираните 1200 евро, като за така постановеното присъждане в намален размер в съдебния акт липсват мотиви. По изложени съображения прави искане съдебния акт да бъде изменен, като на основание чл. 176а, ал.1 от АПК и §2 от ДР от ДОПК, да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Насрещната страна, не изразяват становище по молбата за изменение на съдебно решение, в частта за разноските.
Настоящият съдебен състав намира искането за изменение на решението, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК за допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:
Производството по адм. дело № 4683/2026 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по касационна жалба, подадена от Кмета на Община Божурище, срещу решение №189 от 16.02.2026г., постановено по адм. дело № 971/2525г. на Административен съд – София област.
С решение № 7973 от 14.07.2026 г. по адм. дело № 4683/2026 г. по описа на ВАС, чието изменение се иска, е оставено в сила решение №189 от 16.02.2026 г., постановено по адм. дело №971/2025г. на Административен съд – София област. С втори диспозитив е отхвърлено искането на кмета на община Божурище, за изменение на първоинстанционното решение и с трети диспозитив е осъдена Община Божурище да заплати на „ВРЗ – Ген. Владимир Заимов“ООД сумата в размер на 800 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Видно от мотивите на съдебното решение ВАС е приел направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като е редуцирал същото на 800 евро, който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на настоящия правен спор.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта му за присъдените разноски. Претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, по-висок от присъдения, е неоснователна. Молителят не сочи нови обстоятелства, които да обуславят изводи, различни от изложените в решението, чието изменение се претендира, в частта му за разноските. Действителната фактическа и правна сложност на делото се преценява от съда, а не от страните по делото. При произнасяне по искането за присъждане на разноски касационният съдебен състав е приел за основателно направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като е съобразил фактическата и правна сложност на делото, както и вида и обема на осъществената правна защита. Съдът е извършил дължимата преценка на правнорелевантните обстоятелства и е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което го е присъдил в намален размер от 800 евро, която сума отговаря на критериите за справедливо и обосновано възнаграждение.
По изложените съображения искането на „ВРЗ – Ген. Владимир Заимов“ ООД, представлявано от управителя В. Ц. за изменение на решението в частта му за разноските като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ: