Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, чрез юриск. Б. Венева срещу решение № 19186/18.05.2026 г., постановено по адм. дело № 8574/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което по оспорване от „Фууд енд Фън Микс Център“ ЕООД – гр. София, чрез юриск. Б. Венева е отменен ревизионен акт (РА) № Р – 22221423007375 – 091 – 001/15.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново в частта, в която е потвърден с решение № 666/03.07.2025 г. на директора на посочената дирекция за установени задължения за ДДС за данъчни периоди на месеците февруари, април, септември и декември 2023 г. в общ размер на 165 383,72 лв. и лихви – 22 582,01 лв. С обжалваното решение касационният жалбоподател сочи, че съдът не се е произнесъл в частта за разноските, въпреки изричната претенция, както е депозирана и молба за допълване на решението в тази част от 20.05.2026 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните нарушения касационният жалбоподател посочва, че се изразяват в това, че съдът е игнорирал обективни факти и доказателствата за тях, на които се основава РА и несъобразяване с доказателствената сила на частните документи, която законът в чл. 180 ГПК им придава. Сочи се и нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК с оглед на това ,че съдът не е основал решението си върху приетите от него установени обстоятелства и върху закона, а също и за нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК за неизлагане на мотиви от съда, в които да се посочат исканията и възраженията на страните, преценка на доказателствата и фактическите констатации и правните изводи. Посочените оплаквания са доразвити в допълнителна касационната жалба, в която подробно са описани и установените по делото факти, обстоятелства и доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се потвърди РА. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции – юрисконсултски възнаграждения и държавна такса за касационното обжалване. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Б. Венева, която е представила списък за разноските по чл. 80 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Фууд енд Фън Микс Център“ ЕООД – гр. София, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е депозирал писмен отговор.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
За да отмени посоченият по – горе РА първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно „Фууд енд Фън Микс Център“ ЕООД е упражнил правото на данъчен кредит по 4 бр. фактури, издадени от „Джи Пи Кей Инвест“ ЕООД за данъчни периоди на месеците април, септември и декември 2023 г. Съдът е обсъдил законовите предпоставки по чл. 68, ал.1 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по облагаема доставка. Посочено е от съда, че облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 2 ЗДДС е всяка доставка на стоки и/или услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, когато е извършена от данъчнозадължено лице по посочения закон и с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчнозадължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. В този смисъл съдът се е позовал и на чл. 178 и чл. 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО.
Съдът подробно е описал установените факти и обстоятелства, както и доказателствата, събрани в хода на ревизията, посочил е какви са констатациите на ревизиращите органи, които са ги обусловили да приемат, че реалността на процесните доставки не е доказана. Съдът е посочил, че приходните органи не са признали правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Джи Пи Кей Инвест“ ЕООД за СМР поради липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост, както и некредитиране на представените в ревизията договори и приемателно – предавателни протоколи, обективиращи извършване на подробно изброените в тях СМР. Според съда страните по делото не спорят по отношение на обстоятелството, че са изпълнени формалните изисквания за признаване на правото на данъчен кредит. От събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че се установява изпълнението на материалноправните изисквания. Посочено е от съда, че правото на данъчен кредит е отречено от ревизиращите органи с мотив за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика и ползваните подизпълнители. Съдът е изложил мотиви, че в съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) изрично се посочва, че липсата на обезпеченост на доставчика може да бъде само индиция за липса на реалност на документираните доставки, по които се претендира правото на приспадане, но не може да се вмени в тежест на получателя да ангажира доказателства за нея и на това основание да му се откаже посоченото материално право. В тази връзка съдът се позовава на решение по дело С – 324/11 (Gabor Toth). В съдебното решение се сочи, че се касае за действия и бездействия на доставчиците, които не могат да се контролират от получателя по спорните доставки.
Първоинстанционният съд за да отмени РА е приел, че при наличие на доказателства за осъществяване на процесните доставки на СМР – актове, обр. 19 установяват завършването и заплащането на отделните видове СМР и това е достатъчно, за да се приеме, че правото на данъчен кредит е законосъобразно упражнено от жалбоподателя. Съдът е посочил в съдебния си акт, че дори да се приеме обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост за извършване на доставката, то само наличието на това обстоятелство, без доказано и твърдяно обстоятелство от органите по приходите на данъчна измама не е достатъчно, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури.
В решението си съдът се е мотивирал и с обстоятелството, че съответните услуги не били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали, като е приел, че това не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите услуги и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи, както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други изпълнители предвид приетото и в решението по дело С – 324/11 на СЕС.
Посочено е в обжалваното решение, че съдът многократно е постановявал, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от стопанския субект да вземе всички мерки, които могат разумно да се искат от него, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го води до участие в данъчна измама. Мерките, които в конкретния случай е разумно за тази цел да се изискат от желаещото да упражни право на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице, за да се увери, че сделките не са част от данъчна измама, извършена от стопански субект нагоре по веригата, съдът е приел, че се определят главно с оглед обстоятелствата по конкретния случай, както е посочено в решение по съединени дела С - 80/11 и С – 142/11, както и по дело С – 101/2016 на СЕС. Според съда в РА не се съдържат установявания, от които да се приеме, че е налице обоснован извод, че сделките са част от данъчна измама. От доказателствата по делото съдът е приел, че се установява, че всяка от процесните доставки е скрепена с двустранно подписан обр. 19, въз основа на който се установява предаването на СМР. Освен това съдът е изтъкнал, че документално е установено, включително и от заключението на приетата съдебно – счетоводна експертиза, че фактурите са счетоводно отразени, като получателят – ревизираното лице е отразил извършените разходи за СМР, като разходи за придобиване на дълготраен актив по сметка 613, което предполага използване в основната дейност на дружеството. Съдът е възприел констатациите на ревизионния доклад (РА), че видно от счетоводството на „Фууд енд Фън Микс Център“ ЕООД, то е водено редовно и не са констатирани нарушения на счетоводното законодателство и това е обусловило изводите му за незаконосъобразност на РА, наред с мотивите, че не е доказана данъчна измама.
Съдът е изложил мотиви, че наистина ангажираните от ревизираното лице писмени доказателства са частни свидетелстващи документи, но същите са допустими на основание чл. 49 ДОПК за фактите, описани в тях. Посочено е в обжалваното решение, че документите не са били оспорени по реда на чл. 193 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, с изключение на акт, обр. 19, касаещ приемането на СМР от прекия доставчик, извършени от подизпълнителя „З М Груп 3“ АД.
Съдът е направил извод, че събраните доказателства обосновават извод, че фактурите са осчетоводени в счетоводството на получателя, включени са в справки – декларации и дневниците за покупки, както и в справки – декларации и дневници за продажби на доставчика, а също и че между страните е извършено плащане по сделките, което е индиция за реалното изпълнение на доставките. Съдът е обосновал своя правен извод и с това, че не са представени доказателства от страна на приходните органи, оборващи констатациите в представените от ревизираното лице частни документи и затова е прието, че те са истински и установяват извършените от доставчика СМР и приемането им от лицето.
За основателни съдът е приел възраженията в жалбата, свързани с доводите на решаващия административен орган за извършено префактуриране на дейност на „Еми Консулт Строй Ин“ ЕООД, като е отразено в решението на съда, че нито в РА, нито в РД е упоменато дружеството „Еми Консулт Строй Ин“ ЕООД, нито в хода на ревизията са му правени проверки, нито на „Елит Строй Ин“ ЕООД, още по – малко според съда са налични писмени доказателства, обвързващи това дружество с процесните доставки. В този смисъл съдът е заключил, че констатациите на решаващия орган се явяват напълно необосновани.
По посочените мотиви, решаващият съд е отменил като незаконосъобразен оспореният от „Фууд енд Фън Микс център“ ЕООД РА.
Обжалваното решение е неправилно постановено.
Правилно първоинстанционният съд е анализирал относимите разпоредби от приложимия материален данъчен закон – ЗДДС, приемайки че правото на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки и услуги – чл. 68, ал.1 ЗДДС и тя да е облагаема по смисъла на чл. 12, ал.1 във връзка с чл. 6, ал.1 и чл. 9, ал. 1 от същия закон. В същия смисъл, съдът се е позовал и на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО – чл. 178 и чл. 168, буква а). Обосновано съдът е посочил в решението си, че правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението, както на материалноправните, така и на формалните предпоставки. Съдът се е позовал и на решение по дело С – 281/20 на Съда на Европейския съюз (СЕС), според което ".....че на данъчнозадължено лице следва да бъде отказано правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС) за получена доставка на стоки, когато това данъчнозадължено лице съзнателно е посочило фиктивен доставчик във фактурата, която е издало за сделка при прилагане на механизма на обратното начисляване, ако предвид изложените от това данъчнозадължено лице фактически обстоятелства и доказателства липсват необходимите данни, за да се провери дали действителният доставчик е имал качеството на данъчнозадължено лице, или ако е надлежно установено, че това данъчнозадължено лице е извършило измама с ДДС или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за правото на приспадане, е част от такава измама".
В случая обаче нито приходните органи, нито съдът са изследвали наличието на данъчна измама. Правилно съдът е посочил, че за да се спази принципа на неутралност на ДДС, приспадането му за получени доставки следва да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори да не са спазили някои формални условия. Именно материалноправните предпоставки на ЗДДС не са налице по издадените 4 бр. фактури от "Джи Пи Кей Инвест" ЕООД, за да се признае правото на данъчен кредит на ревизираното дружество, а съдът го е признал, позовавайки се на формалните предпоставки, което не е достатъчно за признаване на посоченото право. Това се дължи на неправилната преценка от съда на събраните по делото доказателства.
По първите две фактури - № 3/23.03.2023 г. и № 4/07.02.2023 г. с предмет „СМР по В и К инсталации, електроинсталации ОВК – инсталации и вертикална планировка“, съдът неправилно е преценил, че тези доставки на услуги са изпълнени от посочения за подизпълнител „Булстрой Дизайн“ ЕООД, тъй като представените от него документи за извършени СМР са свързани с шпакловане, боядисване и др. подобни, които нямат нищо общо с посочения предмет на стопанската операция в двете процесни фактури. Затова не може да се приеме за достоверно, че прекият доставчик „Джи Пи Кей Инвест“ ЕООД е предал на ревизираното дружество посочените във фактурите СМР – услуги, които са свързани с реновиране на хотелски комплекс „Бъндерица“ в гр. Банско.
Неправилна е преценката на съда и за останалите две фактури, издадени от „Джи Пи Кей Инвест“ ЕООД, с предмет „извършени СМР по Акт, обр. 19“ отново свързани с ремонтни дейности на посочения хотелски комплекс в гр. Банско. Установено е по делото, че е оспорена автентичността от приходната администрация на Акт, обр. 19 от 14.06.2019 г. по реда на чл. 193 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. Въпреки дадените указания от съда на жалбоподателя, че е негова доказателствената тежест, той е представил нотариално заверена декларация на лицето З. Г., който e подписал акта като представител на подизпълнителя на прекия доставчик. Тази декларация представлява свидетелски показания в писмен вид, поради което тя представлява недопустимо доказателство за доказване автентичността на оспорения частен документ. В обжалваното решение неправилно е прието, че след като тази фактура, издадена от подизпълнителя „ЗМ Груп 3“ ЕООД е осчетоводена, без значение било кой я подписал и е съобразил разпоредбата на чл. 301 ТЗ, въпреки че не са ангажирани доказателства за лицето, което е подписал акта. Оспорването на един частен документ се извършва по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК, като съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ГПК и не е изключил от доказателствата по делото оспореният Акт, обр.19 от 14.06.2019 г., а е приел, че въпреки оспорването, без значение било че същият документ е неавтентичен, което е неправилно. Не е съобразено от съда, че и по отношение и на тези 2 бр. фактури, издадени от „Джи Пи Кей Инвест“ ЕООД не е установена реалността на процесните СМР. Мотивите на съда, с които се признава правото на данъчен кредит не са обвързани с доказателствата по делото и съдът се е задоволил да извърши преценка на формалните предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит – наличието на издадени от „Джи Пи Кей Инвест“ ЕООД фактури и осчетоводяването им, но не е съобразил основната и задължителна материалноправна предпоставка съгласно чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 9, ал.1 и с чл. 25, ал. 2 ЗДДС, че следва да е установено категорично реалността на доставките, която видно поради неправилната преценка на съда е прието, че е изпълнена.
Неправилно съдът е изложил в мотивите си, признавайки правото на данъчен кредит по фактурите на прекия доставчик, че ревизиращите органи никъде в РД и в РА не били споменали подизпълнители „Елит Строй Ин“ ЕООД и „Еми Консулт Строй“ ЕООД, което не отговаря на данните по делото. Нещо повече, на стр.16 от РД приходните органи са обсъдили, че посоченият подизпълнител на „Джи Пи Кей Инвест“ ЕООД – „КМ Интернешънъл Груп“ ЕООД е превъзложил извършването на услугите на „Елит Строй Ин“ ЕООД, като и на стр. 8 от РА е посочено, че на „КМ Интернешънъл Груп“ ЕООД е отказано от приходните органи на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Елит Строй Ин“ ЕООД, поради което не се доказва изпълнението реалността на СМР и по преките доставки. Затова необосновано съдът е пренебрегнал наличните по делото доказателства, от които не се установява реалността на процесните доставки, по които ревизираното дружество „Фууд енд Фън Микс Център“ ЕООД е приспаднало правото на данъчен кредит по 4 бр. фактури, издадени от „Джи Пи Кей Инвест“ ЕООД и затова в този смисъл са незаконосъобразни изводите му за реалността на процесните доставки.
При така установеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на „Фууд енд Фън Микс Център“ ЕООД срещу РА като неоснователна и недоказана. На отмяна подлежи и решението в частта за разноските.
В молба от 20.05.2026 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП по чл. 248 ГПК, депозирана пред първоинстанционния съд след постановяване на обжалваното решение, същият не се е произнесъл по искането за изменение на решението в частта за разноските . Няма пречка касационната инстанция да се произнесе по нея и като се има предвид изхода на делото, то на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първата първа инстанция и за първата касационна инстанция в размер на 511,30 евро (по 255,65 евро за всяка една от тях), имайки предвид разпоредбата на чл. 161, ал.1 ДОПК преди изменението й от 13.02.2026 г. и във връзка с приетото в решението по дело С - 438/22 на СЕС. За втората първа инстанция и за втората касационна инстанция се дължи на същата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 204,52 евро, т.е по 102,26 евро за всяка една от посочените инстанции на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, в сила от 17.02.2026 г. (ДВ, бр. 17/13.02.2026 г.), както и за държавна такса за двете касационни производства в общ размер от 523,34 евро. Затова общият размер на разноските на касационния жалбоподател, които следва да бъдат присъдени е 1239,16 евро.
Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение
ОТМЕНЯ изцяло решение № 19186/18.05.2026 г., постановено по адм. дело № 8574/2025 г. по описа на Административен съд – София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Фууд енд Фън Микс Център“ ЕООД – гр. София срещу ревизионен акт № Р – 22221423007375 – 091 – 001/15.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново в частта, в която е потвърден с решение № 666/03.07.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС за данъчни периоди на месеците февруари, април, септември и декември 2023 г. в общ размер на 165 383,72 лв. и лихви – 22 582,01 лв.
ОСЪЖДА „Фууд енд Фън Микс Център“ ЕООД – гр. София да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции и за държавни такси общо в размер от 1 239,16 евро.