Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. К. от [населено място], чрез упълномощен процесуален представител адв. В. Бeльов, против решение № 4655/14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 567/2025 г. по описа на Административен съд Благоевград.

Касационният жалбоподател прави и развива оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл.209,т.3 АПК. Претендира за отмяна на обжалваното съдебно решение в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи претенцията в пълния й размер. Претендира за присъждане на разноските за две съдебни инстанции.

Ответната страна – Национална агенция за приходите, чрез упълномощения процесуален представител гл.юрск. М. Захова. – в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба, което становище се поддържа в съдебно заседание от юрск. К. Георгиев.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на касационна проверка е решение №4655/14.10.2025г. на АС Благоевград по адм. Дело №567/2025г. по описа на съда, само в частта му, в която е отхвърлена исковата молба на В. К. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размера над 1000лв. до 15 000лв. Този е заявеният предмет на обжалване в касационната жалба, съответстващ и на правния интерес на касатора. В останалата си част решението на АС Благоевград е влязло в сила като необжалвано и с оглед на обстоятелствата, че с влязло в сила определение №44/06.01.2026г. по делото е върната касационната жалба на Национална агенция за приходите.

Касационната жалба на В. Г. К. е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява частично основателна.

С обжалваното решение на Административен съд Благоевград, на основание чл. 1, aл. 1 ЗОДОВ, е осъдена Национална агенция за приходите да заплати на В. Г. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в периода 11.05.2022г. до датата на подаване на исковата молба- 04.04.2025г., следствие на обявен за нищожен ревизионен акт №Р-22000121004370-091-001/11.05.2022г. на органи по приходите при ТД на НАП Бургас в потвърдените му част с решение №1251 от 08.08.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2022г. до окончателното плащане на задължението. Искът за главница в размера си до 15 000лева е отхвърлен и в тази част само решението е предмет на касационна проверка.

За да уважи исковете първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с главен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, който е квалифициран като иск с правно основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ - за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени от нейни органи на физическото лице – ищец по делото от прогласен за нищожен незаконосъобразен акт /ревизионен акт/, издаден при или по повод извършване на административна дейност, както и с акцесорен иск за заплащане на мораторно обезщетение върху главницата за периода от издаване на нищожния административен акт - 11.05.2022г. и до предявяване на исковата молба по чл.1,ал.1 ЗОДОВ – 04.04.2025г., който иск е квалифициран с правно основание чл.86 ,ал.1 ЗЗД вр. С пар.1 ЗР на ЗОДОВ.

Съдът е приел, че са налице всички кумулативно необходими предпоставки за ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на Държавата, в частност на ответника /СДВР/ като самостоятелно юридическо лице,в чиято система е органът, издател на отменената заповед за задържане.

На първо място е отчел наличието на отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение акт – заповед за задържане от 28.10.2023г. Периодът на действие на тази заповед, с която е приложен особен вид ПАМ ограничаване на свободата на придвижване на адресата на акта само в помещението за задържане в Първо РУ на МВР София , е от 15.20 часа на 28.10.2023г. до 12.25часа на 29.10.2023г. - общо 21 часа и 5 минути.

На следващо място съдът е приел, че за ищеца са възникнали неимуществени вреди, изразяващи се в ограничаване свободата му на придвижване в изолирана среда, засягане на чувството за чест и достойнство, засегнати са негативно самооценката му като личност и оценката му за обществено значимата кауза, която е отстоявана от него по време на задържането му . Съдът е приел също, че вредите се изразяват и в опасност за здравето на задържания поради неразрешен достъп до ползваните от него лекарства и апарат за дишане, както и в силно изразено притеснение за съпругата му - също във влошено здравословно състояние. Прието е, че претърпените вреди произтичат от нарушаване възможността да осъществи политическото си право на избор, както и от накърняване на общественото му положение и претърпяното унижение като публично известна личност предвид широкото медийно отразяване на задържането. Съдът намира също, че негативно се е отразил на ищеца последвалият неговото задържане „смразяващ“ ефект върху гражданското общество и другите участници в протеста в гр.София, пред сградата на ЦИК, чийто основен организатор е Г. Г. – председател на сдружение „БОЕЦ-България обединена с една цел“ В тази връзка се позовава на събрани доказателствен материал по делото медийни публикации, медицинска документация за здравословното състояние на ищеца по време на задържането му, както и след този период. – фиш от спешна медицинска помощ и ЕР на ТЕЛК. Съдът позовава акта си и на установеното въз основа на събраните гласни доказателства - св.Т. и св.Т.

Съдът е приел наличие и на третия кумулативно необходим елемент на ФС на отговорността по чл.203 и сл. АПК и чл.1,ал.1 ЗОДОВ – наличие на пряка причинно-следствена връзка между издадения акт и настъпилите негативни последици за физическото лице – претърпени болки и страдания . Преценено е нормалното развитие на причинно-следствената верига, прието е че няма прекъсване при нея и настъпилите вреди са нормална и естествена последица от приложения ПАМ по отношение на личността.

При определяне на размера на обезщетението по справедливост и за всички претърпени неимуществени вреди съгласно правилото на приложимия чл.52 ЗЗД, съдът е отчел всички относими и установени факти и обстоятелства, интензитета и продължителността на негативното въздействие върху личното и обществено положение на ищеца, засягането на негови основни конституционни права. Справедливият размер на обезщетението е определен на 40 000лв., съответно на него е изчислен за релевантния период и размерът на мораторната лихва –считано отмяна на незаконосъобразния акт, издаден от полицейски служител при СДВР и до завеждане на иска по ЗОДОВ.

По отношение на наличието на кумулативно необходимите предпоставки от фактическия състав на чл.1,ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорност на ответника, касационният съд намира фактическите и правни изводи на административния съд за законосъобразни и обосновани и ги възприема като свои. В тази си част решението е влязло в сила и се ползва със сила на пресъдено нещо като мотивите на първоинстанционния съд не следва да се преповтарят..

Касаторът в жалбата си оспорва правилността на изводите на съда досежно определения по справедливост размер на присъденото обезщетение като счита, че сума в размер на 1000лв. е необосновано ниска спрямо реално претърпените вреди, установени със събраните по делото доказателства и при допуснато съществено процесуално нарушение от съда, който не е възложил на бюджета на съда заплащането на назначената съдбено-психологична експертиза. Оплакванията са частично основателни.

Като не е допуснал заплащане на назначената съдебно-психологична експертиза от бюджета на съда, първоинстанционният съд е процедирал в разрез със специалната разпоредба на чл. 9а,ал.2 ЗОДОВ, съгласно която - разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително от ищеца. Процесуалното нарушение на съда в случая не е от категорията на съществените, тъй като по делото са събрани други доказателства - гласни доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован извод за претърпените страдания от ищеца вследствие на издадения срещу него, обявен за нищожен като най-тежка форма на незаконосъобразност на административния акт. Ето защо, това касационно оплакване се явява неоснователно спрямо искането за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане и събиране на заличената като незаплатена от ищеца съдебно-психологична експертиза, имаща за задача да даде заключение дали ищецът е изживял негативни емоционални преживявания вследствие на издадения ревизионен акт и какви са те.

Установява се от събраните гласни доказателства – св. Р. и В., че ищецът е претърпял страдания във връзка с издадения срещу него ревизионен акт, изразяващи се в безпокойство, тревожност и притеснения, в периода от издаването на акта до прогласяването му за нищожен – 2 години, през които ищецът и поради причина е променил начина си на живот. Правилно съдът е отбелязал, че дори самият факт на установени публични задължения в особено големия размер от 218 329лева за физическото лице предполага създаване на безпокойства, стрес и затруднения значително по-големи от обичайните. Свидетелите допълнително установяват конкретни факти и обстоятелства , въз основа на които може да се направят обосновани изводи за нивото на стрес и тревожност на ищеца и причинно-следствената връзка с издадения спрямо него ревизионен акт.

Законосъобразно съдът е приел, че размерът на обезщетението за установените неимуществени вреди следва да се определи по справедливост.Следва да бъде отчетен индивидуално всеки отделен случай, интензитета на възприемане и тежестта на последиците,съобразно събраните доказателства. От значение в случая е , както продължителност на действие на отменения акт, така и отражението на действието спрямо личността на увредения за времето на действие на акт.

Основателна е касационната жалба за това, че определеният от съда размер от 1000лв. е необосновано занижен спрямо претърпените вреди и дължимата за тях обезвреда като справедлива парична равностойност. При съобразяване на всички факти и обстоятелства, относими към претърпените неимуществени вреди, претърпени от ищеца и настоящ касатор, касационният съд намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 5000лв. в евровия му еквивалент. Този размер на обезщетението справедливо обезщетява претърпените от ищеца вреди. Определянето му в по-висок размер би имало ефект не на обезвреда, а на неоснователно обогатяване.

Решението като неправилно и необосновано в частта относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска за главница в размера му над 1000лв. до 5000лв. – в съответната равностойност в евро. В същата част искът следва да се уважи при произнасяне от касационната инстанция по съществото на спора, а в размера до 15 000лв. искът е неоснователен и в тази част решението на съда се оставя в сила като правилно.

Съобразно изхода на спора и предвид обстоятелството, че страните не представят списък на разноски и доказателства за заплатени такива, не се присъждат такива в касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4655/14.10.2025 г., постановено по адм. дело №567/2025г. по описа на Административен съд Благоевград в частта, в която отхвърлена исковата молба на В. Г. К. от гр.Благоевград за обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата от 1000лв. до 5000лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на В. Г. К., с [ЕГН], от [населено място], сумата от 2045,17евро /с левова равностойност 4000лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода 11.05.2022г. до датата на подаване на исковата молба- 04.04.2025г., следствие на обявен за нищожен ревизионен акт №Р-22000121004370-091-001/11.05.2022г. на органи по приходите при ТД на НАП Бургас в потвърдените му част с решение №1251 от 08.08.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2022г. до окончателното плащане на задължението.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4655/14.10.2025 г., постановено по адм. дело №567/2025г. по описа на Административен съд Благоевград в останалата му обжалвана част.