Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Инвестмънт плюс“ ЕООД, представлявано от управителя В. К., чрез адв. Н. Младенов, срещу Решение № 1058/09.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1184/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Експертно решение (ЕР) № 00076 от зас. № 017/10.03.2025 г. на специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и сърдечно-съдови заболявания на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК). Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на решаващия съдебен състав, че ЕР на НЕЛК е надлежно мотивирано и издадено съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се във влязлото в сила Решение № 2409/11.04.2024 г. по адм. дело № 8288/2023 г. по описа на Административен съд – София- град (АССГ). Твърди, че поради допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила е накърнено правото на защита на жалбоподателя, с оглед на което претендира отмяна на първоинстанционното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС – Стара Загора. Алтернативно, иска се отмяна на оспореното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения индивидуален административен акт. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът -– Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), чрез процесуален представител юриск. Е. Дурчова, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответникът -– С. А. В., чрез. адв. В. Пенчев, в писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Ответникът – Първи състав на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД - Кърджали, редовно призован, не изразява становище.
Ответникът -– Агенция за хора с увреждания - София, редовно призована, не изразява становище.
Ответникът – Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, редовно призован, не изразява становище.
Ответникът – Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Кърджали, редовно призован, не изразява становище.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е ЕР № 00076 от зас. № 017/10.03.2025 г. на специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, с което е прието наличие на причинна връзка относно трудовата злополука със смъртен изход, настъпила на 11.12.2019 г. с А. И. В. – „[заличен текст]“.
Посоченото решение на НЕЛК, е издадено в изпълнение на влязлото в сила Решение № 2409/11.04.2024 г., постановено по адм. дело № 8288/2023 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ), с което е отменено Eкспертно решение на НЕЛК № 0247 от зас. 077 от 26.05.2023 г. и преписката относно освидетелстване на злополуката с А. И. В., настъпилата на 11.12.2019 г. е върната на НЕЛК за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
В мотивите към решението, при първоначалното разглеждане на спора, съдът приема, че няма данни за наличието на болестен процес, които да се противопоставят на професионалните и компетентни становища, дадени по приетите по делото единична и повторна тройна съдебно - медицински експертизи (СМЕ). Развити са съображения, че констатациите на оспорената по делото първоначална експертиза се потвърджават изцяло от заключението по извършената повторна тройна СМЕ, чието заключение не е оспорено. Обоснован е извод, че по делото с категоричност е доказана липсата на друга причина за кръвоизлива, предшестващ смъртният изход, освен травматично увреждане вследствие падането от височина +8.52 метра. В заключение е прието, че констатираните травматични увреждания са причинили смъртта на лицето, поради което този факт е следвало да се обективира от издадените ЕР на ТЕЛК и НЕЛК.
След оспорване на повторно издаденото ЕР № 00076 от зас. № 017/10.03.2025 г. на специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, първоинстанционният съд намира, че не са налице предпоставките на чл.177, ал. 2 АПК, с оглед прогласяване нищожността обжалвания акт. Изложени са съображения, че на основание чл.177, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК административният орган е длъжен да постанови нов административен акт, съгласно тълкуването на материалния закон. Посочено е, че в случая мотивите на НЕЛК за наличието на причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и упражняваното трудово правоотношение се съдържат в самото експертно решение. При така установеното е обоснован извод за материална законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, поради което същата е отхвърлена.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Нищожни по силата на чл. 177, ал. 2 АПК са всички административни актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, извършени след влизане на съдебното решение в сила, които му противоречат. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, а именно задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели определят лицата и предмета, спрямо които съдебното решение има действие. В контекста на изложеното се налага изводът, че повторно издадения административен акт не следва да противоречи на решението на съда по спорния предмет и по правните си последици. С влязлото в сила Решение № 2409/11.04.2024 г., постановено по адм. дело № 8288/2023 г. по описа на АССГ е прието за безспорно установено наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото увреждане и извършваната трудова дейност, с оглед на което при връщане на преписката на НЕЛК са дадени задължителни указания по смисъла на чл. 173, ал. 2 АПК.
С оглед на гореизложеното и съобразявайки се с дадените от съда указания, административният орган е издал оспореното ЕР. В мотивите към административния акт, НЕЛК е обсъдила релевантните факти и обстоятелства, включително кредитираните от съда единична и повторна тройна СМЕ на вещите лица – специалисти по съдебна медицина и допълнение към повторната тройна СМЕ, съгласно които е налице травматично увреждане, което се обяснява с падането на лицето от високо. Новото ЕР е издадено при различни фактически установявания, а именно тези, обективирани в Решение № 2409/11.04.2024 г. по адм. дело № 8288/2023 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение № 12922/28.11.2024 г. по адм. дело № 6726/2024 г. на ВАС. Според цитираните решения изводът на съдебния медик в изготвената съдебномедицинска експертиза на труп [№], че травматичните увреждания от падането са предшествани от болестен кръвоизлив в меките мозъчни тъкани, е категорично опроверган от заключенията на вещите лица по изготвените в съдебното производство СМЕ.
По изложените съображения, неоснователно се явява касационното оплакване за липса на собствени мотиви в оспореното експертно решение на НЕЛК. Позоваването от НЕЛК на мотивите на съдебното решение не представлява отказ от упражняване на собствената ѝ компетентност, нито препращане към неустановени или непроверени факти. Напротив, то е извършено в изпълнение на влязъл в сила съдебен акт и на дадените с него указания, които административният орган е бил длъжен да съобрази при новото произнасяне.
Същественото в случая е, че НЕЛК не е оставила въпроса без собствено разрешение. В новото ЕР комисията изрично е посочила, че се произнася по причинната връзка в изпълнение на съдебното решение, и е формирала ясно и категорично волеизявление, че приема наличието на такава. При повторното произнасяне на административния орган са взети предвид указанията на съда в изпълнение на нормативното изискване на чл. 177, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд правилно приема, че не е налице хипотеза, при която административният орган само да е възпроизвел съдебния акт, без да постанови собствено решение по въпроса, който му е бил върнат за ново разглеждане. НЕЛК е упражнила предоставената ѝ компетентност и е постановила изричен краен резултат. При това положение не е налице съществено нарушение на изискването за мотивираност на административния акт, което да обосновава отмяната му.
Неоснователни са наведените от касатора възражения относно наличие на допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до засягане правото на защита на жалбоподателя „Инвестмънт плюс“ ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, а съобразно чл. 26, ал. 1 от същия закон клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката. Според чл. 41 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), пълномощието се прекратява с оттеглянето му, а според чл. 35, изр. първо от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим и в производството по административни дела по силата на чл. 144 от АПК, доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда.
Редовното упълномощаване на процесуалния представител е било предпоставка за надлежното упражняване на правото на съдебно предявяване на жалба, която е подадена чрез адв. Н. Младенов. Видно от представеното пълномощно, упълномощителят В. И. К., в качеството си на управител на „Инвестмънт плюс“ ЕООД е потвърдил всички извършени процесуални действия относно подаване на жалбата от адв. Н. Младенов срещу ЕР № 00076/10.03.2025 г. от зас. № 017/10.03.2025 г. на НЕЛК.
В настоящия случай, първоначално образуваното адм. дело № 467/2025 г. по описа на АС – Стара Загора е прекратено с определение № 3749/25.09.2025 г. и жалбата е изпратена по подсъдност на АССГ. След повдигане на спор за подсъдност делото е изпратено на АС – Стара Загора с определение № 11716/19.11.2025 г. по адм. дело № 10715/2025 г. по описа на ВАС. В хода на проведеното съдебно производство, приключило с постановяване на оспореното решение, жалбоподателят „Инвестмънт плюс“ ЕООД, представляван от управителя В. К., е бил надлежно призован на съдебния адрес на кантората на адв. Н. Младенов, посочен в представеното по първоначално образуваното пред АС – Стара Загора писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на ЗА. Няма данни същото да е било оттеглено по предвидения ред - чл. 34, ал. 4 и чл. 35 ГПК във връзка с чл. 18, ал. 1 и чл. 144 АПК и адвокатът да се е отказал от поетата защита - чл. 35, ал. 2 ЗА.
Редовното упълномощаване от оспорващия на процесуален представител по адм. дело № 467/2025 г. по описа на АС – Стара Загора е обосновало участието му и в производството по новото адм. дело № 1184/2025 г. на същият съд. Не е налице промяна на предмета на производството и неговите страни, както и на претендираните от тях правни последици, а единствено и само на неговия номер. По отношение на надлежното участие на упълномощения представител не е било необходимо представяне на друго пълномощно или на последващо упълномощаване. Същевременно не са представени доказателства за наличието на основателни причини за неявяването на адв. Н. Младенов в провелото се открито съдебно заседание, поради което съдът правилно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 139, ал.1 АПК за отлагане на делото.
По тези съображения, касационната инстанция намира, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд са спазени правилата, свързани с представителството, участието и защита интересите на дружеството в съдебното производство в съответствие с приложимите процесуални разпоредби.
Неоснователни са релевираните от касатора доводи относно необоснованост на оспорения съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми.
В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение на НЕЛК, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към приложимата нормативна уредба.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора основателно е своевременно заявеното искане на ответника НЕЛК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, „Инвестмънт плюс“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на НЕЛК съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента).
Основателна се явява и претенцията на ответната страна С. А. В. за присъждане на сторените в касационна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 27.05.2026 г., съдебните разноски следва да се присъдят в размер на 1000 евро (хиляда евро).
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1- во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1058/09.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1184/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА „Инвестмънт плюс“ ЕООД, представлявано от управителя В. И. К., ЕИК 123735444 да заплати на Национална експертна лекарска комисия съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 102, 26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента).
ОСЪЖДА „Инвестмънт плюс“ ЕООД, представлявано от управителя В. И. К., ЕИК 123735444 да заплати на С. А. В., с [ЕГН] съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 евро (хиляда евро).