Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Аспарухово“ - Община Варна против решение № 5044 от 22.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1798/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците, в писмен отговор, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Д. И. М. не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отменя заповед № КС-225А-22/16.08.2023г. на кмета на район „Аспарухово“ - Община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено на А. Х. М., Д. И. М. и С. И. М. да премахнат незаконен строеж: „Стопанска постройка 3“, изграден в ПИ с идентификатор № 10135.5404.1633 по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в с.о „Боровец-юг“, гр. Варна, представляващ второстепенна постройка на допълващото застрояване, с обща квадратура на строежа от около 15 кв.м., изграден на имотната граница с поземлен имот с идентификатор 10135.5404.1626.
За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приема за безспорно между страните, че разпоредената за премахване „Стопанска постройка 3“ представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Констатира, че процесният строеж е извършен в периода 1978 г. – 1983 г. без строителни книжа. Приема, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че „Стопанска постройка № 3“ е изградена в изпълнение на разрешение за строеж № 701/05.12.1977 г., нито че одобреният типов проект се отнася за нея, позовавайки се на заключенията на двете вещи лица като излага мотиви, че не кредитира част от заключението от първата съдебно-техническа експертиза, тъй като в същото се съдържат противоречиви констатации като от една страна се твърди, че са налице строителни книжа за процесния строеж, а от друга – че за същия такива не са необходими. Прави извод с оглед годината на извършване на строежа, че същият е търпим. По тези съображения съдът стига до заключението за материална незаконосъобразност на оспорената заповед.
Обжалваното решение е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения.
Оспореният административен акт е издаден на основание чл. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ въз основа на констативен акт № 4/24.01.2022 г. като между страните не е спорно, че строежът е извършен в периода 1978 г. – 1983 г. В обжалваната заповед процесният строеж: „Стопанска постройка 3“ е описан като второстепенна постройка на допълващото застрояване, изграден на имотната граница с поземлен имот с идентификатор 10135.5404.1626, представляващ паянтова конструкция, двускатен покрив с покритие от ламарина и с размери: дължина около 4,10 м, ширина около 3,10 м. и височина 2,30 м. и обща квадратура от 15 кв.м. По делото не е спорно, че нареденият за премахване обект, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Видно от съставения констативен акт е, че строежът е определен като незаконен, изпълнен без необходимите строителни книжа и документи – разрешение за строеж и без представено становище от инженер конструктор с указания за изпълнението му. От събраните по делото доказателства в това число и заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Ангелова се установява, че има одобрен типов проект за стопанска постройка тип 4, въз основа на който е издадено разрешение за строеж № 701/05.12.1977 г., като вещото лице сочи, че този проект съществува в архивите на кметство „Аспарухово“. Видно е, че и на копието от одобрения типов проект и на разрешението за строеж са нанесени промени по искане на инвеститора, а именно: на 09.04.1979 г. към одобрения проект има забележка: „Разрешава се изграждане на тухлена зидария и външна мазилка“; а на 27.03.1981 г. е записана забележка: „Разрешава се изграждане на 16 кв.м. вместо 10 кв.м.“, като тези промени са одобрени от службата по устройство на територията към Четвърти Районен народен съвет. Не е спорно, че теренът по време на процедирането е бил извън застроителните граници на гр. Варна със статут „земеделска земя“. Събраните в административното производство доказателства, а именно наличието на типов проект и разрешение за строеж не са обсъдени от административни орган, от което следва, че в нарушение на чл. 35 АПК при издаване на оспорената заповед не са изяснени факти и обстоятелства от значение за случая, което обосновава извод, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърдението на касатора, че типовия проект и разрешението за строеж не се отнасят за процесния строеж, е неоснователно, тъй като приложените строителни книжа се отнасят за сграда, построена в ПИ 1633, в който от събраните по делото доказателства се установява, че съществуват, сграда на основното застрояване, гараж, навес и процесния строеж. В задълженията на административния орган е да изясни за коя от построените сгради са одобрени строителните книжа, което в случая не е сторено. По делото е установено, че процесния строеж – сграда № 3 е с квадратула от 16 кв.м., каквато е и разрешената с приложените строителни книжа. В тежест на издателя на заповедта е да установи съществуването на фактическите основания за издаването й- чл. 170, ал. 1 АПК, което в случая не е сторено. Не е установено, каква е квадратурата на останалите строежи в поземления имот и какъв е техния вид, за да се обоснове извод, че приложените строителни книжа са неотносими към сграда – 3. Напротив от събраните по делото доказателства е установено наличие на строителни книжа - типов проект и разрешение за строеж, като едното вещо лице сочи, че същите са за процесната постройка, а другото вещо лице заявява, че може да са, както за процесния строеж, така и за постройка № 2. След като е налице типов проект и издадено разрешение за строеж е следвало административният орган да изясни по несъмнен начин за коя от постройките в имота са одобрени строителните книжа, което не е сторено. Ето защо, като отменя заповедта Административен съд гр. Варна постановява решение в съответствие с материалния закон.
С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди община Варна да заплати на С. И. М. сумата 700 евро, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5044 от 22.04.2026 г. по адм. дело № 1798/2025 г. на Административен съд – гр.Варна.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на С. И. М., [ЕГН] сумата 700 евро (седемстотин евро), представляваща разноски за настоящата инстанция.